Покегол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Покегол

Покегол

За идеята на проекта Daily Portrait Berlin, разсъбличащ непознати хора в германската столица, разговаряме с неговия инициатор

15272 прочитания

Края на август, 14:53, Кройцберг, Берлин

Трескаво подготвям мизансцена за престоящото събитие. На вратата се звъни, запознавам се с Робърт и след като разменяме няколко учтивости, аз се събличам, а той натиска спусъка на камерата. Избираме един от портретите заедно, за да го изпратим на уговорения мейл. Утре аз ще стоя зад обектива в дома на напълно непознат берлинчанин и ще го снимам гол. И така 365 дни, докато веригата се затвори и пред камерата не застане Мартин- артистът, който стартира проекта.

Срещата ни е няколко дни след като камерата вече е минала през още няколко други участници, безупречно изпълнявайки задачата си да донесе нов смисъл на теми като голота, социално взаимодействие, смелост и любопитство в съвременната градска среда.

6-ти септември, късен следобед, малко селце до Потсдам

При срещата ми с Мартин очаквам ведър и екстровертен типаж, който умело събаря границите на комуникация между непознати. Реалността обаче, е различна. Той ме посреща свито, предъвква думите, но оставяйки впечатлението, че под повърхността има много повече. "Трябва да набера повече популярност, иначе ще бъда просто странен", започва нашият разговор.

Артистът зад проекта The Daily Portrait Berlin не изглежда като социален магнит, накарал повече от 300 души да застанат голи пред камерата на абсолютно непознат. "Проектът е по-скоро портрет на ДНК-то на Берлин- непознати се срещат и се събличат един за друг". Съвсем паралелно с убеждението ми, че The Daily Portrait не би имал шанс в град като София, където голотата все още е привилегия на кича и офанзивната реклама.

В Берлин голатата е като шот грапа след хранене - не е задължителна, но така или иначе всички около теб го правят, впоследствие й даваш шанс. Усещаш, че се чувстваш комфортно със себе си, а оттам - и в комуникацията с другите.Така случайните сутрешни неделни "засечки" с клъбъри, облечени в няколко ленти латекс, не те поразяват като нещо лошо или неморално. Защото този град те кара да осъзнаеш, че голотата е част от съществуването, нещо още повече - най-основната. С уговорката, че крайностите и в този случай не са препоръчителни...

"Предпочитам личните портрети, на които хората не прекаляват с позата или драматизирането на кадъра", споделя Мартин. Но проектът съдържа много повече нюанси в спектъра си на теми, от тази за голотата- "анти-материализмът е водеща за мен идея. Когато сме голи всички сме равни. Можеш да се скриеш под дрехите или зад притежанията си. А тук централен фокус е човекът, мястото му на обитаване е просто фон. За мен това е естествено продължение на идеята, че същността не са притежанията."

Това ме кара да си спомня неспокойното пренареждане, преди да посрещна Робърт за снимките вкъщи. Все още не бях подредила живота си, не бях дала име на котката и пространството не предизвикваше асоциации с истински дом. Но тогава знаех, че докато се чувствам удобно в себе си, обзавеждането няма особено значение. Ако портретът носи усещане за документалност, значи е успешен.

The Daily Portrait Berlin не е елитарен проект и пътят на Мартин отдавна се отдалечава от тази категория. "Учех в Академията в Прага, но се отписах след втората година. Беше прекалено елитарно и ми се струва, че тяхното изкуство е създадено и живее в балон. Може би, несъзнателно проектът е част от промяната, която е време да се случи, защото не е нужно да си високо образован, за да създадеш нещо красиво с контекст. Всички имаме истории и опит за споделяне, а наративите са собствената ни емоционална зрялост."

Според Мартин голотата е само инструмент, проектът е много повече разрушаване на граници и норми, но най-вече поради преодоляването на естествената тревожност и страх, които изпитваме като част от общество. Решението е да излезеш от зоната на комфорт, да си любопитен и да търсиш новостта, без да преследваш Покемони. Впоследствие, Мартин ми разкрива гледната си точка за една толкова абстрактна тема като изкуството: "Трябва да съществува, за да показва, че няма от какво да се страхуваш. Чрез това, което правя, искам да свързвам хората, за да могат да споделят страховете и надеждите си. Да им дам възможността да се срещнат с други, с подобни страхове, вкоренени във функцията ни като част от нещо по-голямо".

Докато се опитвам да следвам бързите му крачки по брега на езерото, си мисля, че дълбоко в себе си, Мартин копнее по "нормалния живот". Когато го питам, той замълчава за около минута и отговоря с меланхолия в гласа: "Изкуството е ескейпизъм, но аз не го желая в тази форма. Искам да срещна момиче и да имам нормален живот, не искам да съм самотник. Не вярвам в сегрегацията между арт и нормалния клиширан човешки път по начина, по който Марина Абрамович го прави."

Няколко месеца по-късно веригата е вече затворена, а Мартин свърза повече от 350 човека в разкъсаното цветно берлинско съществуване. Може би някои от тях ще запазят The Daily Portrait Berlin като скъп артефакт на спомена и ще прозрят узряването в темата за голотата като път към едно по-добро общество. .

Докато не се съблечем напълно пред самите себе си. И вече не сме просто непознати.

Края на август, 14:53, Кройцберг, Берлин

Трескаво подготвям мизансцена за престоящото събитие. На вратата се звъни, запознавам се с Робърт и след като разменяме няколко учтивости, аз се събличам, а той натиска спусъка на камерата. Избираме един от портретите заедно, за да го изпратим на уговорения мейл. Утре аз ще стоя зад обектива в дома на напълно непознат берлинчанин и ще го снимам гол. И така 365 дни, докато веригата се затвори и пред камерата не застане Мартин- артистът, който стартира проекта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-P
    emilm13

    В адамитството няма нищо ново - то е на 2500 г.! Смешното е, че е останала само външната форма, а дълбоката философска същност е забравена. Ама какво да ги правиш - "модерни" хора!

  • 2
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    "Според Мартин голотата е само инструмент, проектът е много повече разрушаване на граници и норми"
    Че останаха ли граници и норми?

  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    нищо ново не е измислил откъм Freikörperkultur, особено по онези земи.

  • 4
    ruslan avatar :-|

    Немците явно не само в хумора не ги бива.
    Голи снимки уж, но нещо постни стоят. Сивеят нещо.
    За да съм сигурен погледнах дори голият мъж.

    Сякаш грешката му е тук:
    "Учех в Академията в Прага, но се отписах след втората година. Беше прекалено елитарно и ми се струва, че тяхното изкуство е създадено и живее в балон"

    И още нещо за...бе аз съм си селянин и мога да кажа. За псевдоизкуството.
    Та значи голотата била нормална. Добре, няма лошо.
    Да видим цитата:
    " Усещаш, че се чувстваш комфортно със себе си, а оттам - и в комуникацията с другите."
    А сега вижте голият мъж на покрива. Комфортно ли му е?
    В каква комуникация с когото и да било е по-добре да не питам.

    Ако беше ПРЕД входа на блока, на пейката това нямаше да го пиша.

  • 5
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    Нищо новаторско, нищо оригинално - нито в идеята, нито в реализацията й.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK