Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 окт 2016, 9:50, 8562 прочитания

В началото бе танцът

Директорът на фестивала One Dance Week Елианна Лилова за културното инженерство, емоционалните електрошокове и как обръщаш на 180 градуса нагласата на цял град

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Елианна Лилова винаги ще помни генералната репетиция на първия спектакъл от Sofia Dance Week и тръпката, която тогава минава през нея. Защото тя я превръща в "преследвач на емоции, свързани със съвременния танц". И ако преди това е просто част от пиар екипа, ангажиран с популяризирането на фестивала, след това е просто самият фестивал, главната му движеща сила.

Започва да пътува, най-вече в Белгия и във Франция – най-големите форуми за съвременен танц. Когато хареса спектакъл, отива да го гледа – било то и в Япония, откъдето се е завърнала само ден преди разговора ни. И сега е така, обсебена, "докато не го доведа в България". А с пътуванията се трупат и огромните папки с линкове и бази данни, които пази и днес – "първи опити за осмисляне и подреждане – географски, политически и жанрово – на съвременния танц".


Елианна е убедена, че няма човек, който да не изпитва наслада, когато танцува. "Процесите, които се случват в мозъка ни в този момент, са абсолютно необясними – ендорфини, адреналин, едни невероятни съединения" Въпреки че Dance Week е едно от най-хубавите неща в живота й, тя мечтае за собствен театър за изпълнителски изкуства, в който да прави целогодишни фестивали.

Само ден преди да започне да посреща гостите и участниците в деветото издание на One Dance Week, имаме уговорка за разговор по Skype. Елианна закъснява с включването, но причината е прожекцията на филма "Господин Гага", разказващ за един от най-големите хореографи Охад Нахарин. "Хората го обожават и е много странно, че и онези, които не са знаели какво е съвременен танц, се влюбват безнадеждно в него – именно заради начина, по който филмът го разказва." На прожекцията има повече от 110 души, има и насядали по земята. След края четирима отиват и прегръщат Елианна. "Жесток филм. Ще го показваме още веднъж (21 октомври – бел. авт.)."

Като директор на фестивала тя е отговорна за селекцията на спектаклите. В момента уговаря програмата за 2018 г., защото "да напаснеш графика на тези огромни компании и хора е нещо много трудно". Толкова, колкото и да намериш средства, за да се случи. "Като фондация ние очакваме 99% от финансирането да идва от международни фондове, министерства на културата, посолства, културни институции и фондове, за които е важно да показват съвременния танц." Според Елианна повечето хора мислят, че на фестивала са дадени едни пари, които да бъдат управлявани. А това въобще не е така. Всяка година те търсят финансиране и всеки продукт на фестивала е "страхотна амалгама от различни донори". Някои дават средства само за пътните разходи, други само за настаняването или за продукцията. "Тайванският спектакъл от тази година например е с 11 проектора на сцената. Как министерството на Тайван ни подкрепя? Като плаща проекторите да дойдат до България."



Задачата на Елианна е сложна и ако някой я попита какво прави, ще му отговори: "Аз съм инженер, правя едно културно инженерство." Тя има концепция – селекция от спектакли, които иска да покани. "Сядам и в един ексел (разбира се!) я написвам. За всяка клетка започвам да мисля: държава, евентуални донори; ако не е държава, как да се свържа с посолства или с културни институции, министерства или фондове. Ако следващите два месеца не осигуря финансиране на поне 70% от крайната сума, се отказвам от този спектакъл."

И докато шоубизнесът кани един масов продукт, който цели единствено продажба на билети ("хората отиват, взимат наркотици и танцуват шест часа или отиват и се смеят на просташки шеги"), при културния продукт според Елианна нещата стоят по различен начин. "Той има мисия. Не цели да забавлява, а води до институционализиране на някакви порядки и мнения – нещо още по-важно, когато живеем абсурда на луда миграция на хиляди хора от различни раси и религии. Как да ги интегрираме, как да ги накараме да се почувстват едно цяло с нас? С някакви правила ли? С покорството? Не Единственият начин и инструмент е културата."

За Елианна танцът е едно от изкуствата, което е над формалния ред. "Ние танцуваме, преди да можем да говорим; децата танцуват, преди да могат да направят каквото и да било друго. Танцуваме в изживяване на култа, на религията, на веселия момент, на тъжния. Танцът има друг начин на комуникация, по-лесна, по-истинска."

Какво тогава е съвременният танц? "Той е жанрът, който печели публики по безотказен начин и в нарастваща права. Прави го, защото по невероятен начин смесва различни изкуства, като си краде отвсякъде по нещо – краде си дигитално изкуство, пантомима, цирк, улични танци, опера. А най-хубавото е, че сам не си дава дефиниция и отказва да го прави.

И докато в класическите форми всяко движение си има име, прави се по точно този начин и или го правиш по този начин, или не ставаш, в съвременния танц движенията нямат имена. Хореографът намира ново движение, измисля го. Не се търси естетика, не се иска резултатът да е красив. Съвременният танц е удивително силна рефлексия на обществото. Веднага давам пример: спектакълът "Колективна загуба на паметта" (17 октомври) говори за онази странна наслада и удоволствие, което човек изпитва, докато наблюдава или дори участва в насилствени актове. Друг подобен е "Всичко отива по дяволите, скъпа" (20 октомври) – изцяло мъжки и бунтарски, дело на канадеца Фредерик Гравел, спектакълът е иронична картина на съвременното американско общество."
Ако трябва да съм искрена, представях си го по-лесно. Когато Sofia Dance Week се появи, той дойде с публиката си, тази около списание "Едно". За Пловдив бяхме по-скоро натрапници, които никой в града не желаеше; идват, за да покажат колко са по-готини.
След две фестивални години в Пловдив питаме Елианна дали според нея One Dance Week би имал по-различна съдба, ако беше останал в София. Оказва се, че миналата година 60% от публиката е била софийска. Въпреки това промяната е била много трудна. "През 2013 г. представих в София 17 спектакъла, за 11 от които билетите бяха разпродадени. Пет дни преди началото единственото, което планирах, беше как реденето на сцената да се случи по-лесно." Нещо подобно се получава и с програма в Дом на киното – "суперщури филми за танц, но от онези, най-най-щурите, само за "изпечени" мозъци". За откриването Елианна се е подготвила да каже точно две изречения, като е очаквала да дойдат 50 - 100 души. Става точно обратното – хората седят по земята и се получава истинска дискусия. "Тогава усетих истинската мощ на тази репликираща публика и на провокацията, която изпитва. Казах си: "Страхотно! Вече сме си у дома" Било е през октомври. В края на ноември е взето решението, че фестивалът се мести в Пловдив.

"Ако трябва да съм искрена, представях си го по-лесно. Когато Sofia Dance Week се появи, той дойде с публиката си, тази около списание "Едно". За Пловдив бяхме по-скоро натрапници, които никой в града не желаеше; идват, за да покажат колко са по-готини. Това никога не ни е било цел. Оказа се, че трябва да работим три пъти повече, за да постигнем това, което в София правехме с много по-малки усилия."

От миналата година екипът организира презентации на фокус групи – канят професионални организации и им правят презентация на фестивала. В началото Елианна се страхува от тези срещи. Но една от тях се оказва много силна – с юристи, повечето от които дами. "След представянето си купиха пропуски и бяха на цялата програма, като държаха да ми споделят впечатленията си. Беше уникално.

Промяната в отношението на пловдивчани към One Dance Week е значителна за тези две години, но се усеща най-вече в края на втората. "Последната ни седмица беше с пълни зали и с доволна публика. Имаше хора, които се редяха на опашки за билети. А закриващият спектакъл, който се игра четири пъти, и четирите беше sold out."

За Елианна емоцията, която виждаш у хората, е нещо несравнимо. "Да разчувстваш някого в днешно време, когато всички са станали резистентни, все едно взимат някакви хапчета, които потискат емоциите им и когато видиш с очите си как реагират, и то на документален филм за съвременен танц - този момент за мен вече беше безценен. И мога да го определя като някакъв емоционален електрошок.

Искрено се надява в България да идват все повече и по-различни продукти от сферата на тези трансгранични изкуства. "Това е моята болка – че ние тук нямаме достъп до тези неща. Липсва ми и съвременният пулс на града. И това е нещо, от което българското общество има нужда – от достъп до тези световни феномени на изкуството."

One Dance Week е в Пловдив до 30 октомври. Повече информация и пълната програма на onedanceweek.com, билети от Eventim.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 2029 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2635 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Je m'appelle Мадам България

Англоезичният блог на французойката Мари Пиетжак разказва за страната ни в разкази, снимки и рисунки

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10