NEA работи и като магазин, в който Жени продава и изработва сама букети на момента, но не разчита на случайните минувачи. Нейните ангажименти са свързани предимно с поръчки и предварителни заявки за различни поводи. Според това какви са те тя отделя необходимото време и внимание, за да се посвети на концепцията и повода. Подготвя цветния натюрморт за сватби – които са и сред най-интересните, макар и трудоемки занимания, с обмяна на идеи и продължителни разговори, както и такива за фирмени събития. "Аранжирането и изработката на дадена декорация бива максимум в рамките на два дни, което твърде често е трескав и непрестанен труд, за да се спазят сроковете, да се прецизират детайлите. Влияеш се много от атмосферни условия, ако церемонията е навън, и е стресово, защото са крехки и деликатни като материал", обяснява тя. Казва, че не приема насериозно запитвания като "правя сватба, искам украса, какви са ви цените" и не е като повечето фирми с фиксирани и безкомпромисни цени и подход тип – харесва ви или не, и това е.

Стил на живот

Жени се занимава професионално с флора от две години, но вече има своята вярна публика. Преди това пак е била посветена на естетиката, като прави стайлинг на хора. Затова и самата тя не е сигурна дали е извършила голяма промяна с живота си, но фактите говорят, че е така. Откакто се помни, модата винаги й е била страст. В Пловдив, откъде е, завършва Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов", специалност живопис, а впоследствие учи мода в Художествената академия в София. Още докато следва, започва работа като стилист в телевизионното предаване "Това го знае всяко хлапе", а през останалото време е на свободна практика. Тогава започва дългогодишната й връзка с предимно телевизионни формати, предавания и сериали – облича водещите в Re:TV, работи в bTV като стилист на новини, прогнозата за времето, актуални предавания и т.н., част е от екипа на първата вълна български сериали, снима за списания и отделно консултира дами за личния им стил. Кандидатства и в национален конкурс на БНТ за дизайнер. "Спечелих го, но не приех работата", разказва Жени. Прави ревюта в курса й в академията и се опитва да направи собствена марка – създава две последователни колекции, но преустановява дизайна на облекла.

Голямата й любов е участието в екипа на музикални формати – в Music Idol, "България търси талант", "Гласът на България". Жени разказва, че всеки път било истински спектакъл с десетки танцьори и участници, които пресъздавали нова и нова атмосфера на сцената. По думите й в началото всичко било много добре – организирано, апетитно, затова и стилистката си мислела, че с времето нещата ще се развиват все повече и ще стават по-добре. Напротив. "Това беше много интересно и вълнуващо преживяване за мен, но и изключително психически и физически натоварващо. Капацитетът и мащабът на работата бяха сложни, съответно бюджетите и хонорарите ставаха все по-ниски и все по-ниски, и в един момент се превърна в подигравка", споделя тя. "Никой от продуцентите никога не си даде ясна сметка колко коства това и че ние, стилистите, не сме просто едни хора, които само обикаляме по магазините и, както казваха с доза пренебрежение – е, нали и без това вие това обичате да си правите, какъв е проблемът..."

В последния формат, в който работи, присъства на дълги срещи за изчистване на концепциите за представяне на всички участници. "Разглеждахме всевъзможни магазини, селектирахме, събирахме, буквално летяхме с колата, за да ни стигне времето, описвахме дълги списъци, шихме, бродирахме, лепихме кристали, боядисвахме всякакви материали, провеждахме няколко проби. Подреждането по сетове и гладенето е най-малкото от всичко и неминуема част от работата. Екип от 4-5 души обличахме жури, водеща, участници, танцьори, понякога гости. В някои лайфове имаше формации по 20-30 танцьори, със смяна на цветови концепции в последния момент, абсурдни случки и ситуации, сравнително нисък бюджет и три-четири магазина рекламодатели с бартер." След приключването на един формат колегите й вече са в друг, а отдел "Гардероб" има мисия по почистване, издаване, връщане, бракуване, оправяне на щети, описи, инвентаризация и т.н. в зависимост от мащаба още много дълго време.

"Предизвикателство е – да, интересно е – да, спомня си с горчивина Жени, но в един момент се превърна в изцяло обсебващо ежедневие и блокиращо цялото ти възприятие занимание." В началото тя не отдава внимание и си казва, че просто върши работата си, важното е хората да са доволни, а тя да се чувства добре, докато в един момент умората и емоционалното натоварване не я изтискват напълно. "Стоях на една слънчева тераса с мой приятел и той ме попита – ти си железен човек, но докога така? Струва ли си? "Сметнах, че след всички тези усилия и максимум енергия, която вкарвахме в продукциите, загубата на нормални параметри на общуване, усилията, които съм положила през годините, и това да се обучавам в различни форми – не заслужавам това. Казвах си, че и цялата тази любов, енергия, усилия и отговорност, които влагам, мога вече да дам единствено и само ако работя за себе си."

Една сутрин се събужда и казва – ще се занимавам с цветя. Приключва рязко и категорично с модата и дори стои няколко месеца без работа. "Теглих такава черта, че първоначално и за мен беше лек шок, за част от близките ми – също. Казваха ми – сигурно страдаш в момента от някаква емоционална нестабилност, имаш нужда от почивка, вземи въздух, нещата ще се наредят...

Междувременно - като терапия - тя вече е започнала да помага на близки познати в направата на флорални украси по различни поводи и енергията й плавно се прехвърля към цветята. За няколко месеца работи и в цветарския магазин на приятели, където рязко се сблъсква и с хубавите моменти от професията, и с подводните й камъни, докато узрее идеята й да си отвори собствено място. Обучава се сама, с много четене и гледане, без да е ходила на курсове.

Годината на цветята

Потъва изцяло в цветята със силна вяра, че ще успее. Сега е сигурна, че дори самата вяра й е помогнала. "Вече си представях, че се е случило и е успешно", твърди Жени. Вкарва много енергия и в създаването на магазина си, за който търси място само на тази и на улица "Шишман". Намира го в момент на отчаяние, а приятели й помагат да му направи основен ремонт. Сега работи тук и се грижи за цветята сама. За разлика от доста фирми, които имат екип и персонал, тя разчита на себе си и още само един–двама души. Цял ден е на крак и много често й се случва да остава почти до полунощ, особено когато организира аранжировка за сватба. "От хора, които не се занимат с цветя, често съм чувала – ех... като стана на 60, когато вече са ми отраснали децата, ще си направя нещо свое и ей така ще стоя сред цветята... Аз само се усмихвам. Да, романтично е. Да, цветята са красиви и са терапия, но като всяко занимание в живота, което искаш да е красиво, трябва да му служиш и да му отделяш внимание. Това са живи организми и трябват непрестанно грижи, дори при рязания цвят с кратка продължителност на живота обгрижването е още по-голямо, защото през цялото време трябва да се поддържа във възможно най-свеж вид", обяснява Жени.

За нея не е важно да има голямо количество клиенти, а да намери правилните хора – ценители и съмишленици, с които всеки път общуването е удоволствие. Радва се изключително на младите хора, които изразяват любовта си с цветя в романтични, но не сладникави постъпки. "Може да се каже, че съм нещо като посредник на любовта и това е още едно нещо, което ме кара да се усмихвам." Има клиенти, които идват всяка седмица, за да си купуват цветя за вкъщи или офиса, което се е превърнало в традиция за тях, без да са имали желание за подобна стъпка досега. "Работата ми сред цветята ме свърза и с много нови вдъхновяващи и прекрасни хора, които имам удоволствието и щастието да познавам. Талантливи автори, невероятни естети, хора на изкуството, ценители на красивите моменти и детайли в живота, много чувствителни и интелигентни личности."

Казва, че сега е много щастлива. Дори и да е изтощена, умората е съвсем различна и удовлетворяваща. "Това да мога изключително бързо, почти светкавично да реализирам някакви идеи, изцяло сама и с ръцете си, ме направи щастлива. Заниманието с цветя е спонтанно, позитивно емоционално и винаги виждаш ответната реакция и емоция", обяснява Жени. Според нея много по-бързо бива възприемано и съответно щастието, което й носи на мига и на хората срещу нея, е в пъти по-голямо и чисто, по-човешко, няма тази суета, фалш и измама.

Тук Жени прави и кокедама – японска техника на засаждане на растенията – почвена смес, която е в специално съотношение, отвън е в обвита с дървесен мъх, който също задържа и влагата на почвата. Философията е растението да бъде освобождавано от саксии, съдове, в които е "затворено". Японците вярват, че хората принудително са вкарали растенията в тях, и се опитват чрез кокедамата да ги приближат повече до естествената им среда на живот, като своеобразна микропланета. Тази техника изключително много се доближава до философията на Жени, затова и тя решива да я представи на българския пазар.

Откакто отворя магазина, тя изработва и растителни терариуми с кактуси и сукуленти, с които е участвала на различни събития и базари. "Цветята в световен мащаб са в ренесанс. Те никога не са преставали да съществуват, но сега е в пъти по-изразено. Почти всеки дизайнер във всички последни седмици на модата по света беше заложил или на флорални моменти, или на бродерии и аксесоари, на дефилетата и в шоурумите имаше гигантско присъствие на цветя. И ако това се очаква през пролетно-летния сезон, сега цветята нахлуват през студения."