Живот и Здравка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живот и Здравка

Здравка Евтимова

Живот и Здравка

Здравка Евтимова за новия си сборник "Юлски разкази" и ината на българските писатели

Светослав Тодоров
11605 прочитания

Здравка Евтимова

© Цветелина Белутова


След романа "Една и съща река" Здравка Евтимова се завръща към кратката форма с "Юлски разкази". Редактираната от Борис Минков книга е първият й сборник от "Пернишки разкази" насам (2012) и събира истории, писани през последните три години.

Макар и без прекалени географски уточнения, в историите на Здравка Евтимова личи привързаността към това, което се случва някак извън общото внимание и големия град. Продължава да живее там, където е родена – винаги вдъхновяващия я Перник. Както пише в есе за Light от 2015 г.: "В Перник всяка улица е разказ, всеки човек е стих. Важното е да имаш сърце да ги усетиш."

Междувременно Евтимова продължава се утвърждава като един от най-превежданите български автори днес. По-рано тази пролет романът "Една и съща река" (носител на наградата "Роман на годината за 2015 г. на фонд "13 века България" ) излезе на италиански от издателство Besa Editrice и в превод на Алесандра Бартучели, а "Притча за камъните и други разкази"(съдържащ и няколко истории от "Юлски разкази") - в САЩ от ATTM Press. Това е трето издание за Здравка Евтимова в САЩ и второ в Италия.

"Юлски разкази" е вече в книжарниците, изд. "Жанет 45".

Защо юли?

Представям си го като месеца на щастието, този, в който винаги се случва нещо красиво на хората. В книгата освен "юлски" има и едни "напористи" разкази, които са за тези, които искат да постигнат всичко на всяка цена и тяхното "свое" не ги довежда до нещо добро. Винаги нещо от теб трябва да носи щастие и на друг – било то човек, куче, дърво, но ако правиш всичко само за себе си, времето на удовлетворение изтича бързо. Понякога дори и способността да кажеш "благодаря" ти помага да живееш.

Първите ви книги излизат преди повече от 30 години. Как смятате, че сте се променили като разказвач?

Промяната е в огромната свобода, която пишещият човек има в момента. Животът може да е по-труден, защото се налага да се работи много. Но идва времето на майстора – болният не отива при лекаря с лоша репутация, човекът с развалена кола не отива при автомонтьора, който ще я развали още повече.

Но читателят невинаги отива при най-добрия автор...

Не знам, тъй като не съм добра в организирането на внимание около себе си и ценя труда на хората, които работят това – аз нямам никакви PR умения. Някои умеят, но на мен ми се оплита езикът и в нормална ситуация с непознати хора. Затова по представяния гледам в публиката тези, които познавам.

Но със сигурност днес не е нужно да се подмазваш на някого, за да пробиеш в професията си, тъй като светът е отворен. Ако не стане с няколко опита, ще стане с още няколко. Може да си мислиш, че си една прашинка във вселената, но ако тя е отворена за това, което правиш, защо да не опиташ? В момента няма формални прегради. Основната пречка пред много прекрасни български писатели е, че те просто се конкурират с хора, чийто роден език е английският, а да се превежда литература е задача, изпълнена с много пропасти.

Има ли нещо различно, което италианският или американският читател би видял в романите и разказите?

Писането дава много приятели. Ходих по цял свят, места, които иначе трудно бих посетила – Иран, Китай, Великобритания, Италия. Най-голямата награда е, че се запознавам с други пишещи хора, виждам разлики в начина, по който мислят за тях. В Италия и Китай като че ли пишещият е избраник, а във Великобритания е малко като в България – виждан е като един по-скоро странен човек, който заедно с това прави много други неща. На представянето в Торино имаше много млади хора, вероятно гимназисти или студенти. Питаха за България, тъй като не знаят нищо.

Обикновено отговарям, че в момента страната е в преходен период, изпълнен с много предизвикателства, и че писателят трябва да работи няколко професии, за да може да пише. Но че това не ни прекършва, ни прави невероятни инати, а трудният период все някога ще свърши и ние сами ще сложим точката му.

След романа "Една и съща река" Здравка Евтимова се завръща към кратката форма с "Юлски разкази". Редактираната от Борис Минков книга е първият й сборник от "Пернишки разкази" насам (2012) и събира истории, писани през последните три години.

Макар и без прекалени географски уточнения, в историите на Здравка Евтимова личи привързаността към това, което се случва някак извън общото внимание и големия град. Продължава да живее там, където е родена – винаги вдъхновяващия я Перник. Както пише в есе за Light от 2015 г.: "В Перник всяка улица е разказ, всеки човек е стих. Важното е да имаш сърце да ги усетиш."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    areta avatar :-|
    areta

    Тази жена е много добър писател и хич не я бива за интервю.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK