С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

30 дек 2016, 11:34, 5578 прочитания

Волният поет

Имре Оравец за американските пустини и защо политиката не е за него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Литературата на Имре Оравец едва сега става позната на местния читател, а зад нея стои над 40-годишен творчески път и признанието като един от водещите автори на Унгария. Може да се каже, че той познава България по-добре, отколкото България познава него.

Посещава в София през 1967 г., когато с тогавашната му съпруга поемат на пътешествие към Черноморието. Спомня си българско семейство, което среща във влака и го развежда из София. Изглежда му доста по-приветлив град от Будапеща тогава. Като журналист посещава Варна през 80-те години, но спомените му са как не може да намери паста за зъби никъде из града, боклукът по улиците не се събира, а в магазините и ресторантите за риба няма риба. Сега в НДК, по време на Софийският международен литературен фестивал, откриването на място, на което се продава вода, се оказва проблемно. "Но тук, както и навсякъде, се чувствам у дома."
Имре Оравец е един от водещите унгарски автори. Роден е през 1943 г. в село Сайла, в семейство, "за което писателят не съществуваше като професия". Първата му книга излиза през 1970 г. В различни периоди живее в Будапеща, Лондон, Берлин и на различни места из САЩ.

Книгите "Септември, 1972" и "Подходящият ден" (антология на поезията му) могат да се намерят в книжарниците под знака на "Ерго" и в превод на Мартин Христов.



Роден е в село Сайла, а през десетилетията е живял в Будапеща, Лондон, Берлин и САЩ, страната, с която е най-свързан след родната си. Дядо му е емигрирал в Канада в края на XIX век, баща му се връща в Унгария и става шофьор. От началото на 70-те години Имре Оравец живее в САЩ няколко пъти, в различни периоди от живота си. Говори английски с американски акцент, а със сина си, който все още живее в САЩ, комуникира изцяло на английски. "Когато беше малък, така му помагах да се адаптира по-лесно, но в един момент просто спряхме да говорим на унгарски. А всъщност той го владее доста добре – може да чете книгите ми. Доста хора бяха на мнение, че изкуствено се опитваме да станем американци, но просто така се получи."

Срещите му дългогодишните унгарски емигранти в страната провокират книгата му Californian Quail, която проследява семейната история на заселили се в Америка унгарци през XIX век. В момента пише третата част на романа. "В САЩ бях бежанец от режима, после студент, а през 80-те години и преподавател. Но не мога да обясня защо винаги се връщах в Унгария. Може би някакво необяснимо чувство, че трябва да направиш определени неща в определен период от живота си." Въпреки че в годините на комунизма властите в Унгария позволяват престоите му извън граница, в продължение на години поезията и прозата му се публикуват много трудно. "Към днешен момент ме мразят по-малко."

Макар и съвършено различни като история, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп са често цитирани като примери за популизъм и насаждане на страх чрез изкривени твърдения. "Знаете ли, в САЩ никога не съм срещал човек, който да гласува на президентските избори. Наистина! Дори интелектуалците, с които се срещнах - нямам идея кой гласува! По някакъв начин всички политици са едни и същи. Винаги дейността им лежи на това да кажат едно, докато искат да направят друго. Тръмп не ме притеснява чак толкова, тъй като това е страна, в която има железни закони – това не е Съветският съюз, все пак. Бих казал същото и за ситуацията с Унгария и Виктор Орбан. Но не мисля, че политиката е моя работа, а и който се е докоснал до нея, е излязъл омърсен", казва Имре Оравец, който в края на 80-те години е съветник на тогавашния министър на културата на Унгария и се грижи за публичния му имидж. "Предпочитам да отдавам сили другаде. В момента литературата в Унгария е доста политизирана, но мисля, че писателите могат единствено да се обединяват срещу себе си."



Предпочита ежедневието в усамотение, като от известно време отново живее в родното си село. "Любими са ми американските пустини. Там всичко зависи от теб – ако не внимаваш за посоката, можеш да се изгубиш, а ако не си вземеш достатъчно вода - умираш. Можеш да вървиш дни без да се разминеш с когото и да било. Чувстваш се извън времето, все едно цивилизацията не се е случила. Интересното е, че всички, които познавам в Америка, нямат интерес към тези места. Чудят ми се какво правя там, след като там просто няма нищо. А аз обожавам усещането за тишина и опасност. Но всъщност най-опасното животно липсва – човекът."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да откриеш звука на дървото Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

20 сеп 2019, 1109 прочитания

20 въпроса: Магдалена Малеева 2 20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

20 сеп 2019, 1575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Пяна и предразсъдъци

Нова пивоварна за крафт бира в Пазарджик стартира с над девет вида пиво

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант