На изток от MTV
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На изток от MTV

На изток от MTV

Намерилият успех във Франция дебютен роман на писателката и режисьорка Елица Георгиева излезе на български

Светослав Тодоров
10212 прочитания

© Philippe Bretelle


Елица Георгиева е родена в София през 1982 г. От 15 години живее в Париж, където завършва документалистика в Националната киноакадемия и магистратура по кино и творческо писане. Работи в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса. Полуавтобиографичният "Космонавтите само преминават" излиза под знака на голямото френско издателство Gallimard и поредицата му Verticales, в рамките на която попадат по-нестандартни и експериментални истории.
За Light през 2016 г.: Когато започнах да уча тук, животът на всички около мен се въртеше около университета, докато аз още на 13-14 години вече бях наясно какво е корупция, барикади. Такъв тип метаморфози на пейзажа и в живота на хората се случват рядко, и то най-често покрай война. Във Франция хората нямат подобен опит с толкова големи промени от десетилетия.

Към днешна дата името на Елица Георгиева е по-известно на литературната сцена във Франция, отколкото в България. Преди година с вдъхновената от собственото й детство дебютна книга "Космонавтите само преминават" тя получи номинация за основаната от Фредерик Бегбеде награда "Флор", по-късно спечели "Андре Дюбрьой" за дебютен роман, както и номинации за отличия - "Рьоне Флане" и "111-а страница".

Завистта към децата с пътуващи роднини по време на социализма, как изведнъж Дядо Мраз става Дядо Коледа, ентусиазмът около отварянето на първия McDonalds през 90-те години – всички тези теми изненадващо лесно кореспондират с френските читатели и френската критика. Въпреки че е роман, развиващ се хронологично, като че ли той може да бъде четен и като сборник – независимо на коя глава отворите, мигновено влизате в атмосферата му.

Героинята, също като авторката, учи в 138 СОУ, тогава носещо името "Юрий Гагарин" – ключова фигура в книгата, тъй като той й става идол. Политическите промени са проследени паралелно с промените, настъпващи с израстването: "Настъпи демокрацията и цялото ти тяло претърпява безредна и твърде нелицеприятна метаморфоза. Започваш да се надуваш като балон или като круша, или като камила с две гърбици, но не там, където трябва – внезапно откриваш, че си тежка и космата и че двете ти гърди страдат от растеж, достигащ до космическа скорост."

А промените в характера авторката сравнява с начина, по който подрастващите влизат все повече в конфликт със средата си: "И ти както Кърт се изолираш от всички, стоиш си вкъщи и благодарение на MTV си създаваш собствен свят..."

Написаният на френски роман е в книжарниците от "Колибри", в превод на Росица Ташева (работила по книги на Милан Кундера, Жан Жьоне, Албер Камю). Книгата ще бъде представена в присъствието на авторката на 13 септември във Френския културен институт.

Скоро предстои да се запознаем с Елица Георгиева и като режисьор. Експерименталният и също изследващ близкото минало на България филм "Всяка стена е врата", отличен с две награди на Cinéma du Réel, ще бъде показан на Cinelibri (11-12 октомври), кинофестивала, организиран от издателството. По-рано това лято Елица беше един от преподавателите в рамките на Лятната академия за драматургично писане в Боженци, където имаше уъркшоп по творческо документално кино.

Година след излизането на книгата и след вече доста на брой срещи с читатели кои са най-често задаваните въпроси от френската публика?

Често въпросите са свързани с историята на България, кризата и прехода. България е доста неизвестна във Франция, затова често публиката споделя спомени от други държави в Източна Европа – oбикновено след всяко представяне има поне един разказ от Полша или Русия през 90-те години. Иначе често задаваният въпрос спрямо стила е защо разказът е от второ лице единствено число - "ти", а не "аз" – и съответно дали е автобиографичен.

Имаше ли определено взаимодействие между "Космонавтите само минават" и филма "Всяка стена е врата" като период на създаване? Влияеха ли си творбите една на друга?

Това са две различни творби, но бяха реализирани в един и същ момент и, разбира се, имат сходни елементи - хуморът и гледната точка на детето към прехода. Книгата със сигурност е повлияла на филма и на желанието ми да напиша по-личен коментар.

И на международно ниво все повече се разисква въпросът дали литературните награди имат дълготраен ефект и действително дават нови възможности пред авторите. До каква степен номинациите на "Космонавтите само минават" спомогнаха книгата да намери публиката си във Франция? Щеше ли да ги намери и без тях?

Във Франция през септември излизат около 700 книги, от които 100 първи романа и още толкова до края на литературната година. Ето защо номинациите за награди и наградата, която спечелих, бяха един от трите факторa романът да беше забелязан. Останалите два са мнението на книжарите, те също имаха голям интерес към книгата и на някои места дори я бяха обявили за "ново откритие". И, разбира се, голяма роля имат медиите. В това отношение имах огромен късмет, защото романът получи много голямо отразяване в основните вестници и един от най-четените - Le Monde, както и в литературните списания, и много участия по радиото. Но така или иначе самата издателска къща се ползва с голям интерес, тъй като много отбира авторите и предлага само един първи роман на сезон и дори на година, което, разбира се, е важен фактор.

В книгата на няколко места има различни музикални референции – от Силви Вартан до Кърт Кобейн. Ако трябва да направите саундтрак към книгата, кои песни бихте включили?

Саундтракът би бил микс от отброяването преди изстрелването на съветската ракета "Восток", изпълнен с руски команди и фрази, и Stay Away на Nirvana.

Елица Георгиева е родена в София през 1982 г. От 15 години живее в Париж, където завършва документалистика в Националната киноакадемия и магистратура по кино и творческо писане. Работи в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса. Полуавтобиографичният "Космонавтите само преминават" излиза под знака на голямото френско издателство Gallimard и поредицата му Verticales, в рамките на която попадат по-нестандартни и експериментални истории.
За Light през 2016 г.: Когато започнах да уча тук, животът на всички около мен се въртеше около университета, докато аз още на 13-14 години вече бях наясно какво е корупция, барикади. Такъв тип метаморфози на пейзажа и в живота на хората се случват рядко, и то най-често покрай война. Във Франция хората нямат подобен опит с толкова големи промени от десетилетия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    guguna2 avatar :-|
    guguna2

    Браво и успех!

  • 2
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    На изток от Калотина всички ние знаем какво има - то какво ли си нямаме всъщност тук,...всичко си има. Всъщност, камерад "Капитал", защо ни занимаваш с екзистенциалните проблеми на изперкали кифли, тук си имаме предостатъчно такива, и от двата вида.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    "ентусиазмът около отварянето на първия McDonalds през 90-те години"

    Мдаа.. какъв повод за радост...

  • 4
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Поздравления за успехите на г-жа Георгиева!

    Само едно нещо ми се стори странно - българка пише на френски и вместо сама да преведе романа си и да предаде ръкописа на българско издателство, се налага друга българка да го превежда.

    Иначе, по отношение на литературните й и други професионални постижения във Франция - адмирации!

  • 5
    simon40 avatar :-|
    simon40

    До коментар [#3] от "mickmick":

    Не е повод за гордост но така беше.
    Нищо лошо няма в това да се разкаже тази история.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.