С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

26 окт 2017, 9:00, 4112 прочитания

Последното шоу на комика

Израелският писател Давид Гросман за хумора, иронията и дългоочаквания мир

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Един кон влязъл в бара..." така започва вицът, на който двеста страници по-късно така и не научаваме края. Надявам се след срещата с Давид Гросман – авторът на романа с необичайно заглавие, да разберем какъв е той. Той обаче отказва да го сподели: "Не е важен краят, а и книгата е съвършена така, нищо не бих добавил."

И до ден днешен израелският писател получава на имейла си вицове от читатели, които се надяват той да издаде второ, разширено издание на книгата, и да ги включи стендъп шоуто на главния герой Довале Гринщейн – особено сега, когато книгата доби още по-широка популярност след удостояването й с международната награда Man Booker за 2017 г. Тази седмица Гросман е в София, за да представи изданието на "Един кон влязъл в бар" на български език и да открие прожекцията на филма по романа му "Ще бягаш ли с мен", част от фестивала Cinelibri.


"Тъкмо бях написал Be My Knife – книга за тежка и драматична любов, и исках да напиша роман за лека и оптимистична връзка, но не знаех как да започна...", разказва Гросман. Тогава, в един слънчев ден, докато писателят се разхожда в родния Йерусалим, вижда мъж да тича след голямо красиво куче. Внезапно мъжът спрял пред него и го питал: "Познавате ли това куче?" "Бях стъписан, никой не ми е задавал такъв странен въпрос, поздравих човека, че е толкова благороден и търси собственика. Помислих си, че рядко виждам в квартала такива мили хора." Оказва се, че мъжът не търси притежателя на кучето от благородство, а защото работи в общината и носи квитанция за глоба, че стопанинът е изпуснал домашния си любимец. Гросман превръща неочаквания битов обрат в нежната любовна история между Асаф и Тамар в "Ще бягаш ли с мен".

В последната му книга "Един кон влязъл в бара..." обаче отсъстват лекотата и оптимизмът от тази, както и от предходните му творби и въпреки че цялото действие се развива по време на стендъп шоу, дори избраните вицове за него са в регистъра на черния хумор.

Давид Гросман никога не е присъствал на стендъп комедия и дори не харесва подобни забавления. Опитвам се да разбера защо тогава поставя действието на романа си на сцената на шоу. "Гледал съм записи на Сара Силвърман и Луис Си Кей и те определено са добри. Почитател съм на хумора и иронията, самоиронията впрочем е дълбоко заложена в еврейската традиция, но не понасям цинизма. А един добър комик трябва да е циник", обяснява авторът. Според него качественото шоу започва така: комикът отпуска и предразполага публиката, забавлява я, като през това време набелязва жертви сред зрителите и точно когато те са най-отпуснати, започва да се шегува цинично на техен гръб Така докато се чудят откъде им е дошло, стават обект на присмех на цялата зала.



"Историята в книгата се развива по време на комедийно шоу може би заради контраста с тежката и трудна история на момчето, което разказва, или пък за да може именно тази тежка история да се преглътне между няколко порции смях и да е по-четивна", казва Давид Гросман. Романът му ни допуска до мислите и чувствата на четиринадесетгодишния Довале, взет от училищен лагер, за да отиде спешно на погребение, но никой не казва кой всъщност е починал – майка му или баща му. Пътувайки към погребението в Йерусалим, момчето придобива усещането, че докато не знае кой всъщност е мъртъв, родителите му все едно са още живи и той може да избере кой е починал и кой от двамата да "убие" във въображението си.

Внезапните обрати в живота – това е постоянната тема в романите на Гросман. "Когато получих наградата "Мен букър", ми казаха, че от този момент нататък животът ми ще се промени. Аз се притесних, защото харесвам живота си такъв, какъвто е. A и все пак една награда нищо не променя", твърди израелският писател.

Онова, което наистина променя Гросман преди няколко години, е загубата на сина му, който загива като войник по време на войната в Израел през 2006 г. Два дена преди това писателят е един от водачите на масов протест за прекратяване на военните действия. Трагичното събитие обаче не се отразява на възгледите му и той остава, както го определя Economist, една от емблематичните фигури на израелските интелектуалци - активисти за постигане на мир с арабите, опозиция на сегашното правителство на Нетаняху. "Представям си мирния процес по следния начин – сядат юристи - представители на палестинците и на Израел, и договарят условията на мирното съжителство. Ясно ми е, че нещата няма да са розови, напротив – мирът ще бъде нарушаван, но стъпка по стъпка ще се наложи. Едно е важно да се разбере – и двата народа са тук, за да останат, и трябва да живеем някак си заедно", обяснява Гросман.

Той споделя, че си мечтае за момента, когато мирът ще настъпи и няма да е нужно постоянно да говори за него, за конфликта и политика във всяко свое интервю, което дава по света. "Ще може да се говори само за литература и ще ми спести толкова много време, което да прекарам в писане на книги. А и най-сетне ще можем да живеем без страх. Никога досега за всичките ми шестдесет години не съм живял в спокойствие и без чувството за постоянна опасност за живота, все пак не съм в България или Швейцария, а в сърцето на Близкия изток. Това е един много опасен квартал, пълен с агресия, и еврейската държава е изключително малко малцинство в него."

От векове насам при всяко честване на еврейската Нова година, която обикновено се пада през септември или октомври, евреите от цял свят си пожелават "и догодина да се срещнем в Йерусалим". Това е и родният град на писателя Гросман – градът, на който отдава съществено място в текстовете си. "Обичам града си и това се вижда в книгите ми, но това, което най-много обичам в него, е многообразието – всякакви хора от цял свят живеят заедно тук, всякакви религии се срещат и за всички има място."

Дълги години в същия този град шофьор на автобус е бащата на Гросман, но любопитството му към книгите се оказало толкова силно, че сменил професията си и станал библиотекар, а в библиотеката редовно гостувал и малкия Давид. "Така открих любовта си към хумора – чрез произведенията на Шолем Алейхем", върху чиято биография печели национално състезание на девет години. "Журито реши, че ще обиди другите участници, ако дадат отличие на толкова малко дете, и решиха да не ме награждават, но ме оставиха да седя на сцената, за да помагам на останалите състезатели, когато се затруднят в отговорите си."

В живота си след това Давид Гросман печели множество награди за литература и публицистика, а книгите му са преведени на повече от тридесет езика. "Когато написах The Book of Intimate Grammar, дадох ръкописа първо на баща си, защото в него имаше описана голяма част от задружния живот на моето семейство и моето детство. Той хареса книгата, но отбеляза малко скептично, че не е сигурен на кого извън роднините ни ще му е интересно да чете за това. Днес книгата е преведена на над двадесет езика, което показва, че именно в своята интимност хората по цял свят си приличаме и понякога най-личното е най-универсалното и глобалното."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1569 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 3016 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Посланик на мира

Саксофонистът Дони Макаслин за съвременните отговорности на музиканта и работата с Дейвид Боуи преди концерта си в Пловдив

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател