Le début d'Елица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Le début d'Елица

Le début d'Елица

Писателката и режисьор Елица Георгиева за успеха на дебютния си роман във Франция

Светослав Тодоров
16977 прочитания

Името на Елица Георгиева може и да е непознато в България, но присъства сред номинираните за основаната от Фредерик Бегбеде литературна награда за дебютен роман на френски Prix de Flore.

Става въпрос за излязлата в края на август книга Les cosmonautes ne font que passer ("Космонавтите просто преминават"), която на 184 страници разказва полуавтобиографичната история на авторката си.

Елица е родена в София през 1982 г., а разказът започва в края на десетилетието. Героинята, също като авторката, учи в 138 СОУ, тогава носещо името "Юрий Гагарин". Мечтите, идолизирането и пропагандата се смесват в едно – желанието й е да стане космонавт, също като Гагарин. В текста влизат цитати от лозунги и комунистически речи. След падането на Берлинската стена и комунистическия режим, ценностите се променят: идолът е вече Кърт Кобейн, културните препратки са към песните на Nirvana, а френският читател се изправя пред някои "феномени на прехода": мутри, нови политически схеми, описване на завръщащи се религиозни практики.

Книгата излиза под знака на голямото френско издателство Gallimard и по-специално поредицата му Verticales, в рамките на която попадат по-нестандартни и експериментални истории. Принос за романа има и курс по творческо писане, през който Елица преминава.

"В момента има интерес към чуждестранни автори, които пишат на френски и в чието писане личи по-различен поглед", казва тя от дома си в Париж, където живее от 2000 г. Въпреки натрупаните години, тя споделя, че писането на френски е било най-голямото предизвикателство, тъй като няма как да не си личи, че това й е втори език. Да могат дефектите да станат ефект е една от целите на текста. "Трябваше да разбера кои грешки звучат интересно и кои пречат на разбирането."

Les cosmonautes ne font que passer се появява в най-горещия момент за френския литературен пазар. Септември е месецът, в който излизат най-много заглавия – тази година се появяват 700 романа, от които 100 дебютни. Издателството решава да не пази творбата на Елица за по-спокоен месец, а вярва, че може да я хвърли в най-ожесточената конкуренцията. "От една страна това е месецът, в който могат да те забележат, но и да останеш в сянката на други заглавия." За щастие, случва се първото. Следват позитивни рецензии и номинацията за наградата, която през годините са получавали разпознаваеми имена като Мишел Уелбек и Амели Нотомб.

Историята вероятно звучи нестандартно за Франция, но все пак откъде идва личната й потребност да се върне към този период от живота си? "Когато човек пише роман, със сигурност трябва да знае, че има да каже нещо важно. Мога да пиша за Париж и за теми, които са по-малко свързани с мен, но едно от отличителните неща в личния ми опит е именно този период на промени. Защото те са направили така че животът на моето поколение да бъде различен от това на връстниците ми във Франция. Когато започнах да уча тук, животът на всички около мен се въртеше около университета, докато аз още на 13-14 години вече бях наясно какво е корупция, барикади. Такъв тип метаморфози на пейзажа и в живота на хората се случват рядко и то най-често покрай война. Във Франция хората нямат подобен опит с толкова големи промени от десетилетия. Комунизмът е позната тема за френския читател, но си мисля, че не точно под този ъгъл."

Планира се и български превод на книгата, но този процес се движи от френското издателство. Но романът е само част от това, което Елица прави. Тя завършва документалистика в Националната кино академия в Париж (La fémis) и е работила като асистент-режисьор.

Пълнометражният й документален филм ще е свързан с България, а първият материал за него е сниман по време на антиправителствените протести през 2013 г. Конкретно за историята в книгата, тя избира да я напише – вместо снима, тъй като "в писането има много по-голяма свобода в поставянето на фактите, което не би било възможно в друг формат."

Има и пърформънс проекти. От две години се занимава с творческия колектив chôSe, а странично от него работи с автори от Руанда, пишещи за геноцида през 1994 г. Вече е пътувала до в африканската страна два пъти, където заедно и сътрудниците си провежда уъркшоп. Ново пътуването предстои по-късно през октомври. "Текстът не е само в книгата, той може да се реализира на сцената и то не непременно на театралната. Пърформънсът е именно начинът да обединя всичките си интереси."

Финалният кратък списък на номинираните за Prix de Flore излезе днес (на 3 октомври), а победителят ще бъде анонсиран на 8 ноември.

Името на Елица Георгиева може и да е непознато в България, но присъства сред номинираните за основаната от Фредерик Бегбеде литературна награда за дебютен роман на френски Prix de Flore.

Става въпрос за излязлата в края на август книга Les cosmonautes ne font que passer ("Космонавтите просто преминават"), която на 184 страници разказва полуавтобиографичната история на авторката си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    За да пишеш за преход между нещо и нещо, трябва да познаваш и двете неща! Не съм фрнкофон (т.е. не съм чел книгата), но на 35 години може само да си чувал разкази за едното нещо, а другото нещо изобщо не е достигнато - що за преход?!

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Успех. Дано само книгата да не е пореднато тъмно петно към портрета на България, утвърден в съзнанието на хората, които даже не знаят къде точно се намираме...

  • 3
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    За съжаление, тя не успя да се класира на финалния кръг за наградите "Флор", но донякъде тази тема не е ли изтъркана вече. И не е ли странно, че за миналите времена говорят, пишат и си спомнят хора, които тогава са били пеленачета?! Странен избор на тема.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK