// К3: Моят капитал / Лица
Druzh se muzhki
Гарт Грийнуел за успеха на дебютния си роман "Каквото ти принадлежи" и как България го формира като писател
LinkedIn
Twitter
Email
Илюстрация |
Тя разказва за американец, който започва отношения с млад проституиращ българин на име Митко, чиито чувства са водени от лични интереси; човек без ясно минало и още по-неясно бъдеще. Историята има и по-голям контекст – в адаптирането към София Гарт намира много паралели с Кентъки, където израства в края на 80-те и началото на 90-те години. Намира ги и в "невербалния език", който съществува между гей общността и местата, където тя се чувства сигурна.
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Главният герой се връща назад в спомените си – към моменти, в които се идентифицира като гей, през конфликтите в семейството и тежкото детство. На 4 октомври Гарт Грийнуел ще представи книгата в литературен клуб "Перото", на метри от мястото, където започва действието – тоалетните на НДК. Българското издание на "Каквото ти принадлежи" е дори любимо на автора, най-вече заради смелата хомоеротична фотография на Петр Шпонка."Не съм сигурен точно какво, но нещо в България ме направи писател. Може би нуждата да синтезирам цялата нова информация, цялата вълна от впечатления", казва от Созопол Гарт Грийнуел, който се радва на първата си свободна седмица от излизането на романа през януари. Въпреки че от три години живее в Айова, където партньорът му преподава испанска поезия, той всяка година се връща в България. Остава свързан със страната и по други начини – миналата година той хвърли светлина върху местната литературна сцена, като написа рецензия за "Физика на тъгата" на Георги Господинов в New Yorker. Но все пак, как България е направила Гарт писател?
Всичко започва от две котки. "Това беше първият ми въпрос, когато приемах работата: "Дали мога да доведа котките си?" Оказа се, че по време на полет имаш право да вземеш със себе си едната, а другата трябва да е в багажното отделение. Нямаше как да й го причиня! Така че до София ме придружи най-добрият ми приятел Алън, който взе другата котка." Това всъщност е популярният в Ню Йорк класически музикант Алън Пиърсън, който е обичайният първи читател на Гарт. "Първия ден направихме дълга разходка от "Младост" до центъра. Впечатли ме колко е зелено, графитите наоколо."
Илюстрация |
Книгата привлича вниманието не само заради историята, разказана без недомлъвки. Научилият български език писател описва с няколко точни щрихи кварталите и градовете, през които сюжетът преминава. "Като изключим преподаването, минавали са дни, в които не съм комуникирал на английски, а само на български. Така работата по ръкописа се превърна в най-интензивното използване на родния ми език за този период от време."
Уловил е и местните специфики: ако някой знае добър английски, ще говори силно, за да разберат всички колко е добър английският му, как в автобус 76 всички ще те погледнат накриво, ако отвориш прозореца, нюансите в говореното на "ти" и "вие", поколенческите разлики в страната. Или склонността към драматизиране: "Това беше най-силното земетресение в България за последните сто години, така щяха да пишат вестниците на следващия ден, макар че в действителност трусът беше със средна сила."
Както в образа на Митко, така и на други места в книгата е заложена темата за мъжествеността. "Вълнува ме като проблем, защото мъжествеността е всъщност нещо много крехко. Трябва да я доказваш постоянно." В момент от романа, когато героят е в лекарски кабинет, Гарт пише: "Druzh se muzhki, бъди мъж, а аз винаги се възмущавах, когато чувах да ми го казват, схващах го като предизвикателство, което другите бяха сигурни, че не мога да посрещна." Интересно е ползването на латиница, когато героят говори с някого. Така се подчертава дистанцията с езика и опитите да се вникне в него.
Преди десет години Гарт надали си е представял всичко това. Той пише поезия, а още по-назад във времето се занимава с оперно пеене. Романът се получава почти инцидентно, плод на поредица от записани впечатления. "Митко" впоследствие се появява като самостоятелна новела, но това, което Гарт пише след нея, се оказва толкова свързано с първоначалното вдъхновение, че се превръща в роман. През 2013 г., когато заминава за Айова, той има завършена първа редакция.
48 часа след като подписва с литературен агент, пет издателства се борят за книгата и той е в предварителни разговори с различни редактори. Гарт избира престижното Farrar, Straus and Giroux, въпреки че има и по-добри финансови оферти. Привлича го най-вече възможността за работа с редакторката Митци Ейнджъл. Усеща, че тя има правилната визия за историята и дори иска да засили най-смелите моменти, вместо да ги олекоти. В процеса изчезват и страховете, че някой ще иска да я "дехомосексуализира". "Работата с нея беше едно невероятно образование за мен като писател. Разбрах слабостите си, тиковете в писането. Работихме и по приближаването на героите до читателя, което не е лесно, когато действието изцяло преминава в мислите на един от тях. Трябваше да направим така, че вътрешният свят на персонажите да не е за сметка на външния."
Макар и да си прилича с главния герой като професия, социално положение, сексуалност и културни интереси, той не определя сюжета като автобиографичен. "Чувствам историята като много различна от моята собствена. Но със сигурност е странно, че нещо, за което си работил лично и далеч от очите на другите, става изведнъж публично. От януари пътувам и говоря за книгата. Това на свой ред създава един особен дискомфорт, защото този процес е абсолютната противоположност на писането."
Наскоро негов приятел казва, че след като Джеймс Ууд, легендата на литературната критика на New Yorker, е написал позитивно ревю в месечната си рубрика, значи Гарт няма причина да се съмнява във възможностите си. Но все пак притеснението от това, което предстои, е налице.
"Успехът на книгата надмина всичко, което очаквах. И сега трябва да забравя всичко, което съм чул за нея, за да се фокусирам напълно върху след следващата." По нея той ще работи в рамките на писателска резиденция в Тексас, където няма да има достъп до интернет. "Тази вътрешна несигурност не си отива. Признанието, което получи книгата, по никакъв начин не ме прави по-уверен. Донякъде това ме разочарова, защото в началото си мислиш, че когато получиш добри отзиви, ще започнеш да мислиш за себе си по различен начин. Единствената промяна е, че следващата книга, която ще напиша, все пак ще бъде прочетена от някого и няма да бъде просто захвърлена. Или поне някой ще прочете първите 20 страници и после ще я захвърли."
"Каквото ти принадлежи" е в книжарниците под знака на Black Flamingo Publishing и с превод от Надежда Радулова, под редакцията на Димитър Кенаров.
Още по темата
За приемането, нуждата да се (раз)криеш и диктата на "какво ще кажат хората"
1 юни 2018Обявявам ви за съпруга и съпруга
Лили и Дари искат признаването на сключения си в Англия брак и в България. Посланието им е, че тяхната победа няма да е загуба за никогo
21 дек 2017Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи
17 авг 2017Преподавателките Лоръл Змолек-Смит и Ембър Худ сбъдват дългогодишната идея за първия ученически ЛГТБ клуб в България
27 окт 2016Писателката и режисьор Елица Георгиева за успеха на дебютния си роман във Франция
3 окт 2016Авторът на рецензията на Георги Господинов в сп. New Yorker пред Light за пробива на българската литература
22 май 2015
Facebook
Зарче
1
20 въпроса: арх. Анета Василева
Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА
17 яну 2020, 3323 прочитания
Всичко се връща, Руши също
Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката
17 яну 2020, 7453 прочитания
22 яну 2020, 18598 прочитания
22 яну 2020, 5697 прочитания
22 яну 2020, 3623 прочитания
22 яну 2020, 1737 прочитания
22 яну 2020, 1591 прочитания
Още от "Лица" Затваряне
Проевропейска мечта
Вокалистът на гостуващите в София ирландци Girls Names за европейските идеи и политическите разочарования
