С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 сеп 2016, 11:32, 7630 прочитания

Stay True People: Жана Йорданова (видео)

Жана и Островите на блажените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Години наред Жана е била програмирана, че ще стане юрист. Затова и не се противи особено – добрите деца обикновено знаят, че мама и татко трябва да се слушат. След едно неочаквано пътуване до Канарските острови тя осъзнава не само че правото не е за нея, ами че спешно трябва да се махне оттук и да продължи живота си там, на онова място, от което хич не й се е тръгвало. И понеже винаги се е занимавала с изкуство, решава, че е крайно време да го превърне в своя професия (макар дълго време да е смятала, че не е сериозно да се издържаш от някакъв вид арт).

Близо десет години след като се разделя с правото, вече има самостоятелна фотографска изложба. Но промяната идва ръка за ръка и с порастването, което отваря сърцето й толкова много, че днес то може да побере целия свят. Каквито всъщност са и плановете й.


Преди
"Честно казано, не исках да уча право. От малка ме привличаха повече рисуването и изкуството. Но в България да си намериш работа с изкуство беше почти немислимо." И семейството на Жана разсъждава тъкмо в тази посока – трябва да учи нещо, което да й осигури стабилна професия, и правото е една такава възможност. "Мисля, че откакто се помня, в главата ми беше заложено, че трябва да уча това. Нямах проблем, защото, докато следвах, ми беше забавно." Забавата обаче приключва, щом й се налага да си представи как работи в правната сфера, как изгражда живота си като юрист, как влиза в съдебна зала, как се занимава с дела и документи. "Нямах ясна представа как искам да живея, но знаех, че не искам да е по този начин."

По онова време всекидневието на Жана не е особено ведро. Ходи на лекции, а през останалото време работи, за да плаща образованието си. Последната й работа, която я стресира доста, е в казино. "Виждаш как хората влизат там и си погубват живота, залагат абсолютно всичките си пари, губят къщите си... Имаше една жена, единствената в казиното, която оставяше децата си да спят сами цяла нощ, докато тя играеше. Това беше сблъсък с реалност, която ме развълнува дълбоко."

След една година като крупие Жана осъзнава, че най-много я дразни да гледа как хората чакат нещо да се случи, за да се промени животът им. И понеже още от съвсем малка се определя като импулсивен и упорит човек, който прави веднага каквото си е наумил, решава, че трябва да се задейства, за да предизвика драстичната промяна.



Видео


Някъде на юг
"Всичко стана страшно бързо през лятото след третата година в университета. Тогава имаше много бригади и исках да направя нещо различно – да отида и да оставя работата в казиното, защото ми беше писнало. Една приятелка ми беше разказвала за бригада в Аляска. Мразя зимата, но в този момент ми се стори като най-доброто предложение. Белият пейзаж ми изглеждаше доста привлекателно."

И така Жана решава, че ще вложи парите, събрани от свръхнеприятната й работа в казиното, в още работа, само че на другия край на света, стига да смени обстановката. Като по чудо точно в този момент й се обаждат едни стари приятели, които също са решили да разнообразят пейзажа, но с по-летен – Канарските острови.

"Нещо в мен се обърна и си казах, че вместо винаги да правя каквото се очаква, няма да отида на бригада, а на почивка, и ще си прекарам страхотно. Така заминах за месец на Канарските острови."

Илюстрация



Свой сред чужди
Жана пристига на непознатите й до този момент Канарски острови и ги разпознава като мястото, на което винаги е искала да бъде. "Това беше всичко, което съм искала някога. Като малка имах една суперабсурдна мечта – да живея на остров с палма по средата и толкова." В този момент предварително начертаният й път, свързан с юридическа кариера, започва да й се струва все по-далечен. "Авантюрата да живея на Канарските острови – нищо че не знаех как ще се справям там, ми изглеждаше много по-реално, отколкото да продължа да уча право. Не знам дали може да се обясни с думи. Така добре не съм се чувствала дори в собствения си дом."

Когато Жана се прибира в България, вече е категорична, че връщането й ще е само за да си събере багажа. Както сама казва, в решението й няма абсолютно никаква логика, само силно и непреодолимо чувство, че трябва да го направи. И макар всичко покрай заминаването и устройването й на островите да е пълна мистерия, то се оказва лесната част. Трудната е да представи сменената си житейска концепция пред слисаните си родители, които цял живот са си представяли, че ще бъде юрист.

"Все още не мога да повярвам как успях да ги убедя. Мисля, че сестра ми доста ми помогна в говоренето. Казах им, че това смятам за редно за себе си в момента и че то ще ме накара да се чувствам щастлива. Не правото. И по някакъв странен начин те ме разбраха. След това събрах багажа и се отправих на пътешествие. Взех автобус до Франция, където останах две седмици. Оттам отидох в Барселона и след това в Кадис, откъдето смятах да се кача на кораба за островите. Кораб трябваше да има след две седмици. Аз останах една в Кадис, но нямах търпение за още една, така че хванах самолета."

Илюстрация


Островитянка
Годината е 2007, Жана е в началото на 20-те си години, няма понятие от испански и изобщо не знае какво ще работи, но е на Канарските острови и е убедена, че нещата ще се получат. Трябва да се получат. Първоначално се заселва в южната част на Гран Канария, но работата в хотели и заведения с туристи не й се струва най-подходящото за нея, затова се мести в столицата Лас Палмас. Намира си работа в някаква пицария, след шест месеца напуска и се регистрира в местното бюро по труда, което пък й дава възможност за преквалификация. "Отидох в една академия, където имаше всякакви курсове, и започнах да разглеждам. Изведнъж видях "уеб дизайн". Нямах никаква идея за уеб дизайна и затова го избрах. Беше доста забавно, защото учех нещо, от което си нямах понятие, на език, от който също нищо не разбирах. А на жителите на Канарските острови английският не им е силната страна. Така или иначе, много се запалих. Беше си някакво вманиачаване и не можех да спра да уча. Когато курсовете приключиха, продължих сама в интернет, а после лека-полека започна да ми излиза работа за уеб страници."

Но уеб дизайнът не й се струва достатъчен и затова записва курс и по графичен дизайн. С двете си нови квалификации успява да си намери работа в няколко компании. И така, стъпка по стъпка, от една в друга фирма, от една в друга работа като уеб и графичен дизайнер започва да експериментира с фотографията.

Илюстрация


На един обектив разстояние
"С мой приятел работехме като графични дизайнери и развивахме собствени проекти. Той пък беше чирак на един много добър фотограф в Лас Палмас. Така и аз започнах да уча някакви неща за фотографията и постепенно да навлизам в по-комерсиалната й част."

Всъщност Жана не е никак далече от изкуството, защото то цял живот я съпътства като таен приятел, с когото тя споделя всичко, но за когото не казва на никого. "За мен изкуството е интересен начин за изразяване на емоции. От малка рисувам, но рисунките винаги са ми се стрували нещо страшно лично, което не исках да показвам. Фотографията е нещо подобно, но не съвсем, тъй като между мен и снимката има една камера и сякаш не е толкова лично."

Първоначално Жана поделя времето си между графичния дизайн и фотографията. После започва да се издържа изцяло със снимане – репортажи, сватби, събития. А междувременно търси и своя собствен стил в художествената фотография. "Когато започнах да експериментирам, започна да се променя и животът ми. Той тръгна в една определена посока и се заинтересувах повече от социални движения, екология, човешки права. Започнах да прекарвам доста време на походи в планината и тогава всъщност осъзнах колко специални са островите, защото пейзажът се променя страшно бързо за съвсем малко разстояние. На плажа си, а после се качваш 1000 метра, където може да завали сняг, а ти отгоре да гледаш как хората са по бански."

Илюстрация


Сега
Няколко години фотографията заема централна роля в живота на Жана. После решава да поспре за малко, за да си даде сметка какво всъщност иска да каже и да покаже със снимките си. "От една страна, съм напълно наясно с част от нещата, които искам да показвам – тези, които правя и в момента – по-интимните фотографии, които изобразяват спонтанността на всекидневието и любовта ми към природата. От друга страна, много ми се иска да развия по-социални проекти и по-социална фотография. Мисля, че това има най-голям смисъл."

В момента Жана работи в социален център за неправителствени и доброволчески организации, в който се грижи за събитията. Това е свързано най-вече с желанието й да прави нещо, което може да подобри средата. Убедена е, че фотографията е нейното оръжие в една такава борба, просто трябва да намери правилния проект, който да я хване за сърцето.

"Сега имам повече съзнание за това какво е светът и колко много неща има, за които си заслужава да се боря. Доста израснах. Връщайки се назад, се виждам като едно малко, капризно момиче, което не знае какво иска. Разбира се, трудно е да се каже, че някой е напълно наясно с това, но едно от нещата, които разбрах за себе си, е, че искам повече толерантност от и за хората и повече любов към всичко, нищо че звучи много клиширано."

Вижте още Stay True People на staytruepeople.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Блажка Димитрова 20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

24 яну 2020, 2417 прочитания

Берлинска ръченица 1 Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

24 яну 2020, 2434 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Кейт Мос ЕООД

Топмоделът основава своя собствена агенция

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10