Режим Standby

"Не мога да кажа, че филологията е била като да вървя срещу себе си. Просто тя не ме пали толкова. Не вярвам и в разделението на хората на технически предразположени и на технически непредразположени. Аз съм доказателството, че е възможно и двете неща да са добре в теб. За мен това да се определяш като технически човек не е оправдание да кажеш, че не можеш да се изразяваш."

Още преди да завърши, Перуна започва да работи като акаунт във фирма, подизпълнител на рекламни агенции, която изработва и/или внася различни BTL продукти за рекламните кампании. Прави това – да осъществява връзката с клиентите и да следи за изпълнението в срок и всички да бъдат доволни – в продължение на няколко години.

През цялото време пламъчето на програмирането тлее някъде дълбоко в нея. Тя чете новини и литература, следи се какво се случва, но е по-скоро като страничен наблюдател с чувството, че трябва да измине някакъв път. "Не вярвам, че в живота си човек работи чак толкова различни едно от друго неща. Всяка работа те учи и ти дава неща, които първоначално дори и да изглеждат различни, след това ти си ги ползваш в някаква друга сфера."

От работата си като акаунт се научава да работи с хора. "Не съм твърде екстровертна, затова този период ми послужи да се отворя към хората, да се науча да комуникирам по-добре. И това сега ми помага. Особено когато срещу себе си имаш не толкова технически подготвени хора и не могат да облекат в думи това, което искат или си представят."

Автор : Тодор Милиев

Преглед на оригинала

Езикът на машините

Преди около две години Перуна усеща, че вече не е на мястото си, че е изчерпана и няма какво повече да научи на тогавашната си позиция. Като се обърне назад, тя е благодарна за опита, за усъвършенстването на комуникативните си способности, за разбирането на понятието срок и за работата с него. "Но не можех да се развивам. Аз съм човек, който обича постоянно да човърка, да разучава някакви неща, да му се случва нещо ново. Това е и една от причините програмирането да ми е толкова интересно. Тук просто не е възможно да научиш всичко."

По това време нейни приятели имат нужда от сайт, но не разполагат с бюджет за такъв. Перуна предлага да им го направи. И всичко започва да се намества. "Припомних си колко е готино да правиш такива неща. Видях и колко много се е променила средата и буквално се потопих в тези нови води."

Завършва сайта, но продължава с нейни си неща – малки проекти, различни курсове, упражнява се. "До голяма степен съм научила това, което мога, сама. Интернет е необятен и стига нещо да ти е интересно, имаш достъп до всякакви материали, документации и каквото още се сетиш." Самостоятелната й работа и проектите продължат около година. Някъде тогава Перуна решава, че иска да се занимава точно с програмиране. "Когато сестра ми разгледа по-подробно работите ми, каза: "Сигурна ли си, че това е твоето, че него искаш да правиш? Помисли си добре." И семейството, и приятелите й я подкрепят. Някои дори признават, че е трябвало го направи и по-рано. Сега се радват и се гордеят с нея.

Нещата отзад, нещата отпред

В програмирането Перуна чувства, че намира себе си. Може да изкара часове "вътре" само за да накара нещо да заработи. "Дава ти се някакъв дизайн, но браузърът, към който трябва да се приложи, е нещо живо – с различни размери, резолюции и т.н. Твоята задача е подаденият дизайн да работи навсякъде и на всякакъв браузър, да направиш вижданията на хората реалност."

Тя е Front-end Developer, което значи, че се грижи както за нещата отзад – както код и алгоритми, така и за тяхното визуализиране пред очите на потребителя. "В това освен многото техническа работа го има и чистото естетическо удовлетворение. Защото искам да направя нещо да работи красиво, да изглежда красиво."

Да пишеш код означава да си преводач. "Да превеждаш нещо от езика на човек на езика на машината, за да може тя да те разбере и да направи точно това, което й е било казано да направи. И това няма значение дали е мобилно приложение, сайт, програма."

Перуна е като затворена система: може да създаде механизма, да му вдъхне живот, като го накара да заработи, и да му придаде визуална форма. Нужно е само идеята да е в главата й. Времето, прекарано пред компютъра, е различно и зависи от заданието. "Поне по осем-девет часа." Но най-хубавото е, че не спира да учи и да се развива. "Постоянно излиза нещо ново, ъпдейти, технологии, библиотеки. Лесно и доста често се сблъскваш със ситуации, в които нещо не си използвал досега и трябва да се научиш как."

Всеки може да бъде програмист

Стига да му е интересно, да. "Но няма как, ако писането на кодове поне малко не те пали, ако не те човърка как да се направи нещо. Иначе ще ти е голяма мъка." Досега Перуна не е усещала различно отношение към себе си нито на завършили в университета програмисти, нито заради пола си. "Важното е какво можеш, а не какво и къде си учил. Дали си способен, или не, се разбира много лесно. Всеки може да види кода ти, как и защо така си го писал. И те преценяват на момента."

В момента Перуна има приятелка в подобен на нейния период – в търсене на нови хоризонти и в промяна на работата. И на нея, и на всички останали пред същата дилема тя ще каже да търсят. "Няма начин да не успееш, ако нещата ти са добри и ги правиш с любов. Хората го усещат и го виждат. Прекарваме достатъчно много часове на ден в работа и човек не трябва да си позволява да прави нещо, което не му носи удовлетворение. Това е абсолютно губене на време."