Druzh se muzhki
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Druzh se muzhki

Druzh se muzhki

Гарт Грийнуел за успеха на дебютния си роман "Каквото ти принадлежи" и как България го формира като писател

Светослав Тодоров
20515 прочитания

© Max Freeman


Преди няколко години в кв. "Младост" 1А прозорците на един апартамент светят още преди изгрев слънце. Там се пише книгата, която ще бъде определена като "литературно чудо" от BBC, като "богат и предизвикателен дебют" от The Guardian, като "вече класика" от New York Times и която в момента е сред номинираните за Националната награда за литература на САЩ. Това е развиващият се в България роман "Каквото ти принадлежи" на Гарт Грийнуел, преподавал в Американския колеж в София между 2009 и 2013 г., работил по историята всяка сутрин, преди да започне учебният ден.

Тя разказва за американец, който започва отношения с млад проституиращ българин на име Митко, чиито чувства са водени от лични интереси; човек без ясно минало и още по-неясно бъдеще. Историята има и по-голям контекст – в адаптирането към София Гарт намира много паралели с Кентъки, където израства в края на 80-те и началото на 90-те години. Намира ги и в "невербалния език", който съществува между гей общността и местата, където тя се чувства сигурна.

Главният герой се връща назад в спомените си – към моменти, в които се идентифицира като гей, през конфликтите в семейството и тежкото детство. На 4 октомври Гарт Грийнуел ще представи книгата в литературен клуб "Перото", на метри от мястото, където започва действието – тоалетните на НДК. Българското издание на "Каквото ти принадлежи" е дори любимо на автора, най-вече заради смелата хомоеротична фотография на Петр Шпонка.

"Не съм сигурен точно какво, но нещо в България ме направи писател. Може би нуждата да синтезирам цялата нова информация, цялата вълна от впечатления", казва от Созопол Гарт Грийнуел, който се радва на първата си свободна седмица от излизането на романа през януари. Въпреки че от три години живее в Айова, където партньорът му преподава испанска поезия, той всяка година се връща в България. Остава свързан със страната и по други начини – миналата година той хвърли светлина върху местната литературна сцена, като написа рецензия за "Физика на тъгата" на Георги Господинов в New Yorker. Но все пак, как България е направила Гарт писател?

Всичко започва от две котки. "Това беше първият ми въпрос, когато приемах работата: "Дали мога да доведа котките си?" Оказа се, че по време на полет имаш право да вземеш със себе си едната, а другата трябва да е в багажното отделение. Нямаше как да й го причиня! Така че до София ме придружи най-добрият ми приятел Алън, който взе другата котка." Това всъщност е популярният в Ню Йорк класически музикант Алън Пиърсън, който е обичайният първи читател на Гарт. "Първия ден направихме дълга разходка от "Младост" до центъра. Впечатли ме колко е зелено, графитите наоколо."

Книгата привлича вниманието не само заради историята, разказана без недомлъвки. Научилият български език писател описва с няколко точни щрихи кварталите и градовете, през които сюжетът преминава. "Като изключим преподаването, минавали са дни, в които не съм комуникирал на английски, а само на български. Така работата по ръкописа се превърна в най-интензивното използване на родния ми език за този период от време."

Уловил е и местните специфики: ако някой знае добър английски, ще говори силно, за да разберат всички колко е добър английският му, как в автобус 76 всички ще те погледнат накриво, ако отвориш прозореца, нюансите в говореното на "ти" и "вие", поколенческите разлики в страната. Или склонността към драматизиране: "Това беше най-силното земетресение в България за последните сто години, така щяха да пишат вестниците на следващия ден, макар че в действителност трусът беше със средна сила."

Както в образа на Митко, така и на други места в книгата е заложена темата за мъжествеността. "Вълнува ме като проблем, защото мъжествеността е всъщност нещо много крехко. Трябва да я доказваш постоянно." В момент от романа, когато героят е в лекарски кабинет, Гарт пише: "Druzh se muzhki, бъди мъж, а аз винаги се възмущавах, когато чувах да ми го казват, схващах го като предизвикателство, което другите бяха сигурни, че не мога да посрещна." Интересно е ползването на латиница, когато героят говори с някого. Така се подчертава дистанцията с езика и опитите да се вникне в него.

Преди десет години Гарт надали си е представял всичко това. Той пише поезия, а още по-назад във времето се занимава с оперно пеене. Романът се получава почти инцидентно, плод на поредица от записани впечатления. "Митко" впоследствие се появява като самостоятелна новела, но това, което Гарт пише след нея, се оказва толкова свързано с първоначалното вдъхновение, че се превръща в роман. През 2013 г., когато заминава за Айова, той има завършена първа редакция.

48 часа след като подписва с литературен агент, пет издателства се борят за книгата и той е в предварителни разговори с различни редактори. Гарт избира престижното Farrar, Straus and Giroux, въпреки че има и по-добри финансови оферти. Привлича го най-вече възможността за работа с редакторката Митци Ейнджъл. Усеща, че тя има правилната визия за историята и дори иска да засили най-смелите моменти, вместо да ги олекоти. В процеса изчезват и страховете, че някой ще иска да я "дехомосексуализира". "Работата с нея беше едно невероятно образование за мен като писател. Разбрах слабостите си, тиковете в писането. Работихме и по приближаването на героите до читателя, което не е лесно, когато действието изцяло преминава в мислите на един от тях. Трябваше да направим така, че вътрешният свят на персонажите да не е за сметка на външния."

Макар и да си прилича с главния герой като професия, социално положение, сексуалност и културни интереси, той не определя сюжета като автобиографичен. "Чувствам историята като много различна от моята собствена. Но със сигурност е странно, че нещо, за което си работил лично и далеч от очите на другите, става изведнъж публично. От януари пътувам и говоря за книгата. Това на свой ред създава един особен дискомфорт, защото този процес е абсолютната противоположност на писането."

Наскоро негов приятел казва, че след като Джеймс Ууд, легендата на литературната критика на New Yorker, е написал позитивно ревю в месечната си рубрика, значи Гарт няма причина да се съмнява във възможностите си. Но все пак притеснението от това, което предстои, е налице.

"Успехът на книгата надмина всичко, което очаквах. И сега трябва да забравя всичко, което съм чул за нея, за да се фокусирам напълно върху след следващата." По нея той ще работи в рамките на писателска резиденция в Тексас, където няма да има достъп до интернет. "Тази вътрешна несигурност не си отива. Признанието, което получи книгата, по никакъв начин не ме прави по-уверен. Донякъде това ме разочарова, защото в началото си мислиш, че когато получиш добри отзиви, ще започнеш да мислиш за себе си по различен начин. Единствената промяна е, че следващата книга, която ще напиша, все пак ще бъде прочетена от някого и няма да бъде просто захвърлена. Или поне някой ще прочете първите 20 страници и после ще я захвърли."

"Каквото ти принадлежи" е в книжарниците под знака на Black Flamingo Publishing и с превод от Надежда Радулова, под редакцията на Димитър Кенаров.

Преди няколко години в кв. "Младост" 1А прозорците на един апартамент светят още преди изгрев слънце. Там се пише книгата, която ще бъде определена като "литературно чудо" от BBC, като "богат и предизвикателен дебют" от The Guardian, като "вече класика" от New York Times и която в момента е сред номинираните за Националната награда за литература на САЩ. Това е развиващият се в България роман "Каквото ти принадлежи" на Гарт Грийнуел, преподавал в Американския колеж в София между 2009 и 2013 г., работил по историята всяка сутрин, преди да започне учебният ден.

Тя разказва за американец, който започва отношения с млад проституиращ българин на име Митко, чиито чувства са водени от лични интереси; човек без ясно минало и още по-неясно бъдеще. Историята има и по-голям контекст – в адаптирането към София Гарт намира много паралели с Кентъки, където израства в края на 80-те и началото на 90-те години. Намира ги и в "невербалния език", който съществува между гей общността и местата, където тя се чувства сигурна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    p_h_v avatar :-|
    p_h_v

    Ау, историята се развивала у нас! И била за геюве! И ставало дума за "мъжествеността"! Да очакваме ли ода за гащите?

  • 2
    the.naked.truth avatar :-|
    the.naked.truth

    прочети книгата и тогава коментирай.
    инак празнословието е основен атрибут на всеки форумен трол.

  • 3
    roadie avatar :-|
    road fox

    vupreki, che knigata 'ne e pisana za men' edin vid, chetoh ia sus sulzi nakraia.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK