За аутсайдера с любов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За аутсайдера с любов

За аутсайдера с любов

Днешният Париж и защо преследването на идеалния живот е нещастие според Карол Фив

Светослав Тодоров
8423 прочитания

© Catherine Hélie


Като малка Карол Фив си превежда на френски песните на Дейвид Боуи, Лу Рийд и Иги Поп, но не е смятала, че думите някога ще станат основното й изразно средство.

Завършила пластични изкуства и философия, през последните години тя става автор на три романа, пет детски книжки, стихосбирка и един сборник с разкази, който вече е в българските книжарници.

"Когато станем щастливи" е съставен от много различни по сюжет, но с еднакво наситена атмосфера разкази. Темите гравитират около градския живот и този в предградията ("Кварталът на отрепките е самото лице на кризата, което преди това не сте искали да видите"), сексуалността ("Може би мъжете си мислят, че нараняват една жена, като я считат за недолюбена, но не съзнават, че обиждат сами себе си чрез нея, себе си и безхаберието да поставят на преден план женското удоволствие"), нереалистичните очаквания ("Не мога да понасям погледа, с който ме гледат мъжете, същия този поглед, от който ми се струваше, че се нуждая, за да съществувам"), депресивните състояния ("Между тази, която бих искала да бъда, и тази, която мъчително бях станала, зееше пропаст, в която се бяха провалили всичките ми желания").

"Това, което обединява героите, е, че всички те са аутсайдери", казва Карол Фив, често усмихната и съвсем различна от гласовете, които предава в разказите си. "Станали са такива по различни причини. Някои са станали жертва на други хора, други са жертви на обществото, моделите, които продават консуматорските закони. Преследването на идеалния живот е в основата на тяхното нещастие. Но героите в тези истории не осъзнават нещастието си."

Карол Фив прицелва критиките си към съвременните понятия за красота и финансова стабилност. Вълнува я колко често залитаме по представи, които реално не съществуват. Намира тези теми за чести във френската литература, а както тя пише в един от разказите: "Пленници на собствената си рутина, понякога ние завиждаме на онези, които един ден имат силата да променят съдбата си, да измислят нов живот, който си представят пълен с безподобни възможности и запаси."

Преминаването от рисуването към писането става непланирано. Думите намират все повече място в картините, докато в един момент просто не написва 200 страници. "Имаше неща, които вече не можех да кажа с живописта." В момента работи по графичен роман, който ще обедини способностите й като писателка и художничка. Но и в двете си роли тя се чувства еднакво чужда на съвременните тенденции. "Субсидиите са основно предназначени за видеоарт и инсталациите, по-традиционните форми са оставени на заден план. А виждам как на други места, например в Ню Йорк, живописта се завръща с пълна сила. Като че ли във Франция винаги вървим с няколко години назад." Колкото до литературата днес – не й харесва, че винаги трябва да има хепиенд и как бестселърите все повече прилича на self-help книги. А подобно на много от артистичните хора в Париж тя е заменила столицата с по-малкия град, най-вече заради трудния стандарт на живот.

Денят й започва с грижите около двегодишния й син. Занимава се и с илюстриране, а също така преподава в ателие по творческо писане. Като че ли тя също се учи, докато преподава. "Работя с по-млади от мен хора и това много ме замисля за пропастта между поколенията. Двайсет и пет годишните за мен са крайно мистериозна група хора, но с времето ги разбирам по-добре. Имам чувството, че изпитват трудност да се фокусират върху едно-единствено нещо, но, от друга страна, са по-свободни – временната безработица не ги плаши, по-лесно намират нови решения, сами създават работните си места, вместо да чакат някой да им ги създаде. Моето поколение е повече свикнало да чака нещата да се случат наготово."

Старае се животът й да отговоря на принципите, зададени в писането й. "Не съм идеолог, но е важно да приемаме различията си, вместо да се уеднаквяваме. Да се уважаваме като индивидуалности. Няма един модел за щастие или за семейство."

"Когато станем щастливи" се разпространява от издателство "Сонм", в превод от Тодорка Минева и с илюстрации от Борис Праматаров. Книгата е част от поредицата "Разказът, един пренебрегван жанр".

Като малка Карол Фив си превежда на френски песните на Дейвид Боуи, Лу Рийд и Иги Поп, но не е смятала, че думите някога ще станат основното й изразно средство.

Завършила пластични изкуства и философия, през последните години тя става автор на три романа, пет детски книжки, стихосбирка и един сборник с разкази, който вече е в българските книжарници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK