Випуск 2017

Хора извън политиката и икономиката, от които очакваме добри новини

Светослав Тодоров, Тамара Вълчева, Емил Дилкин
от Светослав Тодоров, Тамара Вълчева, Емил Дилкин
19656 прочитания
Софи Стамбо, писателка София Стамболиева живее в Ню Йорк от 1997 г., а преди това завършва българска филология в Софийския университет. Пише от дете, но се осмелява да го прави на английски някъде след седмата си година в САЩ. Подписва разказите като Софи Стамбо, тъй като "за тези 19 години никой не успя да произнесе фамилията ми правилно". Историите й, в които спомените около България и семейната среда са често акцент, намират място в престижни литературни издания като Guernica, American Short Fiction и Kenyon Review. През 2015 г. става носителка на наградата Disquiet. Дебютният сборник на Софи Стамбо се очаква на англоезичния пазар до края на годината. На български може да я намерите с разказа "Флоренция" в броя "Градът" на сп. Granta.

Ню Йорк веднага ме привлече. За много хора той е твърде шумен и мръсен, но е мястото, на което те приемат, независимо какъв си и откъде си. Извън писането работя като мениджър на дизайн студио.

Около мен винаги има хора от цял свят, предимно художници. Може би затова в разказите пиша не само за България, но и за имигрантските общности тук – всъщност аз съм винаги сред тях. Това веднага те учи да приемаш всички с особеностите им, защото, когато си далеч от семейството си, тези хора са твоето семейство. С тях споделяш обяда си. Със сигурност в писането ми има носталгия към България. Когато съм на Кони айлънд и затворя очи, лесно мога да се пренеса в мислите си на плажа във Варна – включително и заради руската и полската реч наоколо. В момента в САЩ има голям интерес към различните гласове – дали на имигрантите, гей хората или на живеещите в предградията. В страната, в която има 300 литературни списания, ако нещо си заслужава, то ще бъде оценено. Може да си никой, но да има кой да застане за теб и да те подкрепи.

Надявам се този процес да не спре на фона на политическите новини и избирането на Доналд Тръмп, но в Ню Йорк някак си се чувствам защитена от надигащите се настроения в други части от страната.

Светослав Тодоров
Доскоро съосновател и основна движеща сила на coworking пространството Cosmos, сега Елена Дончева е една четвърт част от Epic – дигитална агенция, която събира четирима приятели, работещи заедно под различни форми и от дълги години. Заедно те ще дават всичко нужно в дигиталното пространство на един бранд. Пак пространство, но този път физическо, е следващата им стъпка.

"Представяме си го като Epic Space, където ще обединим coffice, tapas bar, event space, special selection shop и няколко нетрадиционни за подобен тип място услуги, които за момента държим в тайна", казва Елена.

А тя е от тези хора, които могат да направят от нищо нещо. В добрия смисъл на думата. Така се случва с Basic Events, които тръгват през 2016 г. като разпродажби на дрехи, но прерастват в платформа за нишови събития, фокусирани върху т.нар. базови основи (basics). Идеята е свързана с вниманието към изчистените линии, към непреходното в бита, в гардероба, в ежедневието. И се разделя между Елена Дончева и Елена Калпакчиева. Отвъд течение, мода, тренд те търсят елементи, форми и силуети, които и след 10 години ще стоят актуално.

През 2017 г. Basic Events ще се концентрират върху различни теми – списания, книги, деним, дизайн, храна. И ще се случват всеки месец. До края на годината ще се появи basic раница (най-вероятно, все още обсъждат какъв точно да е предметът) и basic пчелен мед, изработени и селектирани специално за тях.

Емил Дилкин
Завършва НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев през 2012 г., а веднага след това става част от актьорския състав на "Пиеса за умиране" на Ани Васева. Получава номинация за "Икар" за дебют за ролята си във "Всичкоядецът" през 2013 г. Част е от театралната група "Метеор", която през последната година все по-уверено събира аудитория около себе си и играе представленията си пред пълни пространства. Може да я видите във "Всичкоядецът" (25 януари в ДНК), "Тотална щета" (28 януари в ДНК), "Лъвкрафт" (2 и 28 февруари в Дом на киното). През тази година й предстои проект с режисьора Крис Шарков.

Усещам примиреност с ниското положение на културата в страната ни и много висок праг на търпимост. Почти невъзможен за прескачане. От страх ли е, от ленивост ли е, не знам. А може би от глупост? Хората закисват в оплакване от всичко и не намират решение на проблема освен излизане от България. Работим много - до потене, крещене, припадане, загуба на глас, сили, крак, нос, око, глава. Опитваме нови неща, хвърляме се в непознатото, обичаме всеки проект, в който сме се вкарали.

Бих описала "Метеор" като група, екип, кръг, космически обект, пътуващ смело извън орбитата на познатото и борещ се с посредственото. Най-голямото предизвикателно е да преодолея страховете си. Да бягам от зоната си на комфорт. Да не се отпускам. Да се боря със слабостите си, да не ги крия, а да заставам смело пред тях. Да не спирам да работя върху себе си (всеки ден). Това са все неща, който са ни говорени в академията от преподавателите ни и се сблъсквам с тях и досега. В същото време знам, че не трябва да се приема всичко твърде сериозно.

Светослав Тодоров
Иван Стоянов е едновременно отдаден на театъра, музиката и поезията – понякога и в рамките на един проект. Завършва психология в Софийския университет и артистични психосоциални практики и психодрама в НБУ. Той е също така вокалист и кийбордист на групата си The Strawberry Finns, с която на 15 януари ще свири в ателие "Пластелин". Спектакълът му "Ловец на свечерявания", базиран по текстове на Хулио Кортасар, се играе в Червената къща на 26 януари. И двата проекта са с участието на цигуларя Константин Кучев.

Трудно ми е да избера в кое се чувствам най-удобно – музиката, театъра или писането. Определям се като човек, който се движи по ръба на границите, оттам и изкуството, с което се занимавам, е свързано с отмиването на тези граници. Ползвам импровизирани текстове в музиката си, а в музиката вмъквам театрални елементи.

Изявите ни със Strawberry Finns попадат в сивата зона между театъра, радиотеатъра и концерта. В "Ловец на свечерявания" с Константин Кучев смесваме радиотеатър, психодрама, физикъл, концерт и импровизационен театър. Харесва ми идеята за комбиниране на различни елементи в едно нещо – да се получи нещо като колаж. Най-удобно се чувствам на сцената, независимо към кое от трите действия посягам. Като всеки независим артист съм с ясното съзнание, че няма да мога да си изкарвам прехраната само с музика и театър. Не принадлежа към институция, което, от една страна, ми дава свободата да правя алтернативни проекти точно по начина, по който аз искам. Най-големият минус в средата тук е представата, че вече няма какво повече да се измисли. Считам това за пълна небивалица. Свикнали сме, че съществуват толкова и толкова вида театър, толкова и толкова вида стилове музика и дотам.

Това, което е най-интересно, е да се конструират нови жанрове – нещо на ръба на опера и изложба, нещо на ръба на поезия и фигурно пързаляне. Защо не? Версиите и вариантите за правене на изкуство са толкова много повече, отколкото сме свикнали. Трябва да започнем да правим повече перверзни комбинации между жанровете в изкуството – стига вече само литературни четения или само танцови спектакли, само театрални представления и само концерти. Да смесим, да разбъркаме, да счупим малко традициите и жанровете и, кой знае, може пък да излезе нещо ново, интересно и приятно за всички ни. Ще ми се да сме малко по-смели. Но тъй като все още виреем в някаква конкретна рамка и традиция, ни предстои да откриваме толкова още много нови неща. Има едно усещане за неизвестност, което ме изпълва с вълнение.

Светослав Тодоров
Снимка: [People of Sofia]
Илко Биров е един от най-активните млади местни музиканти в момента. Повлиян от изпълнители като Боб Дилън и Елиът Смит, авторската му музика се доближава изключително до американския инди фолк и необлус – рядкост за българската сцена. Роден е в Пловдив, отрасва в Канада, а от почти две години е в София.

Дебютният му албум се очаква тази пролет. На 13 януари премиера в Институт "Сервантес" ще има представлението "Сервантес, Шекспир и Антон", а Биров е автор на музиката към него заедно с Георги Minstrell Атанасов. Работи и по още няколко музикални проекта, които се очакват през тази година. На 19 януари той ще свири в кино "Влайкова" с цигуларя Константин Кучев. Всеки понеделник и сряда Илко Биров свири в McCarthy's Irish Pub с контрабасиста Иван Алексиев.

"Навътре в природата" - така бих описал дебютния си албум, тъй като има различни препратки към местността до Ванкувър, където израснах. Най-голямото предизвикателство за мен е да пиша и композирам по нови начини. Така че, когато слушам готовия резултат, да нямам усещането, че това съм го правил и преди. Като най-голям минус в музикалната среда тук виждам масовата креативна стагнация и занижени стандарти и еднаквото толериране на това от страна на изпълнители, управители и слушатели.

Но го има желанието и активността на отделни музиканти и организации да има у нас по-различна сцена. Мисля, че значимостта на точно тези идеи и дейности - именно поради липсата на развита музикална традиция у нас - водят до създаването на една нова културна история на България.

Светослав Тодоров
На двайсет и осем години Борис Колев вече има два провала в кариерата си на предприемач, които обаче не го спират да направи след това и няколко много успешни стартъпa, за които ще четем през 2017 г., както и да спечели няколко приза: "Най-добър млад предприемач в Европа" от списанието Business Week Worldwide и награда в конкурса "Млад мениджър на годината".

Вдъхновява се за първата си компания още в училище, докато участва в програмата на Junior Achievement за предприемачи. След като завършва, създава рекламна агенция, "след това се ориентирахме към PR и събития – и там почти фалирахме". Вместо да се откаже, той създава софтуерна компания DigiMark – една от най-бързо развиващите се в сектора (с 15 служители в момента).

"Създадохме платформата "Дари кръв", която свърза доброволни кръводарители с нуждаещи се, вече работи повече от година и има над 400 спасени души само в България, и смятаме да я развием сериозно тази година", казва Борис Колев. Другата компания, която основава, е за нутригеномика и нутригенетика – целта му е да персонализират медицината. Взимат генетичен материал и след обработката му могат да анализират коя е подходящата диета или спорт за всеки човек индивидуално.

"Може би най-важното, което съм научил от предприемачеството досега, е, че никога няма как да си успешен, ако си сам. Най-важното е да намериш правилния екип и партньори." Според него намирането на правилните партньори минава през много провалени взаимоотношения и най-често стартъпите се провалят заради хората и екипите, а не заради идеите. "В България масово хората обичат да играят сами, да се доказват сами и много трудно се доверяват, това ни пречи в предприемачеството. Великите компании се изграждат от велики екипи."

Тамара Вълчева
Книгите на издателство "Ерове" се отличават с изчистеното си оформление и интересна редакционна политика – залагане на заглавия, които са, от една страна, нишови, но привличат внимание с любопитна предистория. Първото им издание е почти разпродадено - "Дивашка жътва" на Карл Хофман, в която се описват изследванията на Майкъл Рокфелер и мистериозното му изчезване след контакт с канибалски племена в Нова Гвинея.

Най-новото им заглавие е "Да пораснеш в Самоа" на Маргарет Мийд, едно от големите имена в антропологията, но почти непревеждана на български. Следващото им издание ще бъде The Serpant & The Rainbow на етноботаника Уейд Дейвис, който проучва вуду ритуали и халюциногенни растения в Хаити.

За "Ерове" е обичайно да работят с хора, които са достатъчно запознати с темата, но дебютират в нещо по-различно. Преводач на "Дивашка жътва" е режисьорът и журналист Йордан Тодоров, а на "Да пораснеш в Самоа" - завършилата етнология Рая Караламбева. По оформленията те си сътрудничат с различен екип от илюстратори, някои от които неработили досега по книги.

Проектът на Тодор и Атанаска Станчева са отличава и с желание съдържанието да излезе и отвъд книжното тяло – чрез стикери, чанти, фланелки, трейлъри. Освен нови книги през тази година те ще работят по селекцията на шестото издание на кинофестивала на етнографския филм.

Атанаска Станчева: И като книги, и като филми се стараем да подбираме заглавия, които разказват за различни култури и места. Примерно в книгата толкова живописно е разказан животът в Американска Самоа, че веднага ти се иска да си там. Идеята ни е издателството да се превърне в бизнес модел, но, разбира се, все още сме в началото.

Тодор Станчев: В България се издава предимно художествена литература, докато ние сме се съсредоточили в документалното. Всичко при нас е експеримент, просто се надяваме накрая да няма горчив привкус. Може да е грешна стратегия, но искаме книгите първо да харесват на нас. Не искаме и да бързаме с тях или задължително да ги изкарваме, когато има събитие, на което може да се продадат. За нас е най-важно да стане качествено и да не се обвиняваш, че си спестил някакъв детайл в бързината. До май смятаме да сме приключили с работата по още две издания.

Светослав Тодоров
Данита Заричинова тъкмо се връща от срещата, на която се подготвя традиционното лятно почистване на планините от "За Земята". Освен че организира доброволците от цяла България и ръководи няколко екологични инициативи, важни за всички ни, тя непрестанно участва в информационни кампании в различни градове и си остава загадка как намира време за всичко. Завършва "Опазване на околната среда и устойчиво развитие". В момента най-усилената й дейност в "За Земята" е по проблема с изгарянето на отпадъци: "Информираме жителите на София за огромния и много скъп проект на общината да изгради инсталация за горене на отпадъци зад Централна гара, колко рискове крие това – здравни, екологични, финансови."

В момента започват и академия "За Земята", която стартира на 9 февруари и ще представлява 6-седмичен образователен курс с 6 различни модула за нулеви отпадъци, екологично земеделие и хранителна независимост, енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, данъчна справедливост и др. Личен проект на Данита Заричинова и петима нейни приятели е "Умна раница" – инициативата за отговорно планинарство. "Искаме да вдъхновим хората да си носят собствено канче, вместо да ползваме пластмасови чаши в хижата, всичко започва с това какво слагаме в раницата си."

Според тях е хубаво да се носят туристически чаршафи, вместо да ползват тези на хижата. "Не е лесно да се перат чаршафи на хижа. Най-често със студена вода. Освен това при употребата на перилни препарати се отделят замърсители (фосфати и други) в реките – водните източници за всеки от нас." Решението, което предлагат, е всеки да си носи собствен туристически чаршаф. Досега са ушили 110 чаршафа, които продават онлайн, а 30 от тях са качили на хижите "Белмекен", "Тъжа" и "Ехо", за да се продават от хижарите.

СИПИ.еу (Спри използването на пластмасови изделия за еднократна употреба) е друга инициатива на Данита, която успешно се развива през последните три години. На сайта има карта с местата, където може да се пазарува в собствен съд – например да сипят кафе в любимата чаша, която човек сам си носи, вместо в пластмасова.

Тамара Вълчева
Покрай появата на песните "Кучеядекуче" и "Америка" Стругаре постигна нещо, което много рядко изпълнител тук провокира в публиката: да я накара да излезе извън зоната си на комфорт. С видеата към тях той създаде искрено учудване дали това е шега или е на сериозно, дали е "добро" или "лошо", а според един коментар в YouTube – това е по-скоро поезия, отколкото хип-хоп. С второто си видео и участие като подгряващ на Сол Уилямс вече сме сигурни, че Стругаре тепърва ще става още по-разпознаваемо име.

Зад псевдонима е Троян Иванов, който засега няма намерение да разсее объркването къде свършва реалната личност и къде започва публичният образ. "Троян е на 21, Стругаре е на 22. Разлика между момчетата не съм забелязал, не ме изненадват с нищо от много време насам."

Ако искате препоръки за други свежи имена на българската сцена, той ви съветва да гледате към рапърите Жлъч, Гена и Григовор, както и по-тежки групи като Expectations и Stop The Schizo. Казва, че е по-добре да не казва какво предстои, тъй като "който се вълнува, ще стои наоколо".

Светослав Тодоров
Андреа живее и работи между Единбург и София. Част е от колектива CHARK и платформата за независими печатни издания ТИ-РЕ, която дебютира с изложба на Софийския международен литературен фестивал.

"Мислим да продължим да бъдем активни с участия по фестивали за книги и илюстрация и да помагаме създаването им в България. Иска ни се да създадем общност на хора, които се занимават с авторски издания, зинове, комикси." Целта е да се предизвика интерес към този тип издания не само у хората, които са вече наясно с тях.

"Много ми харесва, че тук с почти всичко, с което се захванеш, си пръв. От друга страна, това значи, че няма конкуренция и активен обмен." Като това съвсем не важи само за илюстрацията. "Всеки се захваща с нещо, но няма общности, "гилдии" на занимаващи се с едно и също. А това е нещо прекрасно, което имах, докато живеех във Великобритания. Когато има диалог между хора, които разбират от една и съща материя, се раждат нови идеи. У нас се работи с приятели. Няма я тази анонимност и фасада, хората са по-истински, държим повече едни на други и сме по-прями. Голям плюс за нас е, че сме чели много книги на чужди автори и сме слушали много музика и гледали филми, а не като французите и англичаните, които знаят само своето и извън него почти нищо не съществува. Този интерес е много здравословен, за цялостния ни поглед и адаптивността ни към други начини на мислене."

Наскоро е илюстрирала публикация на музикалния сайт Pitchfork за поредицата от затваряне на знакови клубове в Лондон и как това е свързано с тенденциите в имотния пазар. Има и блог, в който създава алтернативни варианти на музикални обложки. Последният й проект е комплект карти за Института за терапия и експресивни изкуства.

"Целта на тези карти е да провокират децата да изразяват себе си и да улеснят разговора им с възрастни, родители, учители и терапевти. Основната идея е илюстрациите да бъдат възможно най-семпли, така че да бъде оставено място за въображението на децата и те сами да изпълнят задачата. Също така с мои приятели англичани и шотландци наскоро започнахме един проект - обмен на идеи, рисунки и отговори на въпроси, който ще се осъществява с писма, които ще изпращаме един на друг по пощата (тъй като живеем на много различни места). Искаме да поставим въпроса какво е колаборацията и доколко тя е възможна в изкуството, където всеки иска да бъде автор и компромисите са трудни."

Авторите от ТИ-РЕ ще участват на първото издание на фестивала за арт книги Sofia Art Book Fair през септември. Повече за работата на Андреа Попйорданова може да научите от сайта й.

Светослав Тодоров
Нагоре

Хора извън политиката и икономиката, от които очакваме добри новини. Изборът ни през предишни години - Випуск 2015 и Випуск 2016.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Препоръчано

Фотоистория | Крушунските водопади

Фотогалерия: Вишните в Токио цъфнаха по-рано

Фотогалерия: Фестивал на цветовете в Индия

Още фотографии
Все още няма коментари
Нов коментар