Бъдеще незабравимо

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева [Капитал] Смаляване

Димана Трънкова е редактор в англоезичното българско списание Vagabond и автор на поредица от документални книги на археологическа и историческа тематика като "На изток от Константинопол", A Guide to Thracian Bulgaria, A Guide to Roman Bulgaria. През 2014 г. тя дебютира и като автор на художествена литература с романа "Усмивката на кучето" (изд. Colibri), който ще излезе на френски тази година в превод на Мари Вина-Николов. Вторият й роман - "Празната пещера" (изд. "Жанет 45") с редактор Миглена Николчина, вече е в продажба.

"Нашето минало е нашето бъдеще" не е лозунг от някоя комунистическа табела, а от света, който Димана Трънкова описва в "Празната пещера". Не е назован като България въпреки българските имената на героите и езика, на който говорят, а като Народната родина - място, където, казват, "нищо няма смисъл".

Новата книга на Димана Трънкова е близка до антиутопията и алтернативната история (един от малкото български опити в тези жанрове), към които тя не е привързана като читател, но от които не се бои като автор.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Политиката на Народната родина, близка до Вечния приятел, почива върху вярата, че "нужни са жертви, историята го е показала" и че това е най-древният народ в Европа. Сред практиките на репресивната власт са стимулиране на раждаемостта, ограничаване на разводите, криминализиране на хомосексуалните връзки и връзките между местни и ограничените в алкохолната си употреба чужденци (за да не се разводнява "кръвта на нацията"). Споменават се събития като Земетресението, което всички местни смятат за терористичен акт. Персонажите се страхуват от Ония и Службата за народна сигурност. Достъпът до интернет е силно ограничен поради вилнеещата кибервойна. Двамата главни герои, присъствалите и в първия й роман - Мая и американецът Джон, са журналисти, "от времето, когато това означаваше нещо".

Написаният между 2012 и 2016 г. роман е вдъхновен от достигнала до Димана история за изнасилена и убита от граничари еврейка, която влиза в България, за да намери изчезналия си съпруг германец. След като не успява да намери доказателства около нея, тя решава да вплете историята в сюжета на "Празната пещера".

Въпреки описването на една репресивна алтернативна реалност тя е предадена с чувство за хумор и абсурдизъм. Книгата ще бъде представена днес от 18:30 ч. в книжарница Greenwich.



Историите и на двете книги са предадени от позицията на чужденец, защо?
Чужденецът забелязва неща, които хората в средата не забелязват. Ако не ги разбира – търси отговора. А и ми е удобно да пиша от тази гледна точка, тъй като от 2006 г. работя за списание, което е насочено към чужденци – докато на повечето журналисти тук не им се налага да уточняват кой е Тодор Живков или какво е баница, аз трябва да го обясня. Така че начинът, по който пиша, е повлиян от това.

Историята е свързана с много от актуалните страхове и притеснения. Кое най-много ви плаши?
Склонността ни да се разделяме с лека ръка от това, което имаме, като права и свобода. В първия епизод на сериала "Цивилизация" Кенет Кларк се опитва да формулира обяснение на самата цивилизация. Той казва, че първият симптом на изчезването й е винаги страхът, включително към обществото, към което принадлежиш. Много ме притеснява, че сме в един подобен етап, в който има масово недоверие, в самата цивилизация. В началото на март излезе едно изследване на "Отворено общество", според което за повечето българи законите са неясни и само 8% вярват, че те се прилагат адекватно. В друго изследване имаше притеснителни статистики, че обществото би се отказало за определен период от време от правата си при политическа криза. Попадна ми наскоро и дневника на Чудомир, който той води между 1947 - 1967 г. и пише, че му е писнало да живее в преходен период - нещо, което всички казваме.

Намирате ли този страх и това чувство на недоверие и сред вашата среда, приятели?
Да, страшно е. Особено когато го видиш у някого, от когото не си го очаквал. По едно време пишех до всеки, който публикува фалшива новина във Facebook, но мисля, че само един се повлия и изтри поста.

Макар и всичко да подсказва, че сюжетът се развива в България, страната не е назована. Защо?
Може би защото много от примерите не са директно свързани със страната - видими практики за ограничаване на права имаме в момента в страни като Русия, Турция, Китай. А и ми се искаше да изведа историята до крайност. Тежестта на миналото на конкретна държава би попречило за това. Също така в момента тези процеси на изолиране не се наблюдават само в България. Антони Георгиев, главният редактор на Vagabond, веднъж се пошегува, че ако избухне войната в Западна Европа, тя ще бъде заради актуален проблем, докато ако е на Балканите, ще е заради нещо наслоено отпреди векове.