Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

2 18 окт 2017, 14:00, 21871 прочитания

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

След дълго боледуване изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина вчера на 44 години, съобщи семейството й. Това направи 17 октомври един по-особен и сив ден за всички с отношение към артистичната сфера в страната – Рони, както всички я познаваха, беше креативна част от почти всички нейни пластове.

Присъствието и музиката й нямаха аналог наоколо, а албумите с нейно участие са като отделни маркери за развитието на музикалната среда тук. World Melancholy (2007), проектът на експерименталното дуо Bluba Lu с нейно участие, е сред първите съвременни български албуми с международен отклик. А като изпълнение, продукция и фантазия – един парадоксално недооценен в страната албум.



Излизането на подготвяния в продължение на години дебютен албум Adam's Bushes Eva's Deep (2009) на основната й група Nasekomix съвпадна с излизането на "Източни пиеси" (песента им "Инжектирай ме с любов" е не само връхна точка на саундтрака, но и един от най-запомнящите се моменти във филма на Камен Калев) - това създаде една определена синергия: ако драмата отвори вратите за по-интересно българско кино през следващите години, то албумът на Nasekomix, без да има амбицията за това, допринесе за изграждането на една по-пълнокръвна сцена за експерименталните изпълнители в България.





Подобно съчетание на сили и послания се случи и миналата година, когато в саундтрака на "Каръци" присъства Middle Finger Class, песен от втория им албум, появилия се без излишен шум "Великани и джуджета" (2015).

Присъствието им на българската сцена е в разрез с почти всичко, което натрупа популярност през последното десетилетие: за разлика от имена, наложени чрез внимателна реклама, партньорства, обмислени ходове, кавъри и формати, Nasekomix изпълваха клубове и театри с млади хора без да разчитат на нищо повече освен музиката си. Няма как у теб да попадне диск на Nasekomix случайно или да се окажеш на техен концерт насила – преживяваш музиката им по собствено желание и това усещане е винаги споделено с изненадващо много хора. А на самия концерт никога не знаеш какво предстои и дали ще ги уловиш в по-акустично, по-джаз или по-електронна фаза.



Когато с приятели се заговорихме за това, бързо се сетих за наш разговор от 2010 г., в който тя синтезира точно това усещане: "Хората са много по-любопитни, като че ли са се посъбудили, по-лесно отсяват кое е напомпано, излишно. То си личи веднага, от една минута може да го разбереш - кой проект е просто PR. Тези, които са разчитали на PR-а, по някакъв естествен подбор отпадат. Трябва да има борба. Личи си, когато го има нещото. Така че аз съм голям оптимист за това, което се случва." Тя знаеше, че искреността е най-важната съставка на комуникацията с публиката. Това доведе до истинска аудитория около Nasekomix, независища от обстоятелства.

Това не изчерпва всичко. Участието й в триото Sentimental Swingers съвпадна със суинг вълната в България и за тази аудитория, вероятно това е проектът, с който е най-асоциирана.

Като част от Help Me Jones, абсурдистката електро-поп група с участието на Марий Росен и Константин Тимошенко, виждаме още една страна от нея – може би най-забавната, наред с меланхоличните моменти. От дистанцията на времето, документалният им филм One Concert in Sofia e една от малкото подобни продукции в България.

Качественото изкуство променя значението си във времето без да губи актуалност. Близо десет години по-късно, написаните от Марий Росен думи в "Инжектирай ме с любов" стоят също толкова на място, но с вече по-различен смисъл: "ослепях от много думи / оглушах от тъмнина / мойто тяло ми е тясно / ще се сгъна в точица".



Андрония Попова за "Капитал" през годините:

"Аз цял живот съм била открита, а откритостта те прави уязвим. Ако някой иска да се чувства по-голям и силен, аз съм най-лесната плячка. Разголване е самото предизвикателство да правиш собствена музика – там веднага могат да те усетят страдаш ли или не, лъжеш ли или не. Сега не съм сама, но пък съм била саможива винаги, не съм била зависима от мъж, не съм можела да бъда с някого само за да не бъда сама. Сега пак се изправям пред нови и нови неща, но се чувствам по-укрепнала. Затова казвам, че с този албум сякаш съм родила за втори път. Най-странното за мен беше, когато открих, че се хипнотизирам, като го слушам, все едно съм в медитация, толкова силно си вярвам. Смятам, че пеенето и молитвата са от една и съща природа."

"Замисляла съм се, че когато изляза да пея на концерт, се опитвам да давам определено послание на друго ниво. Стремежът ми е бил хората да се разбуждат. Все пак ние живеем в град, чийто дух рискува да се задръсти, да спреш да го усещаш, да виждаш хората му... Ако не си съзнателен и буден, лесно можеш да кривнеш и да станеш зомби."

"Живяла съм насам-натам и в София продължава да ми е най-добре. Особено по празниците и през лятото, когато се опразва, а приятелите се завръщат и имаме време. Иска ми се да поживеем на някое диво място с децата, да имат за приятели животни и да се научат да си набавят сами прехраната. Ако може по-скоро, че растат по-бързо от очакваното."


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лъчезар Бояджиев is present Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

22 фев 2018, 1302 прочитания

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено" 1 Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

16 фев 2018, 5822 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група

Получените отчети от мултинационалните компании могат дa предизвикат проверка от НАП, ако тя се усъмни в отклоняване на печалби към други държави

Валутните преводи все още са ни скъпи

България е в зоната за еврови парични трансфери SEPA, но с много малки изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Кино: "Принцесата на покера"

За печалбата от загубите е режисьорският дебют на големия сценарист Арън Соркин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 24.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 24.02.2018 Прочетете