С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 яну 2018, 13:35, 14454 прочитания

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Борис Праматаров е роден през 1989 г. в артистична компания. Майка му Тодорка Минева е преводач, а баша му е художникът Веселин Праматаров. Неговият брат Калоян е поет и преводач. Борис е завършил"Книга и печатна графика"в Националната художествена академия и магистратура по графичен дизайн в Кралската академия за изящни изкуства в Гент, Белгия. Освен в София е имал самостоятелни изложби в Брюксел и Белград.
Борис Праматаров е от малкото млади автори, чиято работа няма как да сбъркате. Специфичният мрак и черният му хумор са веднага разпознаваеми, независимо дали в изложбената зала, на страниците на вестника (Праматаров е илюстрирал коментарната рубрика в New York Times и има немалко илюстрации, създадени специално за "Капитал" - бел.ред.) или върху кориците на книгите на издателство СОНМ. Разпознаваеми са и в новата му изложба - "Тайните на насекомите" в Gifted.

"Обикновено ми трябва месец, за да завърша картина, а в случая завърших осем в рамките на осем дни", казва Праматаров, когото откриваме точно докато скицира в тефтера си. Посвещава свободните минути на рисуване и го сравнява с разсвирването при музикантите. "Имам доста строга дисциплина на работа. Но си поставям и по-различни задачи – всеки нов формат на работа е нова битка." В текста към изложбата той обяснява концепцията така: "Насекомите нямат мечти. Тези тихи наблюдатели не знаят що е добро и зло или що е красиво и грозно."


В момента работи в студио за ситопечат в Брюксел, а възможностите за по-качествен печат и цветове го вдъхновяват да излезе извън рамките на черно-бялото за тази изложба. "Намерих стила си, след като по обменна програма бях за пет месеца в Сеул през 2012 г., разбрах, че не се интересувам толкова от техниката, а от образите, които виждам. След това веднага направих първата си изложба – в софийското Hip Hip ателие. Обичам да излагам повече в места, които са по-социални, не толкова в типични галерии."

Възприема работата си като огледало на това, което вижда във всекидневието и добрите примери, които намира в творчеството на други автори. "Когато работех за студио в Марсилия, работите ми бяха по-плакатни, по-първосигнални, а в Брюксел правя повече игра с пространството – вероятно нещо в архитектурата и културното наследство на града ми влияе. Когато видя нова посока на работа, винаги се чудя с какво и аз мога да допринеса за нея."

Според Борис Праматаров много артисти в България работят по темата за паметта - "защо сме свързани с миналото, как се различаваме от предишните поколения като начин на живот".



Колкото до собствения си творчески път, винаги е знаел с какво иска да се занимава. "Имам големия късмет родителите ми винаги да сме подкрепяли в това, което правя. Познавам артисти, за които това е било битка. Но дори да не съм имал колебания, че искам да рисувам, винаги съм имал съмнения – все още ги има въпросите какво правя и защо го правя." В България му липсва критика. "Затова и обичам да чета критика за визуални изкуства – важно е да видиш друга гледна точка, а дори някой да напише негативен отзив за теб, то пак може да е повод да научиш нещо ново."

След изложбата Праматаров се прибира в Белгия и планира да работи по ново авторско книжно издание и по отварянето на съвместно студио с приятелката му в Брюксел.



"Тайните на насекомите" е в Gifted до 30 януари. Работа на Праматаров е и част от груповата изложба "Разместване на пластовете", която продължава в СГХГ до 4 февруари. Част от физическите му издания се предлагат в Hip Hip Library и Gifted. Повече за работата му – на borispramatarov.tumblr.com.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Блажка Димитрова 20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

24 яну 2020, 989 прочитания

Берлинска ръченица 1 Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

24 яну 2020, 1015 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10