Физика на успеха

Теодор Ушев за номинирания му за "Оскар" късометражен анимационен филм "Сляпата Вайша"

Канадската номинация за "Оскар" в категорията за късометражно анимационно кино носи българска следа: "Сляпата Вайша" е на живеещия от близо две десетилетия в Монреал Теодор Ушев, по едноименния разказ на Георги Господинов, а музиката е от Kottarashky, с когото режисьорът работи не за пръв път.

Първите редове от разказа на Господинов директно въвеждат в посланието на "Сляпата Вайша": "С лявото око виждала само назад - в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа."

Филмът направи премиерата си преди година в рамките на Берлинале и номинацията за "Оскар" е кулминацията на изключително успешния международен път на "Сляпата Вайша".

Междувременно Ушев продължава работата си по следващия си проект, който също е вдъхновен от Господинов - среднометражен филм, базиран на романа "Физика на тъгата". Филмът е продукция на Националния филмов борд на Канада и телевизия "Арте", а премиерата му се очаква през 2018 г.

Пред "Капитал" безкомпромисният към изкуството си Теодор Ушев разказва повече за пътя на филма, необходимостта в наши дни творецът да има ясна и твърда позиция и защо не възприема номинацията като трамплин.

Теодор Ушев

е роден на 4 февруари 1968 г. в Кюстендил. Живее и работи в Монреал от 1999 г. и бързо се утвърждава като име. Макар и да е познат най-вече с работата си в анимацията, той е работил и в областта на графичния дизайн, илюстрацията, инсталацията, 3D мапинга. Филмите му са многократно награждавани на различни кинофоруми по света. Работи и по анимацията в промоционалните видеа към албума On An Island (2006) на Дейвид Гилмор. Заедно с Денис Вилньов и Изабела Роселини е част от проекта за късометражни филми Shorts in Motion (2006). През 2013 г. филмът "Глория Виктория" е в краткия списък за номинация за "Оскар", а фестивалът в Клермон-Феран, един от най-престижните фестивали за късометражно кино в света, прави ретроспекция на творбите на Ушев. На следващата година работата му е събрана в книгата с критически анализи Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev.

Какво беше личното ви усещане за "Сляпата Вайша" в самото начало?

Никога не мисля колко и каква публика гледа моите филми. Единственото, което ме интересува, когато започвам един филм, е той да покрие моите критерии за качество - да бъде искрен, личен и да носи послание. Моите филми никога не са били за широка публика. Някои стават по-лесно смилаеми, други - само за ценители. Но с този от самото начало исках да направя простичък, разбираем филм, който да докосне максимален брой хора, без значение от техните пол, раса, религия, граници...

Времето ни е такова - стиснало ни е в тъмни, затворени мазета. В такива моменти искам да отворя широко вратите и да съм по-комуникативен. Да съм по-разбираем. Обичам принципа "Изкуство за изкуството", но понякога в живота се налага да излезем с плакат на улицата. Времето ни е такова, че артистите отново трябва да анонсират ясно и разбираемо позиции.

Споменавал сте, че е въпрос на лотария да получите номинация за "Оскар". След като номинацията е факт, мислите ли, че имаше успехи през последната година, които предпоставиха това да се случи?

Със сигурност фактът, че съм познато име в анимацията, е спомогнал. Както може би знаете, "Глория Виктория" беше в късия списък преди три години. При мен нещата станаха тухла по тухла, филм по филм. Разбира се, фестивалните успехи на един автор или филм много рядко се припокриват с вкуса на Академията. Това е един парадокс, върху които спорят много критици. Случва се така, че един филм обира всички награди, а дори не може да прескочи в късата листа. И затова сега почти всички критици ме подкрепят. Наистина тази седмица получих мощно рамо от редица имена във филмовата и анимационната критика. Мисля, че това е един от малкото случаи, когато мнението на експертите съвпада с мнението на Академията. Иска ми се да вярвам, че става дума за една възходяща и оптимистична промяна в нея.

Имаше ли нещо в приема на филма, което ви изненада? Или което смятате, че може да е останало неразбрано от публиката и критиката?

Не. Зрителите го приемат точно така, както го бяхме замислили с Георги Господинов. Лична притча за тревожния човек днес, смазан от миналото и бъдещето. Всеки вижда и допълнителни неща, доколкото културата и образованието му позволяват, но скелето на посланието е винаги видимо.

за Light през 2012 г.

"Пълнометражните филми са в историята на киното. Късометражното кино е началото, същината и бъдещето. Пълнометражната форма е била измислена от собствениците на киносалони в САЩ, които са изчислили, че час и половина са достатъчни да смачкаш едно кило пуканки и да излочиш половин литър кола."

Какво означава подобна номинация в контекста на анимационното късометражно кино? Смятате ли, че тя ще доведе до много нови възможности, или предизвикателствата в работата по по-креативни и не толкова комерсиални проекти ще останат същите?

Една номинация е нож с две остриета. Натоварва с очаквания и често носи тежки разочарования, когато те не се осъществят. Нямам никакви надежди за нещо повече, защото това, което съм постигнал вече, е доста солидна база. Няма да използвам този факт като трамплин за по-бляскава кариера. Не, мечтата ми не е да работя в голямо студио в Холивуд. Не искам да участвам в никакъв грандиозен проект. Искам да продължавам да правя проектите си така, както аз ги искам, без намеса от продуценти и бордове на директори. Аз имам всички неща, които режисьорите в големите студиа смятат за лукс. Правото на финален director's cut е най-голямата мечта на режисьорите в Холивуд днес. Срещу това право те са готови да се простят с огромна част от хонорара си. Все по-често се случва режисьорът да бъде подменен в процеса на работа, да му се отнема и най-малката възможност да прави творчески избор. Аз нямам тази дилема.

Когато завърша "Физика на тъгата", това ще бъде филмът, който аз съм искал да направя. Разбира се, с помощта, съветите, анализите на екипа ни. Но последното решение остава за мен – с всичките рискове. Това удоволствие да рискуваш, свободата да се провалиш, не искам да заменя на никаква цена.

Ако може да направим една алюзия със "Сляпата Вайша" - накъде ви е по-любопитно да гледате? В миналото или в бъдещето?

Не ме гложди никакво любопитство нито към едното, нито към другото. От станалото съм си направил изводите. Ако не съм, значи съм тъпак. Каквото ще става, да става, все ще е за добро. Това, което правя днес, е моят двигател. Сега.

.

Още от Капитал