Задочна пиеса
Народният театър възстановява "Да се провреш под дъгата", играна в Лондон по време на изгнанието на писателя
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
писател, журналист и дисидент, убит в Лондон през септември 1978 г. при покушение, останало в историята като "Българският чадър"
В книгата си "Задочни репортажи за България" Георги Марков (1929 - 1978), писател дисидент и журналист, отдава спирането на своята пиеса "Да се провреш под дъгата" през 1967 г. не само на идеологически причини, но и на обикновена завист. Казионните драматурзи в Театъра на народната армия трябвало да чакат реда си, защото актьорите били заети с този спектакъл. И започнали доносите.
Самата пиеса е писана по-рано, писателят драматизира новелата си "Санаториумът на д-р Господов" (1965), текстът излиза и в сп. "Театър". В първоначалната си версия е играна през есента на 1966 г. в Толбухин (Добрич), а постановката в Пловдив влиза в историята и като режисьорски дебют на Крикор Азарян. Там на финала обитателите на пансиона носят на раменете си простреляната партизанка в тържествен реквием, един от тях смъмря полицая: "Свали си шапката бе, говедо!", което е и последната реплика.
За софийската постановка режисьорът Асен Шопов и Георги Марков сменят финала, който вече не е идеологически. В резултат представлението е задушено (продават се уж билети на трудови колективи, които после не идват) и скоро пада от афиша.
В Лондон, където емигрира през 1970 г., Георги Марков преработва текста (партизанката става терористка, мястото на действието – някъде с война) и през март-април 1974 г. Let's Go Under the Rainbow се играе в Little Theatre.
През 2011 г. Асен Шопов възкресява с успех постановката си (премиерата се явява 14-о представление), използвайки и превода на играния в Лондон вариант. Подобаващо за историческата ценност на текста, съставът е звезден (Руси Чанев, Васил Михайлов, Марин Янев, Валентин Ганев, Петър Попйорданов, Стоян Алексиев, Георги Мамалев, Георги Кадурин).
Народният театър "Иван Вазов" възстановява спектакъла (19 ноември, Камерна зала, 19 ч.) за Деня на театъра. В ролята на отишлия си Чочо Попйорданов влиза Христо Чешмеджиев (познат от "Откраднат живот"). Освен партизанката/терористка, останалите герои са некадърен лекар, алчен бивш офицер, бездарен художник, плейбой и гробар с гърбица. Случва се предателство, излизат стари грехове, раждат се илюзии за промяна. Към тях Георги Марков е особено скептичен: "Надеждата за някаква промяна е фалшива... Всичко ще си остане точно същото, каквото е било винаги - същите хора, същото време, само декорите ще се променят..." "Гърбицата си как ще провреш под дъгата?", проговаря немият на финала. Гърбицата на собствените заблуди и подлости е метафората на писателя.
С идеологическата "гърбица" на своето време Георги Марков сам има трагичен опит. Като по-публични и бързо "влизащи в мълвата" текстовете му за театър са и първо ударените. Пада документалната пиеса "Комунисти" (1969) по архивите от разпитите, заради човешките слабости на нелегалните и силната фигура на Гешев. След закритата си премиера на 15 юни 1969 г. е спряна бляскавата абсурдна комедия с първите сили на Сатиричния театър "Аз бях той". Невзрачен инженер (Никола Анастасов) е припознат за роднина на министър и нелепо издигнат в службата с всички смешни и страшни последствия от това. Още същия ден Георги Марков пресича границата в посока Италия. За да спечели през 1974 г., веднага след лондонското представяне на Let's Go Under the Rainbow, една от трите първи награди на Единбургския театрален фестивал за пиесата "Архангел Михаил". Журито и критиците я сравняват с текстовете на Бекет и Йонеско.
"Да се провреш под дъгата" се играе в Народния театър "Иван Вазов", 19 ноември, Камерна зала, от 19 ч.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.