"За тази мистификация се вдъхнових, след като преведох "Папагалът на Флобер" на Джулиан Барнс и получих награда за превода. Много исках да напиша нещо подобно, изтънчено и красиво за чешката култура", казва Милош Урбан. Сюжетът на другия световно известен роман на Барнс "Бодливо свинче" е за процеса срещу източноевропейски диктатор, написана на базата на наблюдения от България, процеса срещу Живков и събитията от 1989 г.

Срещам се с Урбан, често наричан чешкия Умберто Еко, на Софийския литературен фестивал. След малко той ще участва тъкмо в дебат "Има ли Чехия своя Умберто Еко в сянката на катедралата", където ще говори за готическите си романи. Двa от тях са преведени на български език – "Сянката на катедралата" и "Седмоцърквие". И двете книги са за средновековната катедрала "Св. Вит" в Прага. Разбира се, преплетени са и други жанрове: черен роман, любовна история, готически хорър и философско произведение.

За Милош Урбан е съвсем естествено да се обърне към готически романи в автентична и до ден днешен запазена готическа Прага. "Обичам да пиша за историята и за неща, които са изчезнали, за миналото. В мен не спира да гори носталгия по отминали епохи", казва Урбан. Обяснява, че готическият роман възниква още през XVIII в., интересът към него се връща с "Дракула", а днес жанрът отново е във възход.

Романите му са като урок по реставрация и до голяма степен центърът в тях е архитектурата. "Седмоцърквие" започва с уточнението: "Всички действащи лица в тази история са измислени с изключение на едно. И, обратното, всички сгради са истински с изключение на една".

В "Сянката на катедралата" научаваме как се намират точните материали за реставрация на средновековна катедрала, как се произвеждат бои като в Средновековието и каква е самата техника на реставрация. Историята на Прага присъства и в други негови романи - "Лорд Морд" е за стария красив еврейски квартал в центъра на чешката столица, който вече е частично изчезнал, само някои сгради остават да свидетелстват за отминали времена, а Praga Piccolo - за вече несъществуващата фабрика за чешки автомобили в центъра на града от 30-те години на XX в.".

Урбан се смее, че невинаги пише толкова "културно".

"Еротичният ми хорър роман Kniha Michaela силно притесняваше бившата ми съпруга, тя много се тревожеше какво ще си помислят родителите й за мен и трябваше да публикувам под псевдоним." Самият той не си налага автоцензура и не се бои как ще реагират децата му, когато се запознаят с определена част от творчеството му. "Седемнадесетгодишният ми син не чете въобще и не е прочел нито един моя роман. За сметка на това дъщеря ми чете по няколко книги наведнъж, но не мога да мисля за това как ще реагира, като стигне до моя порно хорър."

Родом от известния балнеоложки курорт Карлови Вари, писателят е решил да се върне към детството си в най-новата книга, която пише. "Всички знаят за лечебната вода, ликьора Becherovka и филмовия фестивал, но за мен Карлови Вари остава едно мистично място с малки старинни улички, водещи незнайно къде, от които ме беше страх." Затова и новият роман ще е мистерия с хорър мотиви, обещава да има много убийства, някои вдъхновени от истински заплетени криминални случаи от САЩ.

Освен в Карлови Вари Милош Урбан е прекарал част от детството си в Лондон, след което завършва и английска литература. Той забелязва една основна разлика в начина на писане между англосаксонските и славянските писатели: "Първите успяват някак изцяло да се дистанцират от литературните си герои и да не влагат нищо лично или биографично, при нас е трудно. Аз самият каквото и да правя, накрая все вмъквам част от себе си - или човек, когото познавам, или лични преживявания и личните си демони в романите си, не мога да пиша студено."

Въпреки това именно американската писателка Дона Тарт (награда "Пулицър" 2014 за "Щиглецът") е една от най-големите му вдъхновителки. "Невероятно талантлива е, успява да приложи античните изкуства в съвременен контекст."

Освен че работи по романа за Карлови Вари, Милош Урбан обмисля и как в някоя следваща история да разкаже за народа на йезидите: "Тяхната религия е много интересна – смесица между християнство, мюсюлманство и юдаизъм. Те почитат така наречения ангел – паун, според някои дявола, и са особено жестоко гонени и избивани през последните години от "Ислямска държава".

Урбан би искал да насочи вниманието на чехите към проблемите на мигрантите, защото в Чехия евроскептицизмът набира скорост и правителството отхвърля квотите за приемане на бежанци. "Странно е, защото в Чехия винаги е имало имигранти, предимно икономически – много украинци и виетнамци са идвали десетилетия наред, за да търсят прехрана у нас, и винаги сме ги приемали."

Паралелно помага за филмирането на романа си "Водният дух". Екранизирането на "Седмоцърквие" върви трудно заради липсата на финансиране, въпреки че по него работи известният чешки режисьор Иржи Страх. "За да не е на загуба един филм в Чехия, трябва да има над милион зрители в кинозалите." Толкова публика имат само девет филма, откакто Чехия е демократична страна. Сред тях са "Коля", Obecná Škola, една коледна приказка на Иржи Страх.