Кой се страхува от Иван Хаджийски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

26956 прочитания

Изчезнали ръкописи, откраднати ръкописи, неизвестни ръкописи... Българската литература е доста богата на такива – дали поради изменчивите обществени отношения или поради устойчиво присъщите ни завист и небрежност. За сметка на това откривателството на изгубени творби носи огромно вълнение. Миналата седмица беше представено изданието "Откъде започнахме ние", новооткрити ръкописи от Иван Хаджийски.

Историята на намирането им е същински трилър. В една дъждовна вечер точно преди година Тони Николов, хуманитарист и колекционер, съвсем неочаквано попаднал на антиквар, който го убедил да купи - на спазарена поносима цена – някаква папка с изрезки от вестници и пожълтели слепнали листа, повечето изписани на машина. Продавачът твърдял, че съдържанието на папката, прибрана от битака трийсет години по-рано, било уникално. Часове по-късно - под пластовете детски стихчета, пиеса за Самуил, сметкоразписки и отчети - нетърпеливите пръсти на новия притежател на съкровището измъкнали напечатани страници върху бланка от кантората на Иван Хаджийски, адвокат, ул. "Цар Асен"11 , а след тях се появили малоформатни листа със заглавията "Бит и душевност на нашия народ" и "Откъде започнахме ние".

Преди да повярва, че това са фрагменти от изчезналия Трети том на знаменитото съчинение на бащата на българската социология, изследователят проверил автентичността на почерка в поправките по печатния текст, като го сравнил с посвещението от автора върху изданието на първите два тома от 1940 г., а след това потърсил документално доказателство за нестандартния размер на страничките, използвани от постоянно пътуващия с велосипед Иван Хаджийски. Остава загадка защо и как части от единственият ръкопис на шедьовъра, посветен на периода след Освобождението, изчезнал още през 1947 г. от касата на национализираното точно тогава издателство "Хемус", са попаднали у известен за времето си детски писател.

Следващите месеци до есента на 2017 г. довели до развръзката, материализирана вече в малка, естески оформена книжка на издателство "Рива" с цели три ръкописа, поднесени от случайността, сляпа за десетилетните усилия на изследователи да открият поне дума или ред от пропадналия том. Част от него все пак е възстановена по запазени стенографски записки на автора, разчетени от дъщеря му Мария Хаджийска, и е включена в тритомното издание на творчеството му от 2002 г. в една от големите поредици на издателство "Изток-Запад".

"Да помним откъде тръгваме, за да преценим стъпката", съветва роденият в Троян Иван Хаджийски. Той е завършил престижната Търговска гимназия в Свищов, а след това учи философия и право в Софийския университет.

Още през 1938 г. излизащото в Прага сп. "Славянски преглед" превежда и помества студиите на Хаджийски, публикувани в българския "Философски преглед", на който той сътрудничи дори когато изданието е било забранено. С адвокатската професия изхранвал семейството си, но използвал пътуванията си из страната, за да осъществи мечтата си да изследва с разкази от първа ръка – "писане през корените" – дългият път на българите към модерността, за да разбере, "кои сме ние и откъде идваме".

Писателят се движел главно с велосипед и с голям тефтер. Така са го изобразили съгражданите му в днешен Троян. Училището там днес носи името на Иван Хаджийски, а едно интелектуално кафене поддържа спомена за него. Но до средата на 80-те години на миналия век той беше премълчаван, не се изучаваше в училище, не можеше дори да защитиш дисертация върху творчеството му, спомня си изследователят му доц. Цветозар Томов. Тогавашната власт със сигурност е имало защо да се страхува от безпощадното научно любопитство на първия български социолог. Хаджийски е общувал с хората и в Кюстендил, и в Копривщица, и по селата без анкетни карти със стандартни въпроси, без математически методи или изследователски екип. Слушал е историите за селския труд, за еснафските задруги и пазарите им в Османската империя, за Априлското въстание, за руско-турските войни и за посредствеността на политиците.

Констатациите му и днес звучат правдиво и болезнено. Например за парвенюто – "личност, направила успешен скок в общественото си положение, но не можеща да усвои едновременно и съответния му нрав. И понеже магазини за вкус няма, парвенюто купува само с кесията си, и то само скъпи неща, защото са скъпи". А когато с присъщия си идеализъм тръгва като доброволец за фронта през есента на 1944 г., големият художник Илия Бешков се опитва да го разубеди с пророчески думи, изречени сред руините на бомбардирана София: "Българските майки винаги ще раждат войници, но втори Иван Хаджийски няма да се роди!" И наистина, едва 37-годишен, социологът споделя съдбата на Димчо Дебелянов, чиито стихове често е цитирал в произведенията си. Така Иван Хаджийски се нарежда сред пожертваните таланти на България, оставили делото си незавършено – огромна загуба за всички нас.

Q&A: Деян Енев

Деян Енев е писател и журналист, човекът, който преоткри романа на Георги Божинов "Калуня-каля" и 26 години след написването му го направи хитово заглавие (изд. "Хермес", 2014).

Освен писател вие сте и изследовател, а ето че сте съпричастен и към преоткриването на Иван Хаджийски. Това ли е вашата мисия?

Заслугата за появата на тази тъничка, но безценна книжка "Откъде започнахме ние" с неизвестни текстове на Иван Хаджийски е изцяло на Тони Николов. Моята съпричастност се свежда до споделеното вълнение от появата й, не на последно място и заради факта, че великолепно оформеното томче с художник Чавдар Гюзелев е дело на "моето" издателство "Рива" – издателството, където скоро ще издам четвърта книга. С прецизната си работа на запален книжовник и голям ерудит Тони Николов е успял да впише тези текстове в цялостния свод на делото на Иван Хаджийски и да направи наистина голям подарък на читателите във връзка със 110-тата годишнина от рождението на големия ни народовед, социолог и мислител.

Колкото до думата мисия – според мен тя е историческа, а не житейска категория.

Все пак не мога да не отбележа, че феноменът "Калуня-каля" като че ли наистина отключи едно ново вглеждане в литературните стойности на отминалото време. И за да не бъда голословен, ще дам само един пример – неотдавна с помощта и със съдействието на проф. Алберт Бенбасат излезе непубликуваният по времето на соца "Роман за един пияница" от Хаим Оливер, посветен на алкохолизма – тема табу за онова време.

Иван Хаджийски е един от пророците на българска съдба, каквито са били преди него Захари Стоянов, Симеон Радев и съвременникът му Стефан Попов. Защо не сме научени да се вслушваме по-внимателно във видяното от такива гении на българския дух?

"Вторият етаж" на българското живеене днес – онова, което не е ядене и пиене – наистина на пръв поглед представлява тъжна картина. Търкане на картончета и все по-миризливата отрова на телевизионните риалити формати. Сякаш изобщо не ги е имало нито Захари Стоянов, нито Симеон Радев, нито Иван Хаджийски. Но появата на "Откъде започнахме ние" доказва категорично, че това не е така. Най-силното лекарство за болестите на един организъм е собственият му имунитет. И тази книга освен всичко друго е част и от нашето самолечение срещу живота ни на улица "Пеевска".

Ако вместо онзи внушаван ни патриотизъм, пришит към партии и движения, бяхме опознавали и оценявали истинския бит и душевност на нашия народ (по заглавието на Хаджийски), щяхме ли да бъдем по-мъдри във формиране на собственото си битие?

Лесните пари унищожиха културния вертикал. (Понякога на светофара около мен има само поршета.) Непреходните стойности се превърнаха в музейни експонати или в исторически възстановки. Но така самият факт на усилията на днешните книжовници като Тони Николов в едни наистина непосилни за духовността условия има различен, много по-силен ефект. Защото в условията на гниене ценният пример, ценното послание и ценното дело се разпространяват светкавично.

След като вече имаме пълен и свободен достъп до творбите на умни, образовани, отдадени на общественополезното си дело българи, как да ги вградим в днешната си реалност, която видимо и болезнено има нужда от тях?

Пътят е този – всеки поставя своята невидима тухличка от светлина върху онази България, която жадуваме, и веднага се връща за нова. Хората, които правят така, не са един и двама. И светлата България невидимо расте, колкото и да не го забелязваме на пръв поглед.

Изчезнали ръкописи, откраднати ръкописи, неизвестни ръкописи... Българската литература е доста богата на такива – дали поради изменчивите обществени отношения или поради устойчиво присъщите ни завист и небрежност. За сметка на това откривателството на изгубени творби носи огромно вълнение. Миналата седмица беше представено изданието "Откъде започнахме ние", новооткрити ръкописи от Иван Хаджийски.

Историята на намирането им е същински трилър. В една дъждовна вечер точно преди година Тони Николов, хуманитарист и колекционер, съвсем неочаквано попаднал на антиквар, който го убедил да купи - на спазарена поносима цена – някаква папка с изрезки от вестници и пожълтели слепнали листа, повечето изписани на машина. Продавачът твърдял, че съдържанието на папката, прибрана от битака трийсет години по-рано, било уникално. Часове по-късно - под пластовете детски стихчета, пиеса за Самуил, сметкоразписки и отчети - нетърпеливите пръсти на новия притежател на съкровището измъкнали напечатани страници върху бланка от кантората на Иван Хаджийски, адвокат, ул. "Цар Асен"11 , а след тях се появили малоформатни листа със заглавията "Бит и душевност на нашия народ" и "Откъде започнахме ние".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Невероятно събитие! Някой да си спомня за колоса на българската народо-психология! И да се вълнува от намирането на части на ръкописите на една от най-колосалните книги за българите "Бит и душевност ...." Благодарности и почит на откривателите и публицистите, свръшили това светло дело в тези тежки и най-вече духовно мрачни години!

  • 2
    zaniza avatar :-(
    ЗаНиЗа

    "Защо не сме научени да се вслушваме по-внимателно във видяното от такива гении на българския дух?" - защото не различаваме светлината, защото парвенющината се вее с посредствеността, арогантността, нахалството и виждаме това, с което ни заливат представителите на властта...

  • 3
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Някой от герб знаели ли за тази личност и неговите романи. риторично.

  • 4
    maa10377228 avatar :-|
    maa10377228

    Не е проблемът нито във властите, нито в интелигенцията - според мене Хаджийски посочва по-дълбоките причини за менталността на народа ни. Не може да не си припомним стиховете на Ботев "Светът, привикнал хомот да влачи,
    тиранство и зло и до днес тачи;
    тежка желязна ръка целува,
    лъжливи уста слуша със вяра", когато четем за това, как подбалканските градчета всъщност са били управлявани от българските чорбаджии, как са се замогнали и как са богатеели еленските чорбаджии и лихвари и как са дерели кожата на безпросветните сиромаси. И не може да не си дадем сметка, че от там не сме тръгнали, а там сме останали - защото от котленския овчар, който е можел да брои само до четири до днешния "меринджей" има не десетки години, а само една крачка ... И да не забравяме, че имунитетът се ражда след преболедуване, а нас още ни тресе ...

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "Без коз":

    Бойко не знаеше за Крайовската споготба. Защо пък да знае за някакъв "умен и красив" учен от "пантивека"?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK