Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

Капитал
Капитал    ©  Цветелина Белутова
Капитал
Капитал    ©  Цветелина Белутова

Името на Дейв Егърс е добре познато на Запад и книгите му са само част от причината за това.

Писателят, журналист и активист е популярен най-вече с дистопичния си роман "Кръгът" (адаптиран тази година във филм с Том Ханкс и Ема Уотсън), а на български вече е издаден и друг екранизиран негов роман – вдъхновеният от финансовата криза "Холограма за краля". Егърс е също така инициатор на център за безплатно обучение на деца в неравностойно положение, който развива дейност в 22 американски града, а още през 90-те създава едно от водещите литературни списания в САЩ – McSweeney's, което прераства в издателство и към момента се финансира изцяло от публиката си.

Той е и съсценарист на популярния филм на Спайк Джоунз "Където бродят дивите неща" (2009), а техни мисли влизат в песен на Beck, след като той им поставя въпроса "Как би звучал перфектния албум?". В работата му като журналист попада отразяване на кампанията на Тръмп за The Guardian и... едночасово интервю с Джак Уайт, в чийто център е тапицерията.

Егърс е роден през 1970 г. в семейството на съдия и учителка. Родителите му умират в разстояние на седмица от ракови заболявания през 1992 г., а автобиографичната му книга за преодоляването на загубата им, A Heartbreaking Work of Staggering Genius (2000), получава номинация за "Пулицър". Преди да бъде по-познат като автор и журналист, през 80-те години той е илюстратор и художник.

"Стилово 80-те години бяха много ясна реакция срещу 70-те години – а те бяха някак мрачни. През 80-те имаше общо желание да мислим в по-ярки цветове, в изчистени и резки форми, това се вижда дори в прическите. Дори поп песните станаха по-кратки като реакция на дългите песни от предишното десетилетие. А и голяма част от хората, които в момента творят, са израснали тогава и това със сигурност влияе в попкултурата. Със сигурност миналото е сигурно пространство, тъй като не се променя. За разлика от настоящето, което имам чувството, че отива към Апокалипсис..."

Пътуването си до Европа описва като бягство от събитията покрай избирането на Доланд Тръмп за президент на САЩ и постоянните критики към кабинета му. "Да преминеш от Буш през Обама и да завършиш с Тръмп е признак на шизофренично мислене. Мисля, че сме нация със сериозни ментални проблеми – неспособни сме на постоянен прогрес." Вижда от първа ръка последствията от новите мерки около имигрантите в страната – покрай образователните си проекти се е запознавал със семейства, разделени заради различния статут, който имат членовете в него – някои са с американско гражданство, други - все още с мексиканско. "Когато се събудя и прочета двадесет статии за това какво се случва в страната, имам чувството, че денят е заминал. Затова със съпругата ми първо пишем, изчакваме до следобеда и чак след това проследяваме новините."

"Това, което в момента се случва в САЩ, няма аналог в съвременната ни история – свидетели сме на зло, което се проявява заради самото зло", казва Дейв Егърс. По време на президентската кампания на Доналд Тръмп той започна със съпругата си (писателката Вендела Вида) инициативата 30 Days, 30 Songs – поредица от компилации с нови заглавия и кавъри на знакови протестни песни. В началото на годината проектът обяви планове да бъде активен през целия четиригодишен мандат на Тръмп. Всички приходи отиват за благотворителност. "Откакто съм в София, не съм слушал никаква музика. Обикновено, когато пътувам, не си взимам слушалките. Обичам да чувам града и хората около себе си. Хотелската ми стая е близо до трамвайна спирка, така че чувам как влакът преминава и пияните тийнейджъри наоколо – тази смесица от звуци ми напомни много за годините, когато живеех в Бруклин."

Въпреки случващото се в страната му, той не смята да избяга от проблемите. "Всеки, който познавам, е в дилема дали да напусне страната или да остане, за да допринася за запазването й. Идеята просто да се изолираш от проблемите и да отидеш другаде е изкушаваща, но мисля, че най-адекватната реакция е да останем, да се съпротивляваме на случващото се в обществото и да защитаваме най-слабите в него. Като бял мъж не се чувствам застрашен или част от уязвима група хора, хората като мен имат достатъчно влияние. Моята задача е да се опитам да се боря за тези, които нямат привилегиите ми. Тези, които имат възможност да повлияят положително, са нужни точно сега", казва още писателят, който е носител на наградата Amnesty International Chair за заслуги в защитата на човешките права.

"Мисля, че промяната ще дойде от локално микрониво. Наскоро завърших предстоящата си книга и смятам да посветя следващата година не на писане, а на активистка дейност. Това е може би едно от най-трудните неща за мен – да работя сам в гаража, когато същевременно ми се иска да съм част от света."

Според Егърс в писателската работа няма място за романтизиране. "Авторът винаги трябва да е смирен пред проекта си, да знае, че винаги има какво да подобри в работата си. Когато скромността си отиде, отива си и естествеността в писането. Мисля, че на това ме научи журналистиката."

"Кръгът" (в превод от Ана Пипева) и "Холограма за краля" (в превод от Ана Пипева и Аглика Маркова) са в книжарниците от "Жанет 45".

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Дано да е така, както го казва този юнак - София - новият Бруклин. Потърквам ръчички в очакване на вълната от богати хипстери та да мога да продам най-сетне и къщата, и апартамента и гаража.

  • 2
    sunshine54 avatar :-|
    Димка Станева

    Този се е взел насериозно , че може да оправи света. Той ще оправя другите , защото той вече е "оправен". В САЩ в момента са най-засегнати интелигентните бели мъже. Те са нападани от феминистките , работа трудно си намират , защото навсякъде се търсят друг цвят мъже , защото белите били станали много на такива позиции... Нека да оправя другите и ще си говорим пак , стига да е все още добре с акъла си.

  • 3
    p_h_v avatar :-|
    p_h_v

    Мъка, мъка - едни мексиканци имали американско гражданство, а други си оставали само с мексиканското...

    Смешно е, когато американци се изживяват като новите комсомолци. Да очакваме ли възраждане на фестивала на протестната песен "Ален мак" в Лос Анджелис?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал