Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 3 фев 2017, 16:52, 21787 прочитания

Физика на успеха

Теодор Ушев за номинирания му за "Оскар" късометражен анимационен филм "Сляпата Вайша"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Канадската номинация за "Оскар" в категорията за късометражно анимационно кино носи българска следа: "Сляпата Вайша" е на живеещия от близо две десетилетия в Монреал Теодор Ушев, по едноименния разказ на Георги Господинов, а музиката е от Kottarashky, с когото режисьорът работи не за пръв път.

Първите редове от разказа на Господинов директно въвеждат в посланието на "Сляпата Вайша": "С лявото око виждала само назад - в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа."


Филмът направи премиерата си преди година в рамките на Берлинале и номинацията за "Оскар" е кулминацията на изключително успешния международен път на "Сляпата Вайша".

Междувременно Ушев продължава работата си по следващия си проект, който също е вдъхновен от Господинов - среднометражен филм, базиран на романа "Физика на тъгата". Филмът е продукция на Националния филмов борд на Канада и телевизия "Арте", а премиерата му се очаква през 2018 г.

Пред "Капитал" безкомпромисният към изкуството си Теодор Ушев разказва повече за пътя на филма, необходимостта в наши дни творецът да има ясна и твърда позиция и защо не възприема номинацията като трамплин.




Кадър от "Сляпата Вайша"

Кадър от "Сляпата Вайша"

Теодор Ушев
е роден на 4 февруари 1968 г. в Кюстендил. Живее и работи в Монреал от 1999 г. и бързо се утвърждава като име. Макар и да е познат най-вече с работата си в анимацията, той е работил и в областта на графичния дизайн, илюстрацията, инсталацията, 3D мапинга. Филмите му са многократно награждавани на различни кинофоруми по света. Работи и по анимацията в промоционалните видеа към албума On An Island (2006) на Дейвид Гилмор. Заедно с Денис Вилньов и Изабела Роселини е част от проекта за късометражни филми Shorts in Motion (2006). През 2013 г. филмът "Глория Виктория" е в краткия списък за номинация за "Оскар", а фестивалът в Клермон-Феран, един от най-престижните фестивали за късометражно кино в света, прави ретроспекция на творбите на Ушев. На следващата година работата му е събрана в книгата с критически анализи Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev.

Какво беше личното ви усещане за "Сляпата Вайша" в самото начало?
Никога не мисля колко и каква публика гледа моите филми. Единственото, което ме интересува, когато започвам един филм, е той да покрие моите критерии за качество - да бъде искрен, личен и да носи послание. Моите филми никога не са били за широка публика. Някои стават по-лесно смилаеми, други - само за ценители. Но с този от самото начало исках да направя простичък, разбираем филм, който да докосне максимален брой хора, без значение от техните пол, раса, религия, граници...

Времето ни е такова - стиснало ни е в тъмни, затворени мазета. В такива моменти искам да отворя широко вратите и да съм по-комуникативен. Да съм по-разбираем. Обичам принципа "Изкуство за изкуството", но понякога в живота се налага да излезем с плакат на улицата. Времето ни е такова, че артистите отново трябва да анонсират ясно и разбираемо позиции.

Споменавал сте, че е въпрос на лотария да получите номинация за "Оскар". След като номинацията е факт, мислите ли, че имаше успехи през последната година, които предпоставиха това да се случи?
Със сигурност фактът, че съм познато име в анимацията, е спомогнал. Както може би знаете, "Глория Виктория" беше в късия списък преди три години. При мен нещата станаха тухла по тухла, филм по филм. Разбира се, фестивалните успехи на един автор или филм много рядко се припокриват с вкуса на Академията. Това е един парадокс, върху които спорят много критици. Случва се така, че един филм обира всички награди, а дори не може да прескочи в късата листа. И затова сега почти всички критици ме подкрепят. Наистина тази седмица получих мощно рамо от редица имена във филмовата и анимационната критика. Мисля, че това е един от малкото случаи, когато мнението на експертите съвпада с мнението на Академията. Иска ми се да вярвам, че става дума за една възходяща и оптимистична промяна в нея.

Кадър от "Сляпата Вайша"

Кадър от "Сляпата Вайша"



Имаше ли нещо в приема на филма, което ви изненада? Или което смятате, че може да е останало неразбрано от публиката и критиката?
Не. Зрителите го приемат точно така, както го бяхме замислили с Георги Господинов. Лична притча за тревожния човек днес, смазан от миналото и бъдещето. Всеки вижда и допълнителни неща, доколкото културата и образованието му позволяват, но скелето на посланието е винаги видимо.
за Light през 2012 г.
"Пълнометражните филми са в историята на киното. Късометражното кино е началото, същината и бъдещето. Пълнометражната форма е била измислена от собствениците на киносалони в САЩ, които са изчислили, че час и половина са достатъчни да смачкаш едно кило пуканки и да излочиш половин литър кола."

Какво означава подобна номинация в контекста на анимационното късометражно кино? Смятате ли, че тя ще доведе до много нови възможности, или предизвикателствата в работата по по-креативни и не толкова комерсиални проекти ще останат същите?
Една номинация е нож с две остриета. Натоварва с очаквания и често носи тежки разочарования, когато те не се осъществят. Нямам никакви надежди за нещо повече, защото това, което съм постигнал вече, е доста солидна база. Няма да използвам този факт като трамплин за по-бляскава кариера. Не, мечтата ми не е да работя в голямо студио в Холивуд. Не искам да участвам в никакъв грандиозен проект. Искам да продължавам да правя проектите си така, както аз ги искам, без намеса от продуценти и бордове на директори. Аз имам всички неща, които режисьорите в големите студиа смятат за лукс. Правото на финален director's cut е най-голямата мечта на режисьорите в Холивуд днес. Срещу това право те са готови да се простят с огромна част от хонорара си. Все по-често се случва режисьорът да бъде подменен в процеса на работа, да му се отнема и най-малката възможност да прави творчески избор. Аз нямам тази дилема.

Кадър от "Сляпата Вайша"

Кадър от "Сляпата Вайша"



Когато завърша "Физика на тъгата", това ще бъде филмът, който аз съм искал да направя. Разбира се, с помощта, съветите, анализите на екипа ни. Но последното решение остава за мен – с всичките рискове. Това удоволствие да рискуваш, свободата да се провалиш, не искам да заменя на никаква цена.

Ако може да направим една алюзия със "Сляпата Вайша" - накъде ви е по-любопитно да гледате? В миналото или в бъдещето?
Не ме гложди никакво любопитство нито към едното, нито към другото. От станалото съм си направил изводите. Ако не съм, значи съм тъпак. Каквото ще става, да става, все ще е за добро. Това, което правя днес, е моят двигател. Сега.

.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 1938 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2624 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
История от границата

Режисьорът Тонислав Христов за изследващия реакциите към бежанците и проблемите на старото поколение филм "Пощальонът"

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10