Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

1 26 май 2017, 14:39, 14134 прочитания

Във всички посоки

Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм "Посоки" и такситата в София като "алтернативна социална служба"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

"Посоки" на провала и надеждата

Истината за българското живеене с документална сила в новия филм на Стефан Командарев

26 яну 2018

История от границата

Режисьорът Тонислав Христов за изследващия реакциите към бежанците и проблемите на старото поколение филм "Пощальонът"

17 фев 2017

Женският поглед

Успешните ни филми тази година са най-вече на жени режисьори. Какво е специфичното, което влагат, и има ли пред тях по-различни предизвикателства

2 сеп 2016

Кан, кучета и кино

Стефан Командарев за копродуцирането на "Кучета", за румънското и за българското кино

20 май 2016
Някъде по средата на филма "Посоки", от екрана прозвучава гласът на самия режисьор Стефан Командарев в радио-коментар за таксиметровия шофьор Михаил Атанасов, застрелял изнудвалия го банкер. И ако до този момент сме се съмнявали, сега вече е ясно: първият български филм в официалната програма на филмовия фестивал в Кан от 30 години насам е много личен вик за помощ – помощ за България, на която Командарев гледа едновременно с обич и болка.

Причината за това виждаме образно и пряко още в първата сцена на филма: дъщерята на режисьора Анна играе дъщерята на Атанасов Никол, за чието щастие се бори той. Самият Командарев казва, че целта му с "Посоки" е да си дадем сметка за реалността, надявайки се това да е първата стъпка към промяната.

Филмът е автентична картина на българското общество чрез ежедневието в такситата. Там рано или късно сяда всеки: трима пияни младежи на път за Студентски град, съдия-изпълнител, невръстна ученичка, която отива да проституира в хотел "Родина", са само няколко от персонажите, около които се развиват историите на филма. Почти всеки от шестимата персонажа е вдъхновен от реални таксиметрови шофьори. Двама от тях са и консултанти на филма, изчитат сценария и водят дълги разговори със сценаристите Командарев и Симеон Венциславов. За тях е важно всичко във филма да е истинско.
В "Посоки" участват Васил Василев - Зуека, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Добрин Досев, Герасим Георгиев - Геро, Стефан Денолюбов.

"Идеята за филма дойде на задната седалка на едно такси, разбира се", разказва Стефан Командарев преди премиерата на драмата в Кан. "Един шофьор ми сподели, че таксиметровите компании реално играят ролята на алтернативна социална служба. Всеки, който си загуби работата, става таксиметров шофьор. Аз лично съм попадал на ядрен физик, учители, музиканти, бивши военни, свещеници. Цялата палитра на нашето общество се оказва представена в такситата. От друга страна, таксиметровите шофьори имат пряко и точно наблюдение на това, което се случва в България. И то не от медиите, а директно от предната седалка на таксито."

Командарев решава всеки разказ в такситата да е заснет в един кадър, майсторски реализиран от оператора Веселин Христов. Само първата сцена трае повече от 15 минути. Наистина имаме чувството, че и ние сме в таксито и всеки момент можем да станем част от разговора.

Подготовката на снимките трае повече от половин година, през която само Командарев навърта 12 000 км в София. При репетициите с актьорите целият филм е заснет веднъж пробно, след което екипът оптимизира сценария още веднъж.



Получилият се отрязък от българската действителност е доста песимистичен: "Ние сме господ в тази държава. Законите ние ги пишем, те са за нас", казва банкерът Попов, който след малко ще бъде за стрелян от Атанасов. В последвалата дискусия по радиото повечето слушатели са единодушни: "Медал за таксиметърджията."

Няма го вече моралът, за който Петър няколко разказа по-нататък е писал навремето докторат в Сорбоната. Сега получава 600 лева заплата и на всичкото отгоре учениците го правят на клоун във Фейсбук. Петър е решил да се хвърли от моста и да прекрати мъките. "И що, да не караш френска кола?" - пита го таксиметров шофьор в опит да го свали от моста. Балканският хумор успява да опази "Посоки" от задънената улица на пълното отчаяние.

Илюстрация


След "Урок", "Съдилището", "Последните черноморски пирати" и редица други добри български филми през последните години, участието на "Посоки" в престижната секция "Особен поглед" в Кан не е случайност, а е още един израз на подема в българското кино. Френската преса вече обяви българската "Нова вълна". И тъй като румънската "Нова вълна" тръгна именно от Кан, можем да се надяваме, че "Посоки" ще подпомогне идните български продукции да намерят повече международно.

"Това, че ние сме в Кан, не се дължи само на нас. Един самотен филм е абсурд да бъде селектиран на голям фестивал. Това се дължи на появата на много добри български филми, които участваха на големи фестивали и спечелиха награди на тях. Всичко това предизвиква интерес към българското кино. А това е свързано до голяма степен с нискобюджетното финансиране на Националния филмов център. Това е най-доброто нещо, което се случи на българското кино през последните години – то спомага за масата, от която да се отличи нещо хубаво."

"Посоки" ще има премиера в България през ноември.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено" 1 Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

16 фев 2018, 4338 прочитания

Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие" Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие"

Американският фотограф за работата си през годините, Ню Йорк след 11 септември и София през 1966 г.

26 яну 2018, 4474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Сопраното Соня Йончева: "Гласът е огледало на душата"

Електронното решение срещу корупция

Дигитализирането на процеса по даване на обществени поръчки трябва да стане до 18 октомври, но може да се удължи с още 2 години

Градус за фондовата борса

Един от най-големите производители на пилешко ще прави IPO на БФБ

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Книга: Паринуш Сании - "Бащата на другия"

Една от най-търсените книги в Иран - вече и на български

Кино суматоха

Панорама с филми по творби на Йордан Радичков

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Рекордни приходи в туризма през 2017 г. - над 8 млрд. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 21.02.2018 Прочетете