С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 15 мар 2017, 9:00, 12213 прочитания

Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Димана Трънкова е редактор в англоезичното българско списание Vagabond и автор на поредица от документални книги на археологическа и историческа тематика като "На изток от Константинопол", A Guide to Thracian Bulgaria, A Guide to Roman Bulgaria.

През 2014 г. тя дебютира и като автор на художествена литература с романа "Усмивката на кучето" (изд. Colibri), който ще излезе на френски тази година в превод на Мари Вина-Николов.

Вторият й роман - "Празната пещера" (изд. "Жанет 45") с редактор Миглена Николчина, вече е в продажба.

"Нашето минало е нашето бъдеще" не е лозунг от някоя комунистическа табела, а от света, който Димана Трънкова описва в "Празната пещера". Не е назован като България въпреки българските имената на героите и езика, на който говорят, а като Народната родина - място, където, казват, "нищо няма смисъл".

Новата книга на Димана Трънкова е близка до антиутопията и алтернативната история (един от малкото български опити в тези жанрове), към които тя не е привързана като читател, но от които не се бои като автор.


Политиката на Народната родина, близка до Вечния приятел, почива върху вярата, че "нужни са жертви, историята го е показала" и че това е най-древният народ в Европа. Сред практиките на репресивната власт са стимулиране на раждаемостта, ограничаване на разводите, криминализиране на хомосексуалните връзки и връзките между местни и ограничените в алкохолната си употреба чужденци (за да не се разводнява "кръвта на нацията"). Споменават се събития като Земетресението, което всички местни смятат за терористичен акт. Персонажите се страхуват от Ония и Службата за народна сигурност. Достъпът до интернет е силно ограничен поради вилнеещата кибервойна. Двамата главни герои, присъствалите и в първия й роман - Мая и американецът Джон, са журналисти, "от времето, когато това означаваше нещо".

Написаният между 2012 и 2016 г. роман е вдъхновен от достигнала до Димана история за изнасилена и убита от граничари еврейка, която влиза в България, за да намери изчезналия си съпруг германец. След като не успява да намери доказателства около нея, тя решава да вплете историята в сюжета на "Празната пещера".

Въпреки описването на една репресивна алтернативна реалност тя е предадена с чувство за хумор и абсурдизъм. Книгата ще бъде представена днес от 18:30 ч. в книжарница Greenwich.



Историите и на двете книги са предадени от позицията на чужденец, защо?
Чужденецът забелязва неща, които хората в средата не забелязват. Ако не ги разбира – търси отговора. А и ми е удобно да пиша от тази гледна точка, тъй като от 2006 г. работя за списание, което е насочено към чужденци – докато на повечето журналисти тук не им се налага да уточняват кой е Тодор Живков или какво е баница, аз трябва да го обясня. Така че начинът, по който пиша, е повлиян от това.

Историята е свързана с много от актуалните страхове и притеснения. Кое най-много ви плаши?
Склонността ни да се разделяме с лека ръка от това, което имаме, като права и свобода. В първия епизод на сериала "Цивилизация" Кенет Кларк се опитва да формулира обяснение на самата цивилизация. Той казва, че първият симптом на изчезването й е винаги страхът, включително към обществото, към което принадлежиш. Много ме притеснява, че сме в един подобен етап, в който има масово недоверие, в самата цивилизация. В началото на март излезе едно изследване на "Отворено общество", според което за повечето българи законите са неясни и само 8% вярват, че те се прилагат адекватно. В друго изследване имаше притеснителни статистики, че обществото би се отказало за определен период от време от правата си при политическа криза. Попадна ми наскоро и дневника на Чудомир, който той води между 1947 - 1967 г. и пише, че му е писнало да живее в преходен период - нещо, което всички казваме.

Намирате ли този страх и това чувство на недоверие и сред вашата среда, приятели?
Да, страшно е. Особено когато го видиш у някого, от когото не си го очаквал. По едно време пишех до всеки, който публикува фалшива новина във Facebook, но мисля, че само един се повлия и изтри поста.

Макар и всичко да подсказва, че сюжетът се развива в България, страната не е назована. Защо?
Може би защото много от примерите не са директно свързани със страната - видими практики за ограничаване на права имаме в момента в страни като Русия, Турция, Китай. А и ми се искаше да изведа историята до крайност. Тежестта на миналото на конкретна държава би попречило за това. Също така в момента тези процеси на изолиране не се наблюдават само в България. Антони Георгиев, главният редактор на Vagabond, веднъж се пошегува, че ако избухне войната в Западна Европа, тя ще бъде заради актуален проблем, докато ако е на Балканите, ще е заради нещо наслоено отпреди векове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1504 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1655 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10