С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

20 окт 2016, 8:30, 13626 прочитания

20 въпроса: Момчил Николов

Романът "Последната територия" се разпространява от "Сиела"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Момчил Николов е от авторите, които рядко се показват в медийното пространство и предпочитат да работят уединено. Резултатът от това ново уединяване е вече налице. Пет години след трилогията "Кръглата риба" той се завръща с нов роман, изграден върху амбициозни и нестандартни идеи. "Последната територия" се разгръща на цели 700 страници. Историята е вдъхновена от проучванията на Карл Юнг, започва в Ню Йорк, развива се в Барселона, а основната тема са сънищата, тънките граници между реалното и свръхреалното, къде приключва и започва действителността. "Последната територия" се разпространява от "Сиела".

На 21 октомври в Литературен клуб "Перото" Момчил Николов също така ще вземе участие на представянето на проекта "Библиотека Хиперлинк", платформа за професионално публикуване на жанрови разкази.


Като какъв човек се определяте?
Затворен. Чувствителен. Наблюдател. Човек, който вижда детайлите. Външните белези на тези, сами по себе си безобидни душевни състояния, не са особено приятни. Околните най-вероятно виждат един странен, донякъде високомерен, донякъде ненормален, отвеян и саможив тип, който понякога се държи неадекватно.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
В това, че човек крие в себе си цяла Вселена, на чието изследване трябва да отдели необходимото време. Вярвам в човешкия ум. Вярвам в познанието. В любопитството. В усъвършенстването. В смисъла на пътя, който всеки трябва да измине, преди да склопи очи. Вярвам, че човек в крайна сметка получава това, което заслужава.

Любимият ви момент от деня?
Лято е, ранна сутрин, слънцето още не е изгряло, но се развиделява. Прозорецът е отворен. Изведнъж, като по сигнал, всички птици започват да пеят – все по-силно и по-силно. Събуждам се. Отварям очи. Поемам дълбоко въздух. Предстои един дълъг и хубав ден на земята, в който може да правиш всичко, което поискаш.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да я вършиш въпреки многобройните и очебийни доказателства, че няма кой знае какъв смисъл в това, защото писането като занаят е нещо мъртво от поне петдесет години. Хора, които те гледат с известно съжаление. Хора, които те игнорират, защото не те разбират. Съмненията, че може би всъщност те са прави. Дали ако не беше тръгнал по друга пътека, животът ти нямаше да е по-хубав? И, да, щях да забравя – това е една от малкото дейности, където си в конкуренция с хора, умрели преди няколкостотин години.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Игра с въображаеми лего блокчета, които се опитвам да подредя в главата си, така че да се получи един съвсем нов свят – невиждан, прекрасен и почти съвършен; стабилен като конструкция, красив като архитектура и величествен като цяло. Не знам дали детето ще ме разбере, но самият аз така си представям работата си.

Как си почивате?
Тичам в Борисовата градина всяка сутрин, карам колело, където и когато мога, плавам с каяк в морета и реки, плувам, играя баскетбол, кося трева. Обичам да готвя, отварям си бутилка вино и се развихрям. Редовно пия едно след работа в бара до вкъщи. Ходя и в други барове. Чета. Слушам музика. Гледам филми. Обичам да гледам и картини – дълго време, през което си представям какво е било в главата на художника, докато я е рисувал. В общи линии – самотни занимания. Понякога се виждам и с хора – за съжаление по-рядко, отколкото би могло, и вината за това е изцяло моя.

Какво ви зарежда?
Надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър. Любопитството. Мисълта, че има още много неща, които бих могъл да открия - за себе си, за света. Вероятно се самозалъгвам, но върши работа.

Какво ви разсмива?
Възхищавам се на хора, които могат да разкажат смешно всяка история, дори да не е смешна. И мисля – това съвсем сериозно – че хубавите и интересни истории се случват на тези, които могат да ги разказват. Някои животни също са много смешни, особено ако не подозират, че ги наблюдаваш. Както и хората, де.

Какво ви натъжава?
Човешки истории най-вече – разказани, неразказани, скрити, прикрити. Често пътувам с метро. Гледам лицата на хората – скришом, разбира се – и се опитвам да си представя как са стигнали дотук. Виждал съм болка, виждал съм мъка, гняв, страдание, примирение. Виждал съм пълни опустошения; хора като самотни острови сред бездна от безразличие. И ми става тъжно – за съдбата им, за множеството неизминати пътища в живота им, които биха ги завели на по-добро място. Понякога незабележимо се доближавам до тях и също така незабележимо ги докосвам. И като ги докосвам, си мисля, че нещата ще се подредят, че всичко ще е наред и дните, които ги чакат, ще бъдат спокойни, тихи и щастливи. Знам, че е странно, но наистина го правя.

Какво ви вбесява?
Глупави хора, които говорят глупости и са убедени, че всички останали са по-глупави от тях. Некомпетентни хора със самочувствие. Посредствеността в агресивните и – не дай си, Боже – публични форми. Фрустрираните индивиди, убедени, че целият свят е в заговор срещу тях, за да им попречи да получат признание/слава/пари/успех/положение в обществото. Самовлюбените психопати. Празното говорене. Социално правилното говорене. Плюс това – всички държавни институции, без изключение. И клишетата – във всеки смисъл. И най-вече – хора, които пропиляват таланта си.

Личност, на която се възхищавате?
Наскоро гледах един филм за капитан Уеб – първият човек, преплувал Ламанша без помощни средства. Това се случва на 25 август 1875 г. и по това време на плуването се е гледало като на нещо противоестествено – малцина са били хората, които могат да плуват. В този ред на мисли се е смятало за абсолютно невъзможно – от една страна, и абсолютно ненужно – от друга, Ламаншът да бъде преплуван. Капитан Уеб обаче го прави след множество неуспешни опити, след провали и подигравки, след години на труд, той все пак успява да стигне до другия бряг. На такива хора – за които невъзможното е просто предизвикателство – се възхищавам.

Кое свое качество харесвате най-много?
Последователност. Трудолюбие. Търпение. Изброих три, но всъщност е едно, комбинация между горните. Не знам как точно да го нарека, просто го усещам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Това, че понякога се държа рязко към хората, друг път – хладно, и почти винаги – прекалено критично. Това, че имам склонност да се самоизолирам. Вероятно ми е необходимо, за да си осигуря необходимия комфорт да пиша, но никой в края на краищата не е длъжен да се съобразява с мен и с характера ми. Така че би ми се искало да мога да контактувам по-леко с хората и това да доставя удоволствие както на тях, така и на мен.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Един ми стига, благодаря. Но все пак може би, ако някой ги раздава ей така, без да иска нещо в замяна - да мога да уча с лекота езици, има хора с такъв талант. Моментално бих научил поне пет-шест.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих умна гривна, не знам как точно се казва - измерва колко крачки си направил през деня и те подсеща да станеш от стола и да се разтъпчеш, ако се заседиш прекалено - нещо, което се случва редовно.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Google, един специализиран сайт с финансова и борсова информация и напоследък, покрай новата ми книга - Facebook.

Къде бихте искали да живеете?
В Бел Епок. Но не във Бел Епок като време - всъщност най-хубавото и изпълнено с надежда време в историята на Европа - а като място. В Бел Епок, върху гърба на една костенурка, която пътува между многобройните светове на мъртвите и Територията, има бяла кула. Там искам да живея: на върха на кулата, в компания от чаени човечета, парцаливи стършели и нимфи, в кръгла стая с прозрачни стени, откъдето се разкрива любимата ми гледка: Изплъзващият се град, който блести като скъпоценен камък с неравни ръбове, заобиколен от ореола на Златната равнина, отвъд която, чак до хоризонта, се разпростира Бульонът; мястото, в което плуват всички сънни сфери. Вероятно не разбирате за какво ви говоря, но в момента наистина искам да бъда точно там.

Любимите ви имена?
Опитах се да се сетя, но не можах. Явно нямам любими имена... И точно когато написах това, се сетих за едно любимо: Риба-кликач. Риба-кликач е моето любимо име.

Най-интересното място, на което сте били?
Напоследък - да речем, последните три-четири години - покрай писането на книгата прекарах много време в изследване на сънищата и на феномена на сънуването - както теоретично, така и на практика. Смея да твърдя, че най-интересното място, на което съм бил, са сънищата. На този етап - моите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Ще си позволя да напиша последното изречение от "Последната територия": Бъдете господари на живота си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 5693 прочитания

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 9688 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Свобода на действие

Арнон Грюнберг за холандското общество и какво можеш да научиш от затворите в различните страни

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: БСП ще бойкотира още парламента, Съветът на ЕС прие сделката за Brexit

Емисия

DAILY @7PM // 19.11.2018 Прочетете