На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

Авторката със столетница и сина й в странджанско село в Турция
Авторката със столетница и сина й в странджанско село в Турция
Авторката със столетница и сина й в странджанско село в Турция    ©  Недрет Бензет
Авторката със столетница и сина й в странджанско село в Турция    ©  Недрет Бензет
"Наистина, границата е мрачно място сама по себе си поради травматичната си история, но хората на границата не са – напротив."

"Затварянето води само до нещастия – лични и колективни. Както беше с Берлинската стена. Както ще стане и с новите огради и граници."

"Разказването и слушането облагородяват и очовечават. Имаме нужда от това."

Преди повече от десетилетие Капка Касабова, родената в София през 1973 г. писателка с новозеландски паспорт, която днес живее в Северна Шотландия, се завръща в България след дълго отсъствие. Тя предприема едно дълго сантиментално – "и същевременно несантиментално" – пътуване из България, описано в "Улица без име", нейният личен пътеводител из родната й страна, издаден първоначално на английски език. "Написах книгата за себе си", каза Капка в интервю за "Капитал" през 2011 г. "Смятам, че няма такова нещо като културна идентичност. Няма значение каква писателка съм – новозеландска, шотландска или българска, от жк "Младост" – важна е комуникацията с читателя, нещо да се случва между нас."


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    areta avatar :-|
    areta
    • - 3
    • + 4

    Моля?! Аууууу какво епохално откритие е направила мацката!

    Човек трябва да е лишен от елементарна логика, ако смята жителите от едната страна на граничен район за много по-различни от жителите от другата страна на същия граничен район.

    Представете си преливащи се цветове - от синьо към червено. Естествено е, там където се преливат цветове, да има много повече общи черти и с 2 -та цвята, отколкото с чистите цветове по отделно. Тоест пурпурните хора са много по близки помежду си, отколкото пурпурен със син, или пурпурен с червен.

    "Аз също съм имигрантка – но където и да съм живяла, откакто напуснах България, нито веднъж не съм чула лоша дума от някого за това че съм различна, че имам акцент, че съм от другаде, че съм "имигрант"

    Може ли да напомня на дамата, че "имигрант" никак не е равнозначно на "бежанец", хеле пък на представящ се за бежанец.

    Имигрантът в повечето случаи съвсем не е бежанец и си изработва всичко до последната стотинка, даже понякога със значително повече усилия от местния. Той не претендира, че приемащото общество нещо му дължи.

    При бежанец или представящ се за бежанец е точно обратно. Той претендира, че приемащото общество му дължи храна, образование, подслон, мед. грижи и т.н.

    Ей затова дамата не чула нито веднъж лоша дума, щото става дума за съвсем различни категории. Общото е че са чужденци. То и диамантите и въглищата са се все въглероди, ама бая се различават помежду си.

    Нередност?
  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател
    • - 1
    • + 4

    До коментар [#1] от "luda_krava":

    Така е. Напълно сте права, колежке. Граници трябва да има, за да се знае докъде стига етноцентризмът на всяка нация и тези граници трябва да се уважават (по същия начин стои въпросът с личните граници на всеки един човек на Земята). Те са там неслучайно и са плод на многовековни натрупвания и борби за независимост и обединение.

    Аз лично като българин нямам претенции към нито един от съседите ни на Балканите, стига те да уважават правата на българските малцинства по техните земи, както и реципрочното у нас, което, мисля, правим много успешно.

    И да - мигрантите трябва да разберат, че Европа не е тяхната земя и трябва да се върнат час по-скоро там, откъдето идват и да изградят своите държави във вида, в който ги искат. Социалните помощи на ЕС, доколкото ги има, няма да им помогнат за тази тяхна мисия.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал