С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

31 окт 2016, 10:46, 12248 прочитания

Stay True People: Иво Чалъков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Stay True People: Перуна Керемидчиева (видео)

Която говори с машините

25 ное 2016

Stay True People: Жана Йорданова (видео)

Жана и Островите на блажените

30 сеп 2016

Stay True People: Йоана Станчева (видео)

Или колко е важно да внимаваш

27 юни 2016

Stay True People: Мариян Ранков (видео)

Или за преподаването с любов

13 май 2016
Докато намери "своето", Иво скача на различни нива, плува в различни води и прави крачки с различни дължини. Не бърза, но се оглежда и попива опит от хората, до които работата го нарежда. Сред всички тях се открояват двама генерални и един програмен директор на телевизия, но докато застане рамо до рамо с тях, Иво стои първо зад бара на медията, която споменатите високопоставени управляват.

Пътят нагоре по етажите обаче не е онова, което той търси. "Исках ресторант, не ми се правеше заведение, не ми се правеше бар, нито бърза закуска." И това е идея, която зрее в него с години. Докато един ден не става реалност.


Училище-мъчилище

Иво завършва Немската гимназия, от която има много хубави спомени и където повечето ученици са "състезатели, които искат и знаят как да постигнат много в живота". По естествен път след елитното училище идва и университетът. Но на него нито му се учи право, нито му се занимава с математика, въпреки че му върви.

Записва пиар в Софийския университет от "творческа безизходица". По онова време тази специалност е много модерна. "Всички ставаха пиари, както сега – бранд мениджъри." Две години следва редовно, но прекъсва, защото му липсва мотивация – реализация в сферата в България спира да го привлича. Въпреки разтакаването и вероятността да се откаже от висше образование немската школовка в него надделява и му подсказва, че след като е изкарал вече половината, няма смисъл да се отказва. Прехвърля се задочно обучение и докарва нещата до самия им край.



Видео


Седем дни стигат

По времето на бума на сандвичи, салати и фрешове Иво и приятели се опитват също да се наместят в графата "бързо хранене". "Направихме фирма, наехме помещение за цех, опитахме да носим по офисите. Просъществувахме седем дни – от понеделник до петък и още един понеделник и вторник." Колкото и забавно да е било, от дистанцията на времето сега Иво вижда в това начинание обичайно заподозрените грешки на растежа – появява се идеята с нейния ентусиазъм и реализацията й започва, като се разчита концепцията да се изчисти в движение. "Стартирахме, но нямахме никаква идея как се работи с доставчици. Ден преди да започнем, се оказа, че хлябът, който искахме, не може да ни бъде доставян толкова рано. Хората казаха: "Най-рано в 10 часа." А ние в 10 трябваше да сме готови със сандвичите."

После следва скок в областта на кетъринга на ниво, което Иво определя като средно. "По онова време имаше фирми, които предоставяха едно наистина високо ниво на тази услуга, както и други, които предлагаха някакви никакви неща, сервирани в еднократни алуминиеви съдчета – изглеждат кофти, миришат неприятно, поднесени са зле."

Заговаря се с колежка от университета по темата за златната среда в кетъринга и двамата се оказват на една и съща вълна. Следва "голям купон", но неизбежно се стига до момента, в който трябва "или да се разраснем и нещата да станат напълно официални, което значеше инвестиции, помещение и т.н., или да продължим да го правим само за познати. В цялата работа имаше някакъв приятен социален елемент". Колкото и обаче да го влече в тази посока, предстои му леко отклонение от пътя, защото се забърква с медиите.

Кратка телевизионна пауза

"Озовах се в bTV, където отговарях за бара. Идеята ми беше да застъпя там за малко, за да може да реализираме идеята със сандвичите." Малкото продължава малко повече две години. Това са, както Иво ги определя, щастливите години на телевизията. "Парите валяха от небето, рекламният пазар беше супер, при мен имаше пари за всичко – за безалкохолни, за води, за сокове, за сладки, за соленки. И всичко беше безплатно за служителите."

Скоро телевизията отива в ръцете на нови собственици, Иво продължава да се занимава с бара още известно време, но получава предложение да стане асистент на изпълнителния директор. Искат го и в пиар отдела, в отдел "Финанси" както и в новините. Приема позицията асистент на генералния директор.

"В началото беше страшна тъпотия – вдигаш телефона, организираш срещи, подреждаш графици Не можех да намеря смисъл в цялата работа, защото всяка секретарка би могла да се справя с нея."

Тогава Иво попада на интересна чуждоезична статия, в която се обяснява каква е разликата между секретар и личен асистент. "Там се казваше, че мениджърът има 8-часово работно време, за което трябва да свърши прекалено много. Той не може да е пряко намесен във всяко дребно нещо. Неговата работа е на ниво стратегии, а тази на асистента му е оперативна. Ако помощникът му, интегриран в целия работен процес, е достатъчно добър, неговите осем часа ще се добавят до тези на шефа му. И така работният ден на мениджъра става 16 часа."

И Иво започва да дълбае в тази посока. Става му интересно и вижда, че всъщност той прави така, че всички да си вършат работата по-лесно. "Пресяваш, наистина, но в никакъв случай не го правиш само за да спреш хората да стигнат до шефа. Спираш ги, за да му спестиш време."
Дори и сега Иво определя работата на личния асистент като интересна – човек всеки ден се сблъсква с нещо ново, вижда как хората изпълняват задълженията си благодарение на неговото съдействие. А началникът, от друга страна, също е спокоен и щастлив – може да се занимава с проблемите и решенията, които трябва да намери.

"Много неща научих от досега си до всички, с които работих – пряко с двама генерални директори и с един програмен, както и с два пълни мениджърски екипа в различен период от време и най-вече в областта на менажирането. Не ми се занимаваше с телевизия, но ми беше интересно как се случват нещата. От Вики Политова научих колко е важно да можеш да се отдръпнеш от конкретиката и детайлите, за да видиш отгоре цялата картинка, да отсееш по правилния начин приоритетите на телевизията. От Павел Станчев научих много за това как се ръководят хора. И няма да забравя как самият той каза, че 20 години ръководи хора и все още се учи. Програмният директор Марги Александрова пък ми гласува пълно доверие и ми даде свободата да се разгърна като неин асистент, като можех да взимам самостоятелно решения, според преценката си."


Нещо се готви

През целите тези последни две-и-нещо години Иво не спира да мисли за ресторанта, защото за него той е "проект, който зрее във времето". Всички (които трябва) в телевизията са наясно с това какви ги мисли той и че търси място за ресторанта си.

Докато работи в бара на телевизията, вижда, че чрез храната носи щастие на хората, че е най-бързият начин да достигнеш до тях. Погледната от бизнес гледна точка, тя е и едно от най-бързооборотните занимания. "Жизненият цикъл на продукта ти е следният: човекът прави поръчка, след 15 минути храната идва, а след 10 имаш цялата нужна информация – харесало ли му е, не му ли е харесало. Така може да промениш нещо, ако се налага."

Докато с бъдещия си съдружник Деян Тепавичаров обсъждат с приятели и познати идеите си, започват да си мислят, че в София всеки втори е имал бар или ресторант. "И когато попиташ за съвет, се започва" Но те не искат да правят бар, защото "ако не се отличиш с нещо от останалите, загиваш". Искат ресторант, защото при него е различно – може да направиш впечатление с храната, с обслужването, с обстановката. "И винаги имаш жив контакт с клиента."

Двамата искат да направят място, където хората идват заради храната, но и заради напитките и комбинацията им с продуктите. Затова и сега ресторантът работи с български крафт пивоварни, с които контактът е пряк и "имаме някакъв вид партньорство с тях". Според него хората са започнали да се оглеждат. "Има знание какво ядат, има значение и какво пият. Но най-важното е да им е вкусно."

С партньора си Иво е приятел още от дете, познават се от основното училище. И понеже и на двамата едни и същи идеи се блъскали в главите, те лека-полека започват да си копаят в тази посока. Имат ясна представа какво искат – "хубаво място с късо меню, където храната да се приготвя с качествени продукти, като се търсят нови интересни вкусове и комбинации."


Пускай котвата

"Искахме мястото за ресторанта да бъде в центъра, да има градина, да е било ресторант." В къщата, където в момента е Aubergine, ги довежда отново приятел от детството, точно след като са се отказали от друго място, чийто собственик, след като разбира, че имат сериозен интерес, на втората среща вдига цената на имота повече от два пъти.

Това ще е, решават. Aubergine функционира като ресторант от 2011 г. и има добра слава. Но в последните години на предишния собственик му се налагало да върти не само черпака в кухнята, но и химикалката над сметките като мениджър. Затова и казва на Иво: "Не мога повече, уморих се."

Разположението на ресторанта за новодомците е много добро, има градина, "да, паркирането е деликатно, но то навсякъде е деликатно". Къщата е самостоятелна, била е ресторант преди това и "на 19 октомври 2015 г. влязохме във владение".


Но двамата си нямат и идея какъв тежък ремонт им предстои. "Ресторантът е тръгнал много силно, но в последно време е бил наистина занемарено." Изграждат всичко наново, започвайки с кухнята. "Един ден ние шкурим – целите побелели, с маски през устата и носа – и един човек влиза, поглежда и пита: "Вие работите ли?" Да, отговорихме, работим. Докато правихме ремонта, той не беше единственият." Предишният собственик им оставя и телефонния номер, който не спира да звъни.

Ремонтът продължава от 19 октомври 2015 г. до 11 март 2016 г. "Общо взето, всичко, което виждате, е подновено и ни е минало през ръцете."


Това е моята бира

Интересно е какво от опита в телевизията влиза в употреба при ресторанта. Оказва се, че никак не е малко. "В телевизията имах възможност да наблюдавам отблизо как се управлява нещо много голямо. Как да определяш приоритетите си и как да ги подреждаш по степен на важност. Как да се държиш с подчинените си, как да общуваш с тях, как да ги насочваш. Дали ще менажираш ресторант или телевизия - да, не може да е същото, но на едно ниво принципите на управление са подобни. И това, че съм се сблъскал с тях, ми помогна много сега. Напрежението, което беше в телевизията, също ми помага. Защото и тук то не е по-малко."

За Иво мястото на ресторанта е много лежерно. Няма ден, в който той и партньорът му да не са тук. "За една година, откакто сме започнали, сме почивали общо три пъти – веднъж на Нова година (и то за един ден), после по Великден и в края на лятото всеки отскочи до морето, без да затваряме ресторанта." Но тук умората е различна – тя не е от стрес, по-скоро е натрупване. "Създали сме атмосфера, която не е стресираща. Хората са спокойни, работят спокойно и с настроение, проявяват разбиране в тежки моменти."

В телевизията за Иво е било по-лесно: казват ти какво трябва да се направи и ти го правиш. Тук той и съдружникът му казват кой какво. "Но сме били всякакви – сервитьори, миячи, хигиенисти. И продължаваме да бъдем, ако се наложи. Само в кухнята не пипаме."

Иво чувства това, което прави, като свое. Знае и как и по какъв начин иска да го развива. И още нещо - направили са ресторанта не само с идеята да печелят, а за да се забавляват и да създадат нещо стойностно. "Всичко останало идва, ако си вършиш работата както трябва."
Но най-важното е, че го прави с приятел. "Нищо нямаше да се случи, ако бях сам. Не мога да си го представя по-добре – да съм в това приключение с човек, когото толкова много ценя и обичам. И с когото толкова много се забавляваме."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички сме обидени 3 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 8794 прочитания

20 въпросa: Стефан А. Щерев 8 20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

9 ное 2018, 6566 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Министерство на прошката

Румънски сенатор и бивш министър на икономиката представи в София свой сборник с разкази

По следите на изгубеното време

Ако времето е пари, то българското училище е с тежък дълг към учениците

Брюкселският заложник

Германецът Манфред Вебер изглежда като най-вероятния бъдещ председател на ЕК, но вече има съмнения дали ще бъде силен лидер

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете