Завистта към децата с пътуващи роднини по време на социализма, как изведнъж Дядо Мраз става Дядо Коледа, ентусиазмът около отварянето на първия McDonalds през 90-те години – всички тези теми изненадващо лесно кореспондират с френските читатели и френската критика. Въпреки че е роман, развиващ се хронологично, като че ли той може да бъде четен и като сборник – независимо на коя глава отворите, мигновено влизате в атмосферата му.

Героинята, също като авторката, учи в 138 СОУ, тогава носещо името "Юрий Гагарин" – ключова фигура в книгата, тъй като той й става идол. Политическите промени са проследени паралелно с промените, настъпващи с израстването: "Настъпи демокрацията и цялото ти тяло претърпява безредна и твърде нелицеприятна метаморфоза. Започваш да се надуваш като балон или като круша, или като камила с две гърбици, но не там, където трябва – внезапно откриваш, че си тежка и космата и че двете ти гърди страдат от растеж, достигащ до космическа скорост."

А промените в характера авторката сравнява с начина, по който подрастващите влизат все повече в конфликт със средата си: "И ти както Кърт се изолираш от всички, стоиш си вкъщи и благодарение на MTV си създаваш собствен свят..."

Написаният на френски роман е в книжарниците от "Колибри", в превод на Росица Ташева (работила по книги на Милан Кундера, Жан Жьоне, Албер Камю). Книгата ще бъде представена в присъствието на авторката на 13 септември във Френския културен институт.

Скоро предстои да се запознаем с Елица Георгиева и като режисьор. Експерименталният и също изследващ близкото минало на България филм "Всяка стена е врата", отличен с две награди на Cinéma du Réel, ще бъде показан на Cinelibri (11-12 октомври), кинофестивала, организиран от издателството. По-рано това лято Елица беше един от преподавателите в рамките на Лятната академия за драматургично писане в Боженци, където имаше уъркшоп по творческо документално кино.

Преглед на оригинала

Година след излизането на книгата и след вече доста на брой срещи с читатели кои са най-често задаваните въпроси от френската публика?

Често въпросите са свързани с историята на България, кризата и прехода. България е доста неизвестна във Франция, затова често публиката споделя спомени от други държави в Източна Европа – oбикновено след всяко представяне има поне един разказ от Полша или Русия през 90-те години. Иначе често задаваният въпрос спрямо стила е защо разказът е от второ лице единствено число - "ти", а не "аз" – и съответно дали е автобиографичен.

Имаше ли определено взаимодействие между "Космонавтите само минават" и филма "Всяка стена е врата" като период на създаване? Влияеха ли си творбите една на друга?

Това са две различни творби, но бяха реализирани в един и същ момент и, разбира се, имат сходни елементи - хуморът и гледната точка на детето към прехода. Книгата със сигурност е повлияла на филма и на желанието ми да напиша по-личен коментар.

И на международно ниво все повече се разисква въпросът дали литературните награди имат дълготраен ефект и действително дават нови възможности пред авторите. До каква степен номинациите на "Космонавтите само минават" спомогнаха книгата да намери публиката си във Франция? Щеше ли да ги намери и без тях?

Във Франция през септември излизат около 700 книги, от които 100 първи романа и още толкова до края на литературната година. Ето защо номинациите за награди и наградата, която спечелих, бяха един от трите факторa романът да беше забелязан. Останалите два са мнението на книжарите, те също имаха голям интерес към книгата и на някои места дори я бяха обявили за "ново откритие". И, разбира се, голяма роля имат медиите. В това отношение имах огромен късмет, защото романът получи много голямо отразяване в основните вестници и един от най-четените - Le Monde, както и в литературните списания, и много участия по радиото. Но така или иначе самата издателска къща се ползва с голям интерес, тъй като много отбира авторите и предлага само един първи роман на сезон и дори на година, което, разбира се, е важен фактор.

В книгата на няколко места има различни музикални референции – от Силви Вартан до Кърт Кобейн. Ако трябва да направите саундтрак към книгата, кои песни бихте включили?

Саундтракът би бил микс от отброяването преди изстрелването на съветската ракета "Восток", изпълнен с руски команди и фрази, и Stay Away на Nirvana.