С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 16 фев 2018, 19:00, 19438 прочитания

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ясен Гюзелев е отдавна признат като световно име в илюстрацията на вечните детски книги "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Приключенията на Пинокио", "Приключенията на Оливър Туист" – поръчани от издателства в Италия, Германия, Канада, САЩ, Испания и преиздадени на български.

До 1 март галерия "Арте" (с нов адрес на ул. "Бузлуджа" 31) представя графичните картини на Гюзелев, създадени с техниката алграфия. Освен илюстрации към вече споменатите издания в изложбата са включени и "Кралят на златната река" от Джон Ръскин (непубликувана в България), както и три табла (наречени "Леонардо", "Милениум" и "1900") с 22-та аркана от мистичните карти "Таро". Чрез алграфията рисунките излитат от страниците на книгите и вече като картини внасят онази много нежна, магична и приказна атмосфера във всяко пространство.


"Илюстрациите са рисувани с различни материали – перо, молив, креда. Съвременната технология позволява да се сканират, после се прехвърлят върху алуминиева плоча, тя се намастилява и вече се отпечатва горе-долу както при класическата графика. Тиражират се по 50 или 100 бройки, подписани от автора, и заживяват един свой нов живот и звучене", пояснява Ясен Гюзелев. До края на изложбата на 1 март цените им са съвсем достъпни, между 110 и 150 лв.


За престижните награди на художника може да погледнете в сайта iassen.com, искам да спомена само една, защото е дадена от професионална гилдия, и то на човек от Източна Европа - сребърен медал от Асоциацията на илюстраторите, Ню Йорк, САЩ, 2004 г.

В последните години Ясен Гюзелев работи за испанското издателство "Висенс Вивес", Барселона, за което прави илюстрациите на "Декамерон" от Бокачо, а след това му възлагат пиесата на Ибсен "Народен враг": "Беше много интересна задачата ми, за пръв път илюстрирах пиеса." В момента работи върху "Пътуване до центъра на Земята" от Жул Верн. Докато разговаряме в пълното му с книги ателие в центъра на София, на работното бюро на Ясен лежи проект, поръчан му от Български пощи – марка, посветена на 900 години от създаването на Ордена на тамплиерите. Той знае, че тази работа ще му отнеме минимум месец време – отворени атласи, книги и внимание към всеки детайл, орнамент, проучване на историческа достоверност, костюми, оръжия и т.н. Едно мислене и визуално "смилане" на познатото и непознатото, търсене на дълбочини, за да създадеш изображението по свой начин.



Този прецизен подход е избрал още като млад, когато през 1990 г. отива в Италия, за да търси работа като илюстратор (през 80-те като студент е работил за "Вог и "Венити феър"). В началото на 90-те илюстрира няколко книжки, най-сполучливата от които е "Приказки" от Карел Чапек, тогава идват и поръчките на италиански издател за картите "Таро" и идеята му да направи и такива карти по сюжета на "Приключенията на Пинокио".

Впоследствие картите остават на заден план като проект, но от рисунките се ражда поканата да илюстрира една от знаковите книги в културата на Италия. И след това успехът – наградата за илюстрация в Болоня през 1994 г., която трасира професионалния му път. "Тогава като млад човек, дошъл за препитание, за да осигури живота си, приемах всякакви поръчки. Работех по 14 часа. Всичко това ме накара да стана максималист, трябваше да избера или халтура за пари, или да върша работата си, както аз искам. Избрах илюстрацията или пък тя ме избра, но по моя си начин. По-задълбочено, по-всеобхватно, по-бавно и внимателно, с вглеждане в детайла, което изисква време. Това е моят път – той не е само творчески, но е и житейски."



Как се наехте тогава със задачата за картите таро, през 1990 г. сте били съвсем млад?

Направих си своите проучвания, прочетох книги. Историята им е много богата, символиката също. Създадох тези, които после бяха кръстени "III хилядолетие" – "Милениум". Малко еклектичен подход използвах, събрах почти от цялата история на изкуството различни мотиви от различни епохи, от различни стилове, вкарах цялата история на човечеството в тези карти, пречупени през моя стил. Втората поръчка беше вече за "Леонардо" – представих си как самият Леонардо би илюстрирал тези карти (той не ги е правил), използвах творчеството му – направих копия на негови картини, от негови бързи скици, също ги доизмислих, "довърших".

Добавих някои символи, които са нужни за самите карти, издателят искаше да има и портрети на личности от епохата, които Леонардо не е правил, но аз имитирах стила му сякаш той ги е портретувал – папа Юлий ІІ, император Максимилиан ІV, тях ги добавих изцяло. Беше като игра. Трябваше да видя кое от рисунките и наследството от Леонардо подхожда и в символиката на коя карта би могло да влезе, защото всяка една си има свой смисъл. Колкото до третото табло "1900", издателят ми каза да направя нещо на границата между XIX и XX век – малко сецесион, малко експресионизъм.

Тогава се потопих в тази епоха и така тези карти ги видях малко по-графични, по-експресивни, с малко повече декоративни елементи, опитах се да вляза в онова време на ръба на двата века. Изработих си мой ключ – представих си, че съм художник от онова време, влязох в стилистиката, в епохата – така, както аз я усещам, не исках да приличам непременно на някой художник. Напротив, исках да си изградя собствен стил. Да не приличат на Муха или на Климт, или на Егон Шиле, представих си, че съм техен съвременник – този стил "либърти" много увлича, но исках да си създам собствен почерк.

Каква е подготвителната работа преди рисуването, освен да се вживеете в човек от епохата?

Това е част от работата ми – музеи, енциклопедии, събиране на информация. Задължително трябва да вляза в епохата, в характера на времето. Бях наясно със символиката на картите, просто трябваше да използвам други атрибути, за да дам "цвят" на времето.

Непрекъснато го правя – дали ще съм в древна Гърция, в древна Атина, когато Сократ се разхожда и говори със своите съграждани, или в началото на ХХ век – това е част от уменията на илюстратора да може да прескача през различните епохи – книги, артефакти, всичко! То е и въпрос на обща култура, която се трупа през целия живот. Разбира се, от собствената библиотека и архив, от градската или националната библиотека, сега и от интернет се вади много визуална информация. Събираш много повече, отколкото после ще ти влезе в употреба, но правиш един временен архив – от едно ще вземеш детайл, от друго изображение – дреха, част от сграда или каквото и да е. За картите "1900" не съм включвал технически открития, все пак не е необходимо това да е буквална илюстрация на епохата – по задание трябваше да носи духа на картите таро и духа на времето. Това е хубавото на нашата работа – че никой не може да ти каже "ето, това е единственият начин, по който се илюстрира този текст". Вариантите са безкрайни. Сега, ако ми поставят отново тази задача, ще я изпълня по друг начин.

Всеки аркан носи голяма символика, за всеки поотделно може да се изчетат страници литература. Много художници са интерпретирали тези карти, те се появяват в Европа през ХV в. Не се знае точно откъде са дошли, кой и къде точно ги е измислил. В Европа идват вече в един много готов, зрял, изчистен вид с всички тези алегорични фигури. Твърди се, че това е най-интересната книга без текст - няма нищо написано, но по тях може да четеш историята на човечеството, съдбата на отделен човек. И всеки от тези аркани има и положително, и отрицателно значение, не може да се каже това е добра карта, а тази е лоша, важно е до каква друга ще бъде. Осъзнах просто, че интерпретацията на художниците по тази тема може да бъде безкрайна като стил и подход, но в рамките на изискванията как да бъде представен един аркан.

Това знание помогна ли ви в живота, опознахте ли себе си?

Сигурно. По принцип ежедневната ми работа ме кара хем да се самонаблюдавам, хем да си разсъждавам за света. Интересно е, че методът на работа, последователността на едни действия, които художникът трябва да извърши, дава някакъв по-философски поглед върху живота. Започваш да наблюдаваш някаква техника на живеене, която може би извличаш като поука от техниката си на работа.

Трябва с много търпение, с усърдие, с воля, стъпка по стъпка да извървиш един дълъг път. И затова как се изгражда една фигура, едно човешко лице – всичко е свързано с твоята философска гледна точка. Затова художниците са различни, защото подхождат с различна философия към живота изобщо.

Вашата каква е?

Най-общо мога да кажа, че се опитвам да живея почтено. Да съм почтен към изкуството на авторите, които илюстрирам, да съм честен към себе си. Човек трябва непрекъснато да възпитава характера си, защото тези неща не се получават веднъж завинаги – човекът е в процес (и като творец, и като личност). И когато минат година-две, човек трябва да се преосмисли, отново да се погледне, да каже: "Чакай малко, не се ли изгубих тук, не се ли залутах в някаква случайна пътека?". Стремя се да знам кой е моят път и да го следвам с търпение, воля и кураж. Това е.

Как се противопоставяте на рутината?

Аз винаги започвам от нулата. Гледам всяка книга да е различна, стремя се всяка следваща поръчка, всяка задача да я направя по нов начин. Променям нещо в техниката си, в композиционния похват, цветовете, колорита. И всеки път започвам с едно вълнение и една несигурност дали ще се получи. Това, че предните 10 - 20 книги са станали добре, не ми дава гаранция и спокойствие, че следващия път ще стане. Като ученик съм.

Как ви влияе обществената среда, песимист или оптимист сте за нас, българите?

Каквото и да кажа, ще е клише. Истините са казани толкова пъти от толкова много по-умни хора, а и от не толкова умни, които присвояват тези истини като свои. Просто всеки човек трябва съвестно да върши работата си и да обича това, което прави.

Плаши ли ви унификацията, моделирането на мислене, поведение, вкусове?

Нямам самочувствието, че наблюдавам добре тези процеси. Съдя по дъщеря ми, нейните приятели. Както знаем от хилядолетия, четейки старите философи и това, което е стигнало до нас, тези вайкания са звучали винаги: "О, днешното поколение е страшно, то забрави всички ценности, поруга всичко... Ужас, какво ли ни чака!" Откакто свят светува, така се движи мисленето на хората. Е, светът не е свършил и няма и да свърши. И сигурно и България няма да изчезне така в небитието. Ще ни бъде, и младите ще ги бъде и те ще си намерят техния път. Нека да не казваме какъв трябва да бъде светът. Така бързо се развиват нещата, човек не може да се справи с новия си телефон, камо ли да дава предписания как трябва да изглежда светът утре. Толкова много неизвестни има и толкова бързо се сменя всичко около нас, че трябва да бъдем по-предпазливи в прогнозите и коментарите си дори за настоящето.

Интервюто взе Бистра Дудова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1694 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 3288 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател