Какви точно чувства иска да отдели от себе си Георги Тенев може да се окаже началото на дълъг разговор, тъй като досега той не си е задавал този въпрос – не е почитател на самоанализирането. Но ако трябва да синтезира, нишката около разказите се оформя около следния извод: "Различните хора имат различни ценности – мисля, че това е водещата тема в сборника. А също така, че тези ценности могат да бъдат променени. Съвременното понятие за народ също така – това е дума, която човек употребява отделно от себе си. Най-често той е отделена маса от индивида. Има едно противоречие между народността и Аза." Занимават го и онези "енергии, които се надигат на талази и създават вълните".

Книгата започва с посвещение на Траян Маречков от Велико Търново, който на 18 февруари 2013 г. се самозапалва в знак на протест, а смъртта му е първата от последвалите няколко подобни случая из страната през следващите месеци. Два дни по-късно се самозапалва Пламен Горанов от Варна, чиято смърт намери най-голям обществен отзвук.

За него тези случаи са най-важното в историята ни през последното десетилетие. До голяма степен защото са трудно обясними - той няма отговор за себе си как да ги приеме и интерпретира, но същевременно ги смята за теми, по които обществено трябва да имаме мнение. "Да можем да се връщаме към отворените въпроси е важна ценност."

Посвещава на Траян Маречков книгата си най-вече защото "почувствах, че нещо трябва да му бъде посветено. Просто жест, от тези жестове, които често липсват в обществото ни".

Източник: Колибри

Преглед на оригинала

Темата е засегната в разказа "Огнян" - обстоятелствата около смъртта на героя са предадени като спомени на негови близки: "Духът на вашата младост ви напусна заедно с него и това е което не може да понесете. Затова плачете", "Сигурна съм, че той усещаше всичко някак по-различно", "Беше в крайна сметка по-слаб, отколкото се изисква да живееш. Не казвам, че не е герой. Напротив, може да е свята личност, но това няма общо със силата да живееш."

За Тенев ролята на реалността е като че ли различна днес. "Животът, в кризисни ситуации, започна да наподобява това, което обикновено взимаме от кошмарите или изкуството. Предлага ни образи и преживявания, които вече не са виртуални. Като прекрачил границите театър, от който не можеш вече да се изключиш." А хората, които отдавна са се отказали от следенето на новини, не гласуват или просто се определят като аполитични? "Ако разбираме "политика" и "политичност" като разбиране за отговорността, че живееш в полис, в стеснено пространство, то отговорността да си политичен е нещо напълно задължително. Това е част от поддържането на човешкия и цивилизационен ред, такъв, какъвто го познаваме."

Появата на сборника ще бъде съпътствана и от рядко наблюдавана в България форма на промоция – откъси от разказите ще се появят в аудио формат, всеки включващ и музика.

Следващият проект на Георги Тенев няма да е литературен, а ще е завръщане към киното: заедно с АГИТПРОП той е завършил филм за живота и творчеството на българския фотограф Симон Варсано, обхващаш от събитията около графитите му против комунистическия режим в началото на 1989 г. до утвърждаването му като един от най-известните портретни фотографи в България.

Книгата "Жената на писателя" ще бъде представена на 26 август от 20 ч. на щанда на "Колибри" на новото издание на "София диша" (пл."Св. Александър Невски") и на 29 август от 19:00 ч. в La Maison, Созопол, като част от програмата на "Аполония".