Страховете на писателя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страховете на писателя

Капитал

Страховете на писателя

Георги Тенев за нуждата да се връщаме към трудните въпроси

Светослав Тодоров
6683 прочитания

Капитал

© Надежда Чипева


Георги Тенев е роден през 1969 г. в София. Автор на романите "Партиен дом" (който миналата година излезе на английски език), "Кристо и свободната любов", "Господин М.", "Български рози", сборника с разкази "Свещена светлина". Новата му книга "Жената на писателя" (изд. "Колибри") вече е в книжарниците. Автор на пиесите "Завръщане във Витенберг" (заедно с Иван Добчев), "Червената планета" и "Злият принц", и филмите "Свещена светлина" и документалния "Хубен рисува пари". Косценарист на наградения във Венеция филм "Отчуждение" на Милко Лазаров.

В прозата на Георги Тенев като че ли всички имат място – историите му не са за един и същ тип персонажи, нито се развиват на едни и същи места. Новата му книга продължава това вглеждане в обществото и най-вече къде то се пропуква.

"Жената на писателя" се появява по-малко от година след предишната му – политическият роман "Български рози" - и носи името на един от разказите в нея. Историята разказва за литературен критик, който търси автобиографичните обстоятелства около написването на популярен роман, и се свързва с жената, вдъхновила автора. "Знаете ли, аз приветствам начина, по който някои автори захвърлят своите книги на произвола на съдбата. Не ги завършват, изоставят ги в чекмеджетата, пише авторът. Именно така трябва да постъпи всеки, който схване смисъла на писането. Книгата е някакъв тромб, болест, температура, която тялото отделя."

Какви точно чувства иска да отдели от себе си Георги Тенев може да се окаже началото на дълъг разговор, тъй като досега той не си е задавал този въпрос – не е почитател на самоанализирането. Но ако трябва да синтезира, нишката около разказите се оформя около следния извод: "Различните хора имат различни ценности – мисля, че това е водещата тема в сборника. А също така, че тези ценности могат да бъдат променени. Съвременното понятие за народ също така – това е дума, която човек употребява отделно от себе си. Най-често той е отделена маса от индивида. Има едно противоречие между народността и Аза." Занимават го и онези "енергии, които се надигат на талази и създават вълните".

Книгата започва с посвещение на Траян Маречков от Велико Търново, който на 18 февруари 2013 г. се самозапалва в знак на протест, а смъртта му е първата от последвалите няколко подобни случая из страната през следващите месеци. Два дни по-късно се самозапалва Пламен Горанов от Варна, чиято смърт намери най-голям обществен отзвук.

За него тези случаи са най-важното в историята ни през последното десетилетие. До голяма степен защото са трудно обясними - той няма отговор за себе си как да ги приеме и интерпретира, но същевременно ги смята за теми, по които обществено трябва да имаме мнение. "Да можем да се връщаме към отворените въпроси е важна ценност."

Посвещава на Траян Маречков книгата си най-вече защото "почувствах, че нещо трябва да му бъде посветено. Просто жест, от тези жестове, които често липсват в обществото ни".

Източник: Колибри

Темата е засегната в разказа "Огнян" - обстоятелствата около смъртта на героя са предадени като спомени на негови близки: "Духът на вашата младост ви напусна заедно с него и това е което не може да понесете. Затова плачете", "Сигурна съм, че той усещаше всичко някак по-различно", "Беше в крайна сметка по-слаб, отколкото се изисква да живееш. Не казвам, че не е герой. Напротив, може да е свята личност, но това няма общо със силата да живееш."

За Тенев ролята на реалността е като че ли различна днес. "Животът, в кризисни ситуации, започна да наподобява това, което обикновено взимаме от кошмарите или изкуството. Предлага ни образи и преживявания, които вече не са виртуални. Като прекрачил границите театър, от който не можеш вече да се изключиш." А хората, които отдавна са се отказали от следенето на новини, не гласуват или просто се определят като аполитични? "Ако разбираме "политика" и "политичност" като разбиране за отговорността, че живееш в полис, в стеснено пространство, то отговорността да си политичен е нещо напълно задължително. Това е част от поддържането на човешкия и цивилизационен ред, такъв, какъвто го познаваме."

Появата на сборника ще бъде съпътствана и от рядко наблюдавана в България форма на промоция – откъси от разказите ще се появят в аудио формат, всеки включващ и музика.

Следващият проект на Георги Тенев няма да е литературен, а ще е завръщане към киното: заедно с АГИТПРОП той е завършил филм за живота и творчеството на българския фотограф Симон Варсано, обхващаш от събитията около графитите му против комунистическия режим в началото на 1989 г. до утвърждаването му като един от най-известните портретни фотографи в България.

Книгата "Жената на писателя" ще бъде представена на 26 август от 20 ч. на щанда на "Колибри" на новото издание на "София диша" (пл."Св. Александър Невски") и на 29 август от 19:00 ч. в La Maison, Созопол, като част от програмата на "Аполония".

Георги Тенев е роден през 1969 г. в София. Автор на романите "Партиен дом" (който миналата година излезе на английски език), "Кристо и свободната любов", "Господин М.", "Български рози", сборника с разкази "Свещена светлина". Новата му книга "Жената на писателя" (изд. "Колибри") вече е в книжарниците. Автор на пиесите "Завръщане във Витенберг" (заедно с Иван Добчев), "Червената планета" и "Злият принц", и филмите "Свещена светлина" и документалния "Хубен рисува пари". Косценарист на наградения във Венеция филм "Отчуждение" на Милко Лазаров.

В прозата на Георги Тенев като че ли всички имат място – историите му не са за един и същ тип персонажи, нито се развиват на едни и същи места. Новата му книга продължава това вглеждане в обществото и най-вече къде то се пропуква.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    Има спорни въпроси, към които колкото повече се връщаме и ровим, толкова повече се заплитат и спекулациите се завихрят. Особено, когато е свързано с починали хора, които няма как да се върнат и да кажат истината от свое име.

  • 2
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    От романите на Г. Тенев съм чела само "Партиен дом" и "Господин М.", като вторият ме впечатли повече.
    Корицата на "Жената на писателя" ми допада. И името на жената се знае, известно е. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK