С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 20 окт 2017, 9:55, 25711 прочитания

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изчезнали ръкописи, откраднати ръкописи, неизвестни ръкописи... Българската литература е доста богата на такива – дали поради изменчивите обществени отношения или поради устойчиво присъщите ни завист и небрежност. За сметка на това откривателството на изгубени творби носи огромно вълнение. Миналата седмица беше представено изданието "Откъде започнахме ние", новооткрити ръкописи от Иван Хаджийски.

Историята на намирането им е същински трилър. В една дъждовна вечер точно преди година Тони Николов, хуманитарист и колекционер, съвсем неочаквано попаднал на антиквар, който го убедил да купи - на спазарена поносима цена – някаква папка с изрезки от вестници и пожълтели слепнали листа, повечето изписани на машина. Продавачът твърдял, че съдържанието на папката, прибрана от битака трийсет години по-рано, било уникално. Часове по-късно - под пластовете детски стихчета, пиеса за Самуил, сметкоразписки и отчети - нетърпеливите пръсти на новия притежател на съкровището измъкнали напечатани страници върху бланка от кантората на Иван Хаджийски, адвокат, ул. "Цар Асен"11 , а след тях се появили малоформатни листа със заглавията "Бит и душевност на нашия народ" и "Откъде започнахме ние".




Преди да повярва, че това са фрагменти от изчезналия Трети том на знаменитото съчинение на бащата на българската социология, изследователят проверил автентичността на почерка в поправките по печатния текст, като го сравнил с посвещението от автора върху изданието на първите два тома от 1940 г., а след това потърсил документално доказателство за нестандартния размер на страничките, използвани от постоянно пътуващия с велосипед Иван Хаджийски. Остава загадка защо и как части от единственият ръкопис на шедьовъра, посветен на периода след Освобождението, изчезнал още през 1947 г. от касата на национализираното точно тогава издателство "Хемус", са попаднали у известен за времето си детски писател.





Следващите месеци до есента на 2017 г. довели до развръзката, материализирана вече в малка, естески оформена книжка на издателство "Рива" с цели три ръкописа, поднесени от случайността, сляпа за десетилетните усилия на изследователи да открият поне дума или ред от пропадналия том. Част от него все пак е възстановена по запазени стенографски записки на автора, разчетени от дъщеря му Мария Хаджийска, и е включена в тритомното издание на творчеството му от 2002 г. в една от големите поредици на издателство "Изток-Запад".

"Да помним откъде тръгваме, за да преценим стъпката", съветва роденият в Троян Иван Хаджийски. Той е завършил престижната Търговска гимназия в Свищов, а след това учи философия и право в Софийския университет.

Още през 1938 г. излизащото в Прага сп. "Славянски преглед" превежда и помества студиите на Хаджийски, публикувани в българския "Философски преглед", на който той сътрудничи дори когато изданието е било забранено. С адвокатската професия изхранвал семейството си, но използвал пътуванията си из страната, за да осъществи мечтата си да изследва с разкази от първа ръка – "писане през корените" – дългият път на българите към модерността, за да разбере, "кои сме ние и откъде идваме".

Писателят се движел главно с велосипед и с голям тефтер. Така са го изобразили съгражданите му в днешен Троян. Училището там днес носи името на Иван Хаджийски, а едно интелектуално кафене поддържа спомена за него. Но до средата на 80-те години на миналия век той беше премълчаван, не се изучаваше в училище, не можеше дори да защитиш дисертация върху творчеството му, спомня си изследователят му доц. Цветозар Томов. Тогавашната власт със сигурност е имало защо да се страхува от безпощадното научно любопитство на първия български социолог. Хаджийски е общувал с хората и в Кюстендил, и в Копривщица, и по селата без анкетни карти със стандартни въпроси, без математически методи или изследователски екип. Слушал е историите за селския труд, за еснафските задруги и пазарите им в Османската империя, за Априлското въстание, за руско-турските войни и за посредствеността на политиците.



Констатациите му и днес звучат правдиво и болезнено. Например за парвенюто – "личност, направила успешен скок в общественото си положение, но не можеща да усвои едновременно и съответния му нрав. И понеже магазини за вкус няма, парвенюто купува само с кесията си, и то само скъпи неща, защото са скъпи". А когато с присъщия си идеализъм тръгва като доброволец за фронта през есента на 1944 г., големият художник Илия Бешков се опитва да го разубеди с пророчески думи, изречени сред руините на бомбардирана София: "Българските майки винаги ще раждат войници, но втори Иван Хаджийски няма да се роди!" И наистина, едва 37-годишен, социологът споделя съдбата на Димчо Дебелянов, чиито стихове често е цитирал в произведенията си. Така Иван Хаджийски се нарежда сред пожертваните таланти на България, оставили делото си незавършено – огромна загуба за всички нас.



Q&A: Деян Енев

Деян Енев е писател и журналист, човекът, който преоткри романа на Георги Божинов "Калуня-каля" и 26 години след написването му го направи хитово заглавие (изд. "Хермес", 2014).

Освен писател вие сте и изследовател, а ето че сте съпричастен и към преоткриването на Иван Хаджийски. Това ли е вашата мисия?

Заслугата за появата на тази тъничка, но безценна книжка "Откъде започнахме ние" с неизвестни текстове на Иван Хаджийски е изцяло на Тони Николов. Моята съпричастност се свежда до споделеното вълнение от появата й, не на последно място и заради факта, че великолепно оформеното томче с художник Чавдар Гюзелев е дело на "моето" издателство "Рива" – издателството, където скоро ще издам четвърта книга. С прецизната си работа на запален книжовник и голям ерудит Тони Николов е успял да впише тези текстове в цялостния свод на делото на Иван Хаджийски и да направи наистина голям подарък на читателите във връзка със 110-тата годишнина от рождението на големия ни народовед, социолог и мислител.

Колкото до думата мисия – според мен тя е историческа, а не житейска категория.

Все пак не мога да не отбележа, че феноменът "Калуня-каля" като че ли наистина отключи едно ново вглеждане в литературните стойности на отминалото време. И за да не бъда голословен, ще дам само един пример – неотдавна с помощта и със съдействието на проф. Алберт Бенбасат излезе непубликуваният по времето на соца "Роман за един пияница" от Хаим Оливер, посветен на алкохолизма – тема табу за онова време.

Иван Хаджийски е един от пророците на българска съдба, каквито са били преди него Захари Стоянов, Симеон Радев и съвременникът му Стефан Попов. Защо не сме научени да се вслушваме по-внимателно във видяното от такива гении на българския дух?

"Вторият етаж" на българското живеене днес – онова, което не е ядене и пиене – наистина на пръв поглед представлява тъжна картина. Търкане на картончета и все по-миризливата отрова на телевизионните риалити формати. Сякаш изобщо не ги е имало нито Захари Стоянов, нито Симеон Радев, нито Иван Хаджийски. Но появата на "Откъде започнахме ние" доказва категорично, че това не е така. Най-силното лекарство за болестите на един организъм е собственият му имунитет. И тази книга освен всичко друго е част и от нашето самолечение срещу живота ни на улица "Пеевска".

Ако вместо онзи внушаван ни патриотизъм, пришит към партии и движения, бяхме опознавали и оценявали истинския бит и душевност на нашия народ (по заглавието на Хаджийски), щяхме ли да бъдем по-мъдри във формиране на собственото си битие?

Лесните пари унищожиха културния вертикал. (Понякога на светофара около мен има само поршета.) Непреходните стойности се превърнаха в музейни експонати или в исторически възстановки. Но така самият факт на усилията на днешните книжовници като Тони Николов в едни наистина непосилни за духовността условия има различен, много по-силен ефект. Защото в условията на гниене ценният пример, ценното послание и ценното дело се разпространяват светкавично.

След като вече имаме пълен и свободен достъп до творбите на умни, образовани, отдадени на общественополезното си дело българи, как да ги вградим в днешната си реалност, която видимо и болезнено има нужда от тях?

Пътят е този – всеки поставя своята невидима тухличка от светлина върху онази България, която жадуваме, и веднага се връща за нова. Хората, които правят така, не са един и двама. И светлата България невидимо расте, колкото и да не го забелязваме на пръв поглед.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 1793 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3120 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Последното шоу на комика

Израелският писател Давид Гросман за хумора, иронията и дългоочаквания мир

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10