Когато заминава да учи в Англия, Анжелина Бъчварова усеща най-остро липсата на баба си, защото само с нея не може да поддържа връзка постоянно чрез някой от популярните месинджъри или, както дочувала грешно баба й, някоя "социална Медея".
Тогава за пръв път осъзнава пропастта между поколенията и колко изолирани остават възрастните хора, които не могат да ползват новите технологии. Те или се плашат от тях, или изпитват неудобство, че не разбират, затова дори не питат.
Така Анжелина решава да започне проекта си "Блог до баба", в който на съвсем достъпен език и с чувство за хумор обяснява на хората от по-старото поколение понятия и приложния от нашето всекидневие като Facebook, LinkedIn, селфи, хаштаг, Google. Блогът се поддържа и на английски език – www.blogtogranny.com.
Защо млада, 28-годишна, жена прекарва свободното си време да "превежда" сложния език на технологиите?
Когато заминах да уча в чужбина, баба беше удивена от откритието Skype. Разбрах, че е трябвало повече да се занимавам с нея, докато все още съм имала тази възможност. Моят блог всъщност е апел към всички млади хора да не "слагат в ъгъла" възрастните и да им казват, че не могат да научат нови неща.
Какво ви беше най-трудно да обясните на баба си?
Защо постоянно си гледам в телефона. Все й казвах, че е, защото общувам. А тя все отвръщаше с укор, че общуването става тук и сега, очи в очи. Но в момента съм доброволка в сдружение "Знание" и обучавам на живо по време на курсове възрастни хора как да използват компютър и телефон и най-трудно е да им обясня как функционира мишката. Нещата, които ние намираме за "интуитивни" и за "естествен придатък" към ръката ни, за възрастните хора се оказват доста сложни.
А вие какво научавате по време на тези курсове?
За силния дух, който се извисява над физическите несгоди. За прескачането на оправданията и стремежа към нови знания. А от моята нова ученичка, баба Маринка, научавам и "нови" думи като гагаузин, бъкел и бъклица.
Как реагират хората, когато четат блога?
Още през първите седмици получих запитвания през сайта. Дори майка ми ме попита за няколко неща и това е все много полезна обратна връзка. Интересно е, че много от моите връстници също четат статиите и се забавляват. Истината е, че подобна инициатива се нуждае от истинска социална кампания, за да придобие нужната гласност и да помогне на повече хора. За следващите шест месеца планът за "Блог до баба" е много сериозен, за да може инициативата да се разпространи и през други канали. Започнах заснемането на кратки видеоклипове, които ще помагат нагледно за по-практическата част.
Какви нови статии да очакваме в блога?
Темите са как са се изменили игрите, какво е облак в контекста на новите технологии или дори как се гледа телевизия онлайн. А не да се тюхкат, че са изпуснали това или онова предаване. Но най-много искам да им обясня, че ги ценим, че не сме ги забравили и се интересуваме от тях.
Блог "Какъв блок, бе, бабе? Кой номер?" - Блог, с г накрая, като глог. Писмо до много хора по света.
Облакът е пространство в интернет като хралупа, в която може да съхранявате информация - документи, снимки и други, и лесно да я споделяте.
Фейсбук е онлайн пространство, в което пишем за нашите интереси, какво сме правили, къде сме били и слагаме снимки. Досущ като фотоалбум + дневник, но видим за много, много хора.
Туитър - уебсайт, в който се пишат съобщения до 140 знака по теми, които вълнуват пишещия, безплатно е и можеш да пишеш до целия свят. Като телеграма, но онлайн и до огромен кръг от хора.
Tripadvisor е новият формат на "Минка каза, че" - уебсайт, чрез който хора, пътували на дадено място, могат да споделят съвети за хотели, ресторанти, най-различни забележителности и интересни занимания наоколо.
LinkedIn е уебсайт, на който имаш личен профил (онлайн самоличност/автобиография), където описваш какво си учил, какво си работил и могат колеги и работодатели да ти пишат препоръки. Имаш снимка, можеш да споделяш мисли под формата на статии, можеш да разглеждаш профили на други хора в твоята сфера и дори да си търсиш работа. Подобно на некролозите, където всички бъкат от добродетели и няма лош съпруг, невярна жена, баща алкохолик, в Линкедин няма лош професионалист! Всяка препоръка минава през твоето одобрение, преди да бъде видима за всички.
Когато заминава да учи в Англия, Анжелина Бъчварова усеща най-остро липсата на баба си, защото само с нея не може да поддържа връзка постоянно чрез някой от популярните месинджъри или, както дочувала грешно баба й, някоя "социална Медея".
Тогава за пръв път осъзнава пропастта между поколенията и колко изолирани остават възрастните хора, които не могат да ползват новите технологии. Те или се плашат от тях, или изпитват неудобство, че не разбират, затова дори не питат.
2 коментара
Наистина чудесна идея.
Браво!Нещо наистина любопитно :)