Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 окт 2016, 9:15, 8153 прочитания

Свобода на действие

Арнон Грюнберг за холандското общество и какво можеш да научиш от затворите в различните страни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Холандският писател Арнон Грюнберг започва деня си в Ню Йорк с кафе без захар и кроасан, преди да започне да пише. Но дотук свършва всичко свързано със стереотипната представа за съвременния автор.

През 1988 г. слабите оценки водят до изключване от гимназията. На 17 той започва първите си актьорски изяви, като в този период започва и да пише пиеси. "Но това не потръгна, осъзнах, че не виждам посока на развитие." Затова на 19-годишна възраст, вдъхновен от посещение на фестивала на книгата във Франкфурт, той основава собствено издателство.


"Първата книга, която публикувах, беше на един вече почти забравен германски автор – Радаел Зелигман. Успях да издам пет книги и банкрутирах. Но това преживяване ме научи на много, така всъщност и срещнах човека, който по-късно стана мой издател. Научих, че да продаваш книги е изключително трудно. Спомням си как имаше дълга публикация за едно от изданията във водещ вестник, но само 80 души си я купиха. Трудно е да получиш икономическа перспектива към тази сфера. Освен да издавам, аз също така редактирах, така че научих и много за работата с преводачите", казва Арнон, роден през 1971 г. в Амстердам, в семейство на еврейски имигранти от Германия. Майка му е преживяла холокоста.

На 23 години публикува първия си роман. Към днешна дата те са вече 13, работи и по нов, като междувременно той продължава да пише пиеси и есета. Има редовни журналистически изяви. Бил е с военните части на Холандия в Афганистан и Ирак, прекарва няколко дни в затвора в Гуантанамо, известен с тежкия си режим. Спомня си, че не му е било позволено да говори със затворниците, така че се чувствал като в човешка зоологическа градина. "Като цяло затворите и публичните домове са винаги много показателни за народопсихологията на една страна. Посещавал съм холандските затвори и всичко в тях показва едно човеколюбиво отношение. Но под тази обвивка трудностите и ужасите са същите."

От 1995 г. живее в Ню Йорк и казва, че тази промяна му е донесла различна перспектива към родната му страна. Скептичен е към политиката й, нарастващите антиевропейски и антиимиграционни настроения. "Мисля, че тази вълна е изключително притеснителна, изключително грозна. Но и самите холандци се промениха много. Израснах през 80-те години, когато бих казал, че хората мислеха за себе си като либерални, свободни, толерантни хора. През последните десет години, покрай една поредица от политически убийства, нацията стана затворена, антиглобалистична, антиевропейска, антимюсюлманска, анти-всичко." За щастие не забелязва тази промяна при приятелите си в Амстердам, но вижда как интелектуалците на 70-те и 80-те са станали по-консервативни в днешни дни.



"Не мисля, че Холандия някога се е изправяла пред грозните моменти от историята си, свързани с колониализма и робството. Родих се и израснах в Амстердам, но никога не съм се чувствал напълно на място, напълно "холандец". Родителите ми също. Не съм и американец, макар че в Ню Йорк можеш да бъдеш американец и без да си такъв. Това е може би най-хубавото на Щатите. Веднага се влюбих в града. Усетих се свободен, тъй като никой не го интересува откъде си и кой си".

Разговаряме минути след като е обявено, че Боб Дилън е новият носител на Нобеловата награда за литература. "Щастлив съм, че той спечели. Не съм най-големият му фен, повече харесвам Ленард Коен. Но мисля, че е заслужена победа." А ако той решаваше? "Ако трябваше аз да дам Нобелова награда, може би бих я дал на Филип Рот или на Амос Оз."

За известно време води курсове по творческо писане, но признава, че не се е получило особени смислено. "Най-важните неща винаги научаваш сам." Но все пак няколко бързи съвета от Арнон: "За да пишеш добре, трябва да бъдеш добър читател и да си колкото наблюдателен, толкова и любопитен към хората. А суетата е навярно най-опасният враг. В момента, в който повярваш твърде много в успеха си, се проваляш. А и никога успехът ти не е достатъчен. Веднъж Джон Малкович, един от идолите ми, искаше да екранизира една моя книга – проектът така и не се реализира. Но се срещнахме и той веднага се подразни, че къщата, в която бяхме, е по-хубава от неговата. Мисля, че независимо какво постигнеш, винаги ще виждаш какво не ти достига."

Арнон Грюнберг посети София покрай кино-литературния фестивал Cinelibri, част от който беше екранизацията на романа му "Тирза". Книгата е на книжния пазар от "Колибри" и в превод на Мария Енчева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Енчо Керязов 20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

3 апр 2020, 2151 прочитания

20 въпроса: Надежда Цекулова 1 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 2413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
За аутсайдера с любов

Днешният Париж и защо преследването на идеалния живот е нещастие според Карол Фив

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10