С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

20 окт 2016, 8:30, 14507 прочитания

20 въпроса: Момчил Николов

Романът "Последната територия" се разпространява от "Сиела"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Момчил Николов е от авторите, които рядко се показват в медийното пространство и предпочитат да работят уединено. Резултатът от това ново уединяване е вече налице. Пет години след трилогията "Кръглата риба" той се завръща с нов роман, изграден върху амбициозни и нестандартни идеи. "Последната територия" се разгръща на цели 700 страници. Историята е вдъхновена от проучванията на Карл Юнг, започва в Ню Йорк, развива се в Барселона, а основната тема са сънищата, тънките граници между реалното и свръхреалното, къде приключва и започва действителността. "Последната територия" се разпространява от "Сиела".

На 21 октомври в Литературен клуб "Перото" Момчил Николов също така ще вземе участие на представянето на проекта "Библиотека Хиперлинк", платформа за професионално публикуване на жанрови разкази.


Като какъв човек се определяте?
Затворен. Чувствителен. Наблюдател. Човек, който вижда детайлите. Външните белези на тези, сами по себе си безобидни душевни състояния, не са особено приятни. Околните най-вероятно виждат един странен, донякъде високомерен, донякъде ненормален, отвеян и саможив тип, който понякога се държи неадекватно.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
В това, че човек крие в себе си цяла Вселена, на чието изследване трябва да отдели необходимото време. Вярвам в човешкия ум. Вярвам в познанието. В любопитството. В усъвършенстването. В смисъла на пътя, който всеки трябва да измине, преди да склопи очи. Вярвам, че човек в крайна сметка получава това, което заслужава.

Любимият ви момент от деня?
Лято е, ранна сутрин, слънцето още не е изгряло, но се развиделява. Прозорецът е отворен. Изведнъж, като по сигнал, всички птици започват да пеят – все по-силно и по-силно. Събуждам се. Отварям очи. Поемам дълбоко въздух. Предстои един дълъг и хубав ден на земята, в който може да правиш всичко, което поискаш.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да я вършиш въпреки многобройните и очебийни доказателства, че няма кой знае какъв смисъл в това, защото писането като занаят е нещо мъртво от поне петдесет години. Хора, които те гледат с известно съжаление. Хора, които те игнорират, защото не те разбират. Съмненията, че може би всъщност те са прави. Дали ако не беше тръгнал по друга пътека, животът ти нямаше да е по-хубав? И, да, щях да забравя – това е една от малкото дейности, където си в конкуренция с хора, умрели преди няколкостотин години.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Игра с въображаеми лего блокчета, които се опитвам да подредя в главата си, така че да се получи един съвсем нов свят – невиждан, прекрасен и почти съвършен; стабилен като конструкция, красив като архитектура и величествен като цяло. Не знам дали детето ще ме разбере, но самият аз така си представям работата си.

Как си почивате?
Тичам в Борисовата градина всяка сутрин, карам колело, където и когато мога, плавам с каяк в морета и реки, плувам, играя баскетбол, кося трева. Обичам да готвя, отварям си бутилка вино и се развихрям. Редовно пия едно след работа в бара до вкъщи. Ходя и в други барове. Чета. Слушам музика. Гледам филми. Обичам да гледам и картини – дълго време, през което си представям какво е било в главата на художника, докато я е рисувал. В общи линии – самотни занимания. Понякога се виждам и с хора – за съжаление по-рядко, отколкото би могло, и вината за това е изцяло моя.

Какво ви зарежда?
Надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър. Любопитството. Мисълта, че има още много неща, които бих могъл да открия - за себе си, за света. Вероятно се самозалъгвам, но върши работа.

Какво ви разсмива?
Възхищавам се на хора, които могат да разкажат смешно всяка история, дори да не е смешна. И мисля – това съвсем сериозно – че хубавите и интересни истории се случват на тези, които могат да ги разказват. Някои животни също са много смешни, особено ако не подозират, че ги наблюдаваш. Както и хората, де.

Какво ви натъжава?
Човешки истории най-вече – разказани, неразказани, скрити, прикрити. Често пътувам с метро. Гледам лицата на хората – скришом, разбира се – и се опитвам да си представя как са стигнали дотук. Виждал съм болка, виждал съм мъка, гняв, страдание, примирение. Виждал съм пълни опустошения; хора като самотни острови сред бездна от безразличие. И ми става тъжно – за съдбата им, за множеството неизминати пътища в живота им, които биха ги завели на по-добро място. Понякога незабележимо се доближавам до тях и също така незабележимо ги докосвам. И като ги докосвам, си мисля, че нещата ще се подредят, че всичко ще е наред и дните, които ги чакат, ще бъдат спокойни, тихи и щастливи. Знам, че е странно, но наистина го правя.

Какво ви вбесява?
Глупави хора, които говорят глупости и са убедени, че всички останали са по-глупави от тях. Некомпетентни хора със самочувствие. Посредствеността в агресивните и – не дай си, Боже – публични форми. Фрустрираните индивиди, убедени, че целият свят е в заговор срещу тях, за да им попречи да получат признание/слава/пари/успех/положение в обществото. Самовлюбените психопати. Празното говорене. Социално правилното говорене. Плюс това – всички държавни институции, без изключение. И клишетата – във всеки смисъл. И най-вече – хора, които пропиляват таланта си.

Личност, на която се възхищавате?
Наскоро гледах един филм за капитан Уеб – първият човек, преплувал Ламанша без помощни средства. Това се случва на 25 август 1875 г. и по това време на плуването се е гледало като на нещо противоестествено – малцина са били хората, които могат да плуват. В този ред на мисли се е смятало за абсолютно невъзможно – от една страна, и абсолютно ненужно – от друга, Ламаншът да бъде преплуван. Капитан Уеб обаче го прави след множество неуспешни опити, след провали и подигравки, след години на труд, той все пак успява да стигне до другия бряг. На такива хора – за които невъзможното е просто предизвикателство – се възхищавам.

Кое свое качество харесвате най-много?
Последователност. Трудолюбие. Търпение. Изброих три, но всъщност е едно, комбинация между горните. Не знам как точно да го нарека, просто го усещам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Това, че понякога се държа рязко към хората, друг път – хладно, и почти винаги – прекалено критично. Това, че имам склонност да се самоизолирам. Вероятно ми е необходимо, за да си осигуря необходимия комфорт да пиша, но никой в края на краищата не е длъжен да се съобразява с мен и с характера ми. Така че би ми се искало да мога да контактувам по-леко с хората и това да доставя удоволствие както на тях, така и на мен.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Един ми стига, благодаря. Но все пак може би, ако някой ги раздава ей така, без да иска нещо в замяна - да мога да уча с лекота езици, има хора с такъв талант. Моментално бих научил поне пет-шест.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих умна гривна, не знам как точно се казва - измерва колко крачки си направил през деня и те подсеща да станеш от стола и да се разтъпчеш, ако се заседиш прекалено - нещо, което се случва редовно.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Google, един специализиран сайт с финансова и борсова информация и напоследък, покрай новата ми книга - Facebook.

Къде бихте искали да живеете?
В Бел Епок. Но не във Бел Епок като време - всъщност най-хубавото и изпълнено с надежда време в историята на Европа - а като място. В Бел Епок, върху гърба на една костенурка, която пътува между многобройните светове на мъртвите и Територията, има бяла кула. Там искам да живея: на върха на кулата, в компания от чаени човечета, парцаливи стършели и нимфи, в кръгла стая с прозрачни стени, откъдето се разкрива любимата ми гледка: Изплъзващият се град, който блести като скъпоценен камък с неравни ръбове, заобиколен от ореола на Златната равнина, отвъд която, чак до хоризонта, се разпростира Бульонът; мястото, в което плуват всички сънни сфери. Вероятно не разбирате за какво ви говоря, но в момента наистина искам да бъда точно там.

Любимите ви имена?
Опитах се да се сетя, но не можах. Явно нямам любими имена... И точно когато написах това, се сетих за едно любимо: Риба-кликач. Риба-кликач е моето любимо име.

Най-интересното място, на което сте били?
Напоследък - да речем, последните три-четири години - покрай писането на книгата прекарах много време в изследване на сънищата и на феномена на сънуването - както теоретично, така и на практика. Смея да твърдя, че най-интересното място, на което съм бил, са сънищата. На този етап - моите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Ще си позволя да напиша последното изречение от "Последната територия": Бъдете господари на живота си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Геновева Христова-Мъри 1 20 въпроса: Геновева Христова-Мъри

Съоснователка на Missia23, място, което събира хора от творческите индустрии и тех-специалисти от различни области

17 май 2019, 1406 прочитания

Работохолици до доказване на противното Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

17 май 2019, 2584 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Свобода на действие

Арнон Грюнберг за холандското общество и какво можеш да научиш от затворите в различните страни

Каквото поиска падишахът

Ролята на ГЕРБ за "изпирането" Ахмед Доган и държавните подаръци за бизнеса му нареждат премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света