Unhappy соц
Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него
В края на февруари "снимка на седмицата" във влиятелния сайт за източноевропейско изкуство Calvert Journal стана кадър на следващата в Портсмут българска фотографка Красимира Буцева. Снимката е посветена на роднина, която в периода на социализма работи в цигарена фабрика и под дрехите си крие цигари, които продава на черно.
"Родена съм след падането на режима, но израснах с всякакви истории за събития, хора и места, които никога не съм виждала с очите си. Професионално започнах да се интересувам от комунистическия режим миналата година, когато подготвях дипломния си проект. Тогава започнах да работя със спомените на роднините ми, да изучавам режима и да разбирам все по-добре българската реалност", казва Красимира.
Проектът, с който завършва бакалавърската си степен, се нарича Slices of Red и включва архивни снимки и лични истории. Той е показан на седем изложби в Портсмут, Лондон и Брайтън от юни досега.
Друг проект, The Utopian, се фокусира върху пропагандата в този период в целия източен блок и изследва как се заражда носталгията към режима след неговото падане – не само сред определени групи хора, но и в поп културата.
Дипломната работа за магистратурата й по фотография към University of Portsmouth ще бъде показана в Лондон през септември тази година и включва снимки и късометражен филм, които се фокусират върху трудовите лагери и всекидневните начини, по които хората са преживявали ограниченията. Публикуваната в Calvert Journal снимка е част от този проект.
Специално за него Красимира посещава някогашния лагер "Слънчев бряг" в Ловеч, както и тези в Белене и остров Персин. Среща се и с отец Паоло Кортези, чието име напоследък нашумя покрай тъжната поредица от събития около проваленото заселване на сирийско семейство в Белене и връщането на италианския католически свещеник в Италия сред недоволство. Преди този случай Кортези беше и в основата на идеята да се направи парк-мемоариал на жертвите на комунизма. Помагат й също журналистите Христо Христов и Цветан Тодоров.
"Ще се върна поне още два пъти, за да посетя други места, свързани с престъпленията на комунистическия режим. Ще посетя държавната филмотека за кадри от 60-те и 70-те години, които да добавя към филма си. Също така ще се върна обратно в Ловеч, където искам да продължа да снимам и да се срещна с оцелели от лагерите", казва Красимира Буцева.
Прави го и защото има много недоизказани и непоказани неща по темата. Но и заради своите връстници. "Не мисля, че хората, родени след 1990 г., имат каквато и да е представа за комунизма. Те слушат същите тези истории, с които и аз съм израснала, и живеят с една фалшива носталгия към време, което не познават. Те не знаят за колективизацията, за десетките лагери на смъртта, за изселването на хора, за престъпленията, насилието и страданието на българския народ от периода 1946 - 1990 г. Бих била много щастлива, ако и други хора на моята възраст се интересуваха от миналото си. Мисля, че ако беше така, тогава хората щяха да възприемат реалността по съвсем друг начин и може би щяха да са по-мотивирани да променят нещо."
Повече от работата на Красимира Буцева на krasimirabutseva.co.uk
