Някъде по средата на филма "Посоки", от екрана прозвучава гласът на самия режисьор Стефан Командарев в радио-коментар за таксиметровия шофьор Михаил Атанасов, застрелял изнудвалия го банкер. И ако до този момент сме се съмнявали, сега вече е ясно: първият български филм в официалната програма на филмовия фестивал в Кан от 30 години насам е много личен вик за помощ – помощ за България, на която Командарев гледа едновременно с обич и болка.
Причината за това виждаме образно и пряко още в първата сцена на филма: дъщерята на режисьора Анна играе дъщерята на Атанасов Никол, за чието щастие се бори той. Самият Командарев казва, че целта му с "Посоки" е да си дадем сметка за реалността, надявайки се това да е първата стъпка към промяната.
Филмът е автентична картина на българското общество чрез ежедневието в такситата. Там рано или късно сяда всеки: трима пияни младежи на път за Студентски град, съдия-изпълнител, невръстна ученичка, която отива да проституира в хотел "Родина", са само няколко от персонажите, около които се развиват историите на филма. Почти всеки от шестимата персонажа е вдъхновен от реални таксиметрови шофьори. Двама от тях са и консултанти на филма, изчитат сценария и водят дълги разговори със сценаристите Командарев и Симеон Венциславов. За тях е важно всичко във филма да е истинско.
"Идеята за филма дойде на задната седалка на едно такси, разбира се", разказва Стефан Командарев преди премиерата на драмата в Кан. "Един шофьор ми сподели, че таксиметровите компании реално играят ролята на алтернативна социална служба. Всеки, който си загуби работата, става таксиметров шофьор. Аз лично съм попадал на ядрен физик, учители, музиканти, бивши военни, свещеници. Цялата палитра на нашето общество се оказва представена в такситата. От друга страна, таксиметровите шофьори имат пряко и точно наблюдение на това, което се случва в България. И то не от медиите, а директно от предната седалка на таксито."
Командарев решава всеки разказ в такситата да е заснет в един кадър, майсторски реализиран от оператора Веселин Христов. Само първата сцена трае повече от 15 минути. Наистина имаме чувството, че и ние сме в таксито и всеки момент можем да станем част от разговора.
Подготовката на снимките трае повече от половин година, през която само Командарев навърта 12 000 км в София. При репетициите с актьорите целият филм е заснет веднъж пробно, след което екипът оптимизира сценария още веднъж.
Получилият се отрязък от българската действителност е доста песимистичен: "Ние сме господ в тази държава. Законите ние ги пишем, те са за нас", казва банкерът Попов, който след малко ще бъде за стрелян от Атанасов. В последвалата дискусия по радиото повечето слушатели са единодушни: "Медал за таксиметърджията."
Няма го вече моралът, за който Петър няколко разказа по-нататък е писал навремето докторат в Сорбоната. Сега получава 600 лева заплата и на всичкото отгоре учениците го правят на клоун във Фейсбук. Петър е решил да се хвърли от моста и да прекрати мъките. "И що, да не караш френска кола?" - пита го таксиметров шофьор в опит да го свали от моста. Балканският хумор успява да опази "Посоки" от задънената улица на пълното отчаяние.
След "Урок", "Съдилището", "Последните черноморски пирати" и редица други добри български филми през последните години, участието на "Посоки" в престижната секция "Особен поглед" в Кан не е случайност, а е още един израз на подема в българското кино. Френската преса вече обяви българската "Нова вълна". И тъй като румънската "Нова вълна" тръгна именно от Кан, можем да се надяваме, че "Посоки" ще подпомогне идните български продукции да намерят повече международно.
"Това, че ние сме в Кан, не се дължи само на нас. Един самотен филм е абсурд да бъде селектиран на голям фестивал. Това се дължи на появата на много добри български филми, които участваха на големи фестивали и спечелиха награди на тях. Всичко това предизвиква интерес към българското кино. А това е свързано до голяма степен с нискобюджетното финансиране на Националния филмов център. Това е най-доброто нещо, което се случи на българското кино през последните години – то спомага за масата, от която да се отличи нещо хубаво."
"Посоки" ще има премиера в България през ноември.
Някъде по средата на филма "Посоки", от екрана прозвучава гласът на самия режисьор Стефан Командарев в радио-коментар за таксиметровия шофьор Михаил Атанасов, застрелял изнудвалия го банкер. И ако до този момент сме се съмнявали, сега вече е ясно: първият български филм в официалната програма на филмовия фестивал в Кан от 30 години насам е много личен вик за помощ – помощ за България, на която Командарев гледа едновременно с обич и болка.
Причината за това виждаме образно и пряко още в първата сцена на филма: дъщерята на режисьора Анна играе дъщерята на Атанасов Никол, за чието щастие се бори той. Самият Командарев казва, че целта му с "Посоки" е да си дадем сметка за реалността, надявайки се това да е първата стъпка към промяната.
1 коментар
Ха,ха, Командарев изглежда като самоубиец, току що спасен от смърт, с отрязаното въже, което още му виси на врата.