Волният поет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Волният поет

Издателство Ерго

Волният поет

Имре Оравец за американските пустини и защо политиката не е за него

Светослав Тодоров
5790 прочитания

Издателство Ерго

© Издателство Ерго


Литературата на Имре Оравец едва сега става позната на местния читател, а зад нея стои над 40-годишен творчески път и признанието като един от водещите автори на Унгария. Може да се каже, че той познава България по-добре, отколкото България познава него.

Посещава в София през 1967 г., когато с тогавашната му съпруга поемат на пътешествие към Черноморието. Спомня си българско семейство, което среща във влака и го развежда из София. Изглежда му доста по-приветлив град от Будапеща тогава. Като журналист посещава Варна през 80-те години, но спомените му са как не може да намери паста за зъби никъде из града, боклукът по улиците не се събира, а в магазините и ресторантите за риба няма риба. Сега в НДК, по време на Софийският международен литературен фестивал, откриването на място, на което се продава вода, се оказва проблемно. "Но тук, както и навсякъде, се чувствам у дома."

Имре Оравец е един от водещите унгарски автори. Роден е през 1943 г. в село Сайла, в семейство, "за което писателят не съществуваше като професия". Първата му книга излиза през 1970 г. В различни периоди живее в Будапеща, Лондон, Берлин и на различни места из САЩ.

Книгите "Септември, 1972" и "Подходящият ден" (антология на поезията му) могат да се намерят в книжарниците под знака на "Ерго" и в превод на Мартин Христов.

Роден е в село Сайла, а през десетилетията е живял в Будапеща, Лондон, Берлин и САЩ, страната, с която е най-свързан след родната си. Дядо му е емигрирал в Канада в края на XIX век, баща му се връща в Унгария и става шофьор. От началото на 70-те години Имре Оравец живее в САЩ няколко пъти, в различни периоди от живота си. Говори английски с американски акцент, а със сина си, който все още живее в САЩ, комуникира изцяло на английски. "Когато беше малък, така му помагах да се адаптира по-лесно, но в един момент просто спряхме да говорим на унгарски. А всъщност той го владее доста добре – може да чете книгите ми. Доста хора бяха на мнение, че изкуствено се опитваме да станем американци, но просто така се получи."

Срещите му дългогодишните унгарски емигранти в страната провокират книгата му Californian Quail, която проследява семейната история на заселили се в Америка унгарци през XIX век. В момента пише третата част на романа. "В САЩ бях бежанец от режима, после студент, а през 80-те години и преподавател. Но не мога да обясня защо винаги се връщах в Унгария. Може би някакво необяснимо чувство, че трябва да направиш определени неща в определен период от живота си." Въпреки че в годините на комунизма властите в Унгария позволяват престоите му извън граница, в продължение на години поезията и прозата му се публикуват много трудно. "Към днешен момент ме мразят по-малко."

Макар и съвършено различни като история, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп са често цитирани като примери за популизъм и насаждане на страх чрез изкривени твърдения. "Знаете ли, в САЩ никога не съм срещал човек, който да гласува на президентските избори. Наистина! Дори интелектуалците, с които се срещнах - нямам идея кой гласува! По някакъв начин всички политици са едни и същи. Винаги дейността им лежи на това да кажат едно, докато искат да направят друго. Тръмп не ме притеснява чак толкова, тъй като това е страна, в която има железни закони – това не е Съветският съюз, все пак. Бих казал същото и за ситуацията с Унгария и Виктор Орбан. Но не мисля, че политиката е моя работа, а и който се е докоснал до нея, е излязъл омърсен", казва Имре Оравец, който в края на 80-те години е съветник на тогавашния министър на културата на Унгария и се грижи за публичния му имидж. "Предпочитам да отдавам сили другаде. В момента литературата в Унгария е доста политизирана, но мисля, че писателите могат единствено да се обединяват срещу себе си."

Предпочита ежедневието в усамотение, като от известно време отново живее в родното си село. "Любими са ми американските пустини. Там всичко зависи от теб – ако не внимаваш за посоката, можеш да се изгубиш, а ако не си вземеш достатъчно вода - умираш. Можеш да вървиш дни без да се разминеш с когото и да било. Чувстваш се извън времето, все едно цивилизацията не се е случила. Интересното е, че всички, които познавам в Америка, нямат интерес към тези места. Чудят ми се какво правя там, след като там просто няма нищо. А аз обожавам усещането за тишина и опасност. Но всъщност най-опасното животно липсва – човекът."

Литературата на Имре Оравец едва сега става позната на местния читател, а зад нея стои над 40-годишен творчески път и признанието като един от водещите автори на Унгария. Може да се каже, че той познава България по-добре, отколкото България познава него.

Посещава в София през 1967 г., когато с тогавашната му съпруга поемат на пътешествие към Черноморието. Спомня си българско семейство, което среща във влака и го развежда из София. Изглежда му доста по-приветлив град от Будапеща тогава. Като журналист посещава Варна през 80-те години, но спомените му са как не може да намери паста за зъби никъде из града, боклукът по улиците не се събира, а в магазините и ресторантите за риба няма риба. Сега в НДК, по време на Софийският международен литературен фестивал, откриването на място, на което се продава вода, се оказва проблемно. "Но тук, както и навсякъде, се чувствам у дома."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK