С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

18 яну 2018, 13:35, 14114 прочитания

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Борис Праматаров е роден през 1989 г. в артистична компания. Майка му Тодорка Минева е преводач, а баша му е художникът Веселин Праматаров. Неговият брат Калоян е поет и преводач. Борис е завършил"Книга и печатна графика"в Националната художествена академия и магистратура по графичен дизайн в Кралската академия за изящни изкуства в Гент, Белгия. Освен в София е имал самостоятелни изложби в Брюксел и Белград.
Борис Праматаров е от малкото млади автори, чиято работа няма как да сбъркате. Специфичният мрак и черният му хумор са веднага разпознаваеми, независимо дали в изложбената зала, на страниците на вестника (Праматаров е илюстрирал коментарната рубрика в New York Times и има немалко илюстрации, създадени специално за "Капитал" - бел.ред.) или върху кориците на книгите на издателство СОНМ. Разпознаваеми са и в новата му изложба - "Тайните на насекомите" в Gifted.

"Обикновено ми трябва месец, за да завърша картина, а в случая завърших осем в рамките на осем дни", казва Праматаров, когото откриваме точно докато скицира в тефтера си. Посвещава свободните минути на рисуване и го сравнява с разсвирването при музикантите. "Имам доста строга дисциплина на работа. Но си поставям и по-различни задачи – всеки нов формат на работа е нова битка." В текста към изложбата той обяснява концепцията така: "Насекомите нямат мечти. Тези тихи наблюдатели не знаят що е добро и зло или що е красиво и грозно."


В момента работи в студио за ситопечат в Брюксел, а възможностите за по-качествен печат и цветове го вдъхновяват да излезе извън рамките на черно-бялото за тази изложба. "Намерих стила си, след като по обменна програма бях за пет месеца в Сеул през 2012 г., разбрах, че не се интересувам толкова от техниката, а от образите, които виждам. След това веднага направих първата си изложба – в софийското Hip Hip ателие. Обичам да излагам повече в места, които са по-социални, не толкова в типични галерии."

Възприема работата си като огледало на това, което вижда във всекидневието и добрите примери, които намира в творчеството на други автори. "Когато работех за студио в Марсилия, работите ми бяха по-плакатни, по-първосигнални, а в Брюксел правя повече игра с пространството – вероятно нещо в архитектурата и културното наследство на града ми влияе. Когато видя нова посока на работа, винаги се чудя с какво и аз мога да допринеса за нея."

Според Борис Праматаров много артисти в България работят по темата за паметта - "защо сме свързани с миналото, как се различаваме от предишните поколения като начин на живот".



Колкото до собствения си творчески път, винаги е знаел с какво иска да се занимава. "Имам големия късмет родителите ми винаги да сме подкрепяли в това, което правя. Познавам артисти, за които това е било битка. Но дори да не съм имал колебания, че искам да рисувам, винаги съм имал съмнения – все още ги има въпросите какво правя и защо го правя." В България му липсва критика. "Затова и обичам да чета критика за визуални изкуства – важно е да видиш друга гледна точка, а дори някой да напише негативен отзив за теб, то пак може да е повод да научиш нещо ново."

След изложбата Праматаров се прибира в Белгия и планира да работи по ново авторско книжно издание и по отварянето на съвместно студио с приятелката му в Брюксел.



"Тайните на насекомите" е в Gifted до 30 януари. Работа на Праматаров е и част от груповата изложба "Разместване на пластовете", която продължава в СГХГ до 4 февруари. Част от физическите му издания се предлагат в Hip Hip Library и Gifted. Повече за работата му – на borispramatarov.tumblr.com.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1136 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1382 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма