Историите на Уикипедия човек
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Историите на Уикипедия човек

Историите на Уикипедия човек

Накъде върви Wikipedia и как да преценяваме достоверността на материалите в глобалния източник на информация

22254 прочитания

Основните ориентири дали един материал е проверен и дали може да му се вярва:

- Има ли правописни грешки. Ако има правописни грешки, това означава, че все още нито един от редакторите не е прегледал материала.

- Накъде водят референциите – това са препратките на края на статията и често са линкове, които директно отвеждат към други страници или свързани статии в Уикипедия или цитирана научна литература. Ако тези референции са към научни издания, архиви, библиотеки, цитати от енциклопедии, би следвало да може да им се доверите. Ако някой е цитирал собствения си блог, това е подозрително.

- Ако статията е част от "избрани статии" (featured articles), тя е проверена неколкократно от различни редактори, коректна е фактологически, смята се за изчерпателна и неутрална.

- Посочените източници трябва да са постоянни във времето - когато посетите цитирания източник, за да се уверите в дадено твърдение, източникът би трябвало да продължава да съдържа същата информация, както към момента, когато редакторът го е посочил в подкрепа на думите си. В този смисъл цитираната книга или научно списание е много по-качествен и надежден източник от уеб страницата.

"Достоверна ли е информацията в Уикипедия" е заглавието на лекцията, която Асаф Бартов изнесе в София. Бартов отговаря за програмата за развитие на уикиобщности и работи в централата на фондация "Уикимедия" в Сан Франциско. Краткият му отговор :"Не. Не трябва да допускате, че всичко, което четете там, отговаря на истината. Самите ние, редакторите, или както се наричаме – уикипедианците, не вярваме, че всичко написано е вярно, но се стараем това да се промени."

Съдържанието на Уикипедия се модерира от доброволци от цял свят. Те са стриктни и търсят научни източници по отделните теми, но статиите са огромен брой и в много от тях има неточности и липсват надеждни източници или позоваване на научна литература.

Всеки човек по света, който има достъп до интернет, може във всяка една минута да създаде статия или да промени вече съществуваща, без дори да има профил в платформата. "Все пак редакторите разполагат с добра система за проверка на промените и спиране на т. нар. вандализъм", казва Асаф Бартов. Съществуват и избраните статии (featured articles), на които може да се доверите напълно, защото са били проверени от много редактори от различни държави. На български такива са само 200 публикации от общо 225 000 материала, качени в българската Уикипедия.

Тази година Уикипедия ще празнува шестнайсетия си рожден ден. Всичко започва като проект на доброволци. В началото сървърът и данните са се пазели единствено на компютъра на Джими Уейлс (един от създателите на Уикипедия), но след като инициативата бързо се разраства, регистрират неправителствена организация – американската фондация "Уикимедия", която плаща за хостинга, управлява сървърите и наема на работа програмистите, които поддържат платформата. "Независими сме, защото най-голямата част от даренията са от потребители от цял свят, които даряват дребни суми по време на кампаниите ни, единственото по-голямо финансиране е от Google", обяснява Бартов. Всички пишещи в най-голямата световна онлайн база с информация са доброволци, включително и българите. След търсене в google почти на всичко, което ви хрумне, първият резултат обикновено е от Уикипедия. Информацията там е плод на усилията и времето именно на тези доброволци.

Вася Атанасова е редактор в българската Уикипедия (от 220 активни редактори), в която допринася вече десет години през свободното си време. Тя е доктор по информатика в БАН. "На която и да е страница на Уикипедия има линк "последни промени", който води към данни в реално време на всички последно добавени или променени статии. Всеки от редакторите може веднага да провери какво е променено и ако новата информация е некоректна, с един клик да върне предишната версия на сайта", казва Вася Атанасова.

Един от най-сериозните проблеми са противоречивите теми, по които има спор – често авторите на дадена статия не са обективни. "Това е проблем не само на Уикипедия, но и на научните издания като цяло. Например, ако следите научните публикации за струнната теория във физиката и професорът, който е написал статията, е защитник на теорията, много е вероятно той дори да не спомене за критиката към тази теория и факта, че има цели школи във физиката, които я отричат. В Уикипедия се стремим да показваме различните гледни точки", казва Асаф Бартов. В научния свят също често стават грешки. Доказателство е аферата "Сокал" от 1996 г., когато професорът по физика в Нюйоркския университет Алън Сокал решава да докаже, че научните издания не са достатъчно критични към статиите, които публикуват, и предлага напълно безсмислена статия, озаглавена Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity ("Престъпвайки границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация"). Професорът използва научни термини и това се оказва достатъчно да публикуват статията му. По-късно Сокал сам си признава шегата и отваря голямата тема за достоверността на текстовете в научните списания.

Освен мистификациите другият голям проблем са спорните теории, територии и исторически факти – в Уикипедия се показват различните гледни точки. Това невинаги се харесва - в Индия например има закон, който забранява да се споменава, че областта Кашмир е оспорвана територия между Китай, Пакистан и самата Индия. Но фактите не могат да се променят и са написани такива, каквито са, не само на английски, но и на хинди, български и останалите езици. Индийското правителство настоява това да се промени и арестува индийските доброволци, които работят върху съдържанието на Уикипедия. Те, разбира се, не могат да направят нищо, защото дори по принуда да изкривят фактите – останалите редактори по света, сред които има и много индийци, които живеят извън страната си – могат с един клик да върнат старата версия на съдържанието. "Този и много подобни случаи показват как информацията се запазва обективна по един естествен начин – коректив е целият свят", казва Бартов. В Китай Уикипедия е забранена, в Узбекистан страниците на узбекски са спрени, а в Иран и Саудитска Арабия част от статиите са недостъпни.

Според Асаф Бартов, ако хората искат да имат по-достоверна информация, трябва сами да се ангажират със списването, проверяването и редактирането. Мистификациите и шегите невинаги са безобидни. Въпреки че могат и да са много забавни като българската статия за мосю Мантинел кон дьо Цвилен (Auguste Mantinelle cont de Cvilen). Измислената история за създателя на мантинелата Мантинел кон дьо Цвилен престоява шест месеца в Уикипедия, без някой да я забележи. Нейни автори са няколко студенти от историческия факултет на Софийския университет, които искат да разберат доколко имунизирана е международната база данни. Целта им е да опишат експеримента си в първия брой на студентското си списание.

Вандализмът в Уикипедия

Хората си мислят, че могат да променят нещо в Уикипедия и да останат анонимни – но всеки оставя следа – своя IP aдрес. Когато от един и същ IP адрес се правят редовно хулигански прояви (като триене на важна информация, слагане на фалшива, вулгарности, смяна на заглавия), IP се блокира. "По-голям проблем създават потребителите, които използват TOR сървър, защото от него не може да се проследи реалното IP, но в такива случaи влизания от TOR се забраняват за часове или дни", обяснява Асаф Бартов от "Уикимедия". Отделните случаи са описани на страницата за вандализъм, както и простите стъпки как да върнете статията към стария й вид, ако се натъкнете на подобни злоупотреби.
Основните ориентири дали един материал е проверен и дали може да му се вярва:

- Има ли правописни грешки. Ако има правописни грешки, това означава, че все още нито един от редакторите не е прегледал материала.

- Накъде водят референциите – това са препратките на края на статията и често са линкове, които директно отвеждат към други страници или свързани статии в Уикипедия или цитирана научна литература. Ако тези референции са към научни издания, архиви, библиотеки, цитати от енциклопедии, би следвало да може да им се доверите. Ако някой е цитирал собствения си блог, това е подозрително.

- Ако статията е част от "избрани статии" (featured articles), тя е проверена неколкократно от различни редактори, коректна е фактологически, смята се за изчерпателна и неутрална.

- Посочените източници трябва да са постоянни във времето - когато посетите цитирания източник, за да се уверите в дадено твърдение, източникът би трябвало да продължава да съдържа същата информация, както към момента, когато редакторът го е посочил в подкрепа на думите си. В този смисъл цитираната книга или научно списание е много по-качествен и надежден източник от уеб страницата.

"Достоверна ли е информацията в Уикипедия" е заглавието на лекцията, която Асаф Бартов изнесе в София. Бартов отговаря за програмата за развитие на уикиобщности и работи в централата на фондация "Уикимедия" в Сан Франциско. Краткият му отговор :"Не. Не трябва да допускате, че всичко, което четете там, отговаря на истината. Самите ние, редакторите, или както се наричаме – уикипедианците, не вярваме, че всичко написано е вярно, но се стараем това да се промени."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    merudia avatar :-|
    Мерудия

    Уикипедия е мисия и ще става все по-важна . Да се стремиш към обективност, представяне на фактите и научната истина в днешния толкова манипулиран свят... ! В общество, в което информацията е средство за влияние и трупане на капитал( финансов/политически), е изумително, че има хора, които я предоставят без да я търгуват. Уикипедия засега е успешен експеримент и заслужават подкрепа и възхищение

  • 2
    vondi avatar :-|
    vondi

    В Китай Уикипедия е блокирана на китайски език, останалите версии се отварят без проблем.

  • 3
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Аз лично съм много доволен от информацията в "Уикипедия" и смятам, че на 99% написаното там е истина - така и така целият свят е коректив, ако нещо е неточно. Оставям 1% на съмнение и проверка на допълнителни факти и обстоятелства.

    Благодаря на всички доброволци, редактори и специалисти, които допринасят с труда си тази световна енциклопедия непрекъснато да се обогатява и усъвършенства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK