Лъчезар Бояджиев is present
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лъчезар Бояджиев is present

Лъчезар Бояджиев на фона на работа, изследваща международните му участия през 90-те години, колко разходи отнемат проектите му и ситуацията, в която често финансовото положение на съвременния артист зависи от участията по фестивали и форуми, а не от пазарните отношения между творец и купувач.

Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

Светослав Тодоров
22014 прочитания

Лъчезар Бояджиев на фона на работа, изследваща международните му участия през 90-те години, колко разходи отнемат проектите му и ситуацията, в която често финансовото положение на съвременния артист зависи от участията по фестивали и форуми, а не от пазарните отношения между творец и купувач.

© Цветелина Белутова


Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. и е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници и от първите съвременни артисти в страната. Работи в различни направления: инсталация, фотография, рисунка, обект, текст, видео, перформативни лекции. Бояджиев е съосновател на Института за съвременно изкуство в София.

Какво ни обединява и какво ни разделя като общество е една от темите, които вълнуват Лъчезар Бояджиев вече 30 години. Можем да видим различните проявления на проблема в две изложби на съвременния художник, един от първите в страната с ясно отправен поглед към новите форми – ретроспективата Sic Transit Media Mundi ("Настоящето е прекалено късо и доста тясно") в Софийска градска художествена галерия и концептуалната изложба "Уютни дистопии" в Sariev Contemporary в Пловдив.

Има два начина да усетите ретроспективната му изложба истински – да я разглеждате сами в продължение на час и да откриете тематичните връзки или да отидете на някой от туровете с автора, на които той подробно и с чувство за хумор обяснява за работата си. За разлика от повечето си колеги Лъчезар Бояджиев няма нищо против да повдигне завесата пред идеите си. До голяма степен разказът е част от преживяването на творбите и не пречи да си създадете собствена интерпретация.

Възстановка на Gazebo, site-specific работа от 1996 г. В пейзажа са инсталирани различни шпионки, с които може да погледнете към още една творба, предизвикваща първоначалното усещане за спокойствие.
Автор: Цветелина Белутова

Ретроспективата събира и проектите му от 90-те години, които се заиграват с християнското изкуство и понятието за вяра. За него темата е по-различна от просто задълбаване в религията.

"Днес не можеш да имаш вяра в нищо – трябва постоянно да задаваш въпроси към това, което ти пробутват. От човека днес се изисква да мисли повече", казва Лъчезар Бояджиев. "През 90-те години ме занимаваше въпросът как може човек, сам или в рамките на една общност, да повярва в нещо. Нещо извън себе си, приятелите си, семейството си. Може ли да повярва в кауза?" Описва се като вярващ, но в "нещо", което не е част от официална доктрина.

"Около 1997 г. като че ли изчерпах темата и не съм се връщал към нея. След това повече ме занимаваха изборите, които правим. В демокрацията невинаги правото на избор означава, че резултатът ще ти хареса. От 20 години не съм гласувал за партия, която да е влизала във властта – изкушението да спра да гласувам е голямо."

Из ретроспективата в СГХГ
Автор: Цветелина Белутова

Така темата за вярата се превръща в тема за вярата в новата икономика, новата политически система. Личното, общото и политическото са част от работата му, независимо от периода или десетилетието – ретроспективата включва творби, които се занимават с лични депресивни моменти (изразени най-вече чрез автопортретите му), промените в града и как през 90-те години за кратък период от време различни поколения имат различни "картография" в названията си за определени локации, териториалните конфликти в Балканите, критиката му към социалистическия строй и произвеждането на "герои за временна употреба" в политиката и поп културата. Понякога го прави по директен начин, а друг път по силно метафоричен.

"Неозаглавен проект с мумии (Поеми въздух и задръж)" от 2012 г., работа, в която Лъчезар Бояджиев изследва "герои за временна употреба" - от Юрий Гагарин до популярния с приликата си с Путин елф Доби от филмите за Хари Потър.
Автор: Цветелина Белутова

"Системите на терор са произведени от хората и като такива те могат да бъдат ограничавани от хора – и тези хора сме ние. Трябва да поемем отговорност, че сме допуснали определени явления да се случат. Такива, които не трябва да допускаме пак." Убеден е, че ако нямаме силата да премахнем личностите, които съсипват средата, ние ставаме като тях.

"Опитвам се да гледам на политическите проблеми в България през призмата на големия свят. Аналитично можем да сведем всеки местен проблем като проблем на цялото човечество и да забележим подобни прояви в САЩ, Русия, Китай, Европа като цяло. Няма никаква гаранция, че волята на обществото няма да се излее в посока популизъм, особено когато проблемите са избутвани в ъгъла през годините. Крайно консервативните реакции и избирането на консервативните лидери са недоразумения, но те не са случайни. Не си позволявам краен песимизъм и не ми се иска да мисля, че ситуацията ще става все по-тоталитарна, авторитарна, задръстена."

Автопортрети от различни години, част от ретроспективата в СГХГ.
Автор: Цветелина Белутова

Изложбата му в Пловдив "Уютни дистопии", където показва творби, създавани между 2004 - 2018 г., е свързана по-директно с тази тема.

"Утопията е визия за бъдещето, в което най-желаните сценарии за човечеството са се сбъднали, дистопията е обратното – но като че ли в реалността има баланс между двете. От дистопична гледна точка ни се показва, че ще става все по-невъзможно за живеене и ще ни се показват все повече средни пръсти оттам, откъдето не очакваме да ги видим. Но това не е защото човекът има среден пръст, а защото е простак."

"Joie de Vivre (Жизнерадост)", 2017, живописен колаж, темпера и туш
29 х 47.5 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Автор: Цветелина Белутова

Работите са посветени на различни идеи, които биха направили определени градове по-ефективни за гражданите си – Бояджиев предлага втора Айфелова кула на Париж, разсъждава защо тълпите във Венеция ще се разсеят с построяването на метро и защо на София й е нужна повече мъдрост. "Проблемите ни не са много различни от тези на хората по целия свят. Абсолютизирането на национализма означава да се отдръпнеш, да потънеш в утопични илюзии. Всеки има семейство и традиции, които е готов да защитава."

Говорим малко след като Истанбулската конвенция беше отхвърлена след система дезинформация и малко преди провеждането на националистическия "Луковмарш". Той вижда позитивното в самото съществуване на дебатите, тъй като те означават, че по определен проблем все пак се мисли. Съотнася ситуацията и към нееднозначно приеманото построяване на Бронзовата кула на мястото на бившия Мавзолей от живеещия в Австрия български съвременен артист Пламен Деянофф – ако не друго, то поне съвременното изкуство най-сетне ще влезе в публичното пространство на София и ще бъде тема на разговор.

"Реалността ни през последните 20-30 години се състои от кръпки. До такава степен сме свикнали да живеем така, че не ни прави впечатление. Има един писател на име Йордан Йовков и един разказ "Серафим" - България е като главния герой, който винаги ходи с едно палто, кърпено навсякъде и загубило оригиналния си цвят. От друга страна, тези кръпки са като разказ – това не прави живота по-лек, но дава малко повече яснота. А и от време на време някои кръпки съшиват нещо по-цяло."

"На Венеция й трябва метро!", 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.

Ретроспективата Sic Transit Media Mundi е в Софийска градска художествена галерия до 11 март. Новата изложба "Уютни дистопии" е в Sariev Contemporary до 24 март. Лъчезар Бояджиев ще разказва за творчеството си в СГХГ на 24 февруари от 16 ч., 6 март от 17:30 ч. и 11 март от 16 ч.

Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. и е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници и от първите съвременни артисти в страната. Работи в различни направления: инсталация, фотография, рисунка, обект, текст, видео, перформативни лекции. Бояджиев е съосновател на Института за съвременно изкуство в София.

Какво ни обединява и какво ни разделя като общество е една от темите, които вълнуват Лъчезар Бояджиев вече 30 години. Можем да видим различните проявления на проблема в две изложби на съвременния художник, един от първите в страната с ясно отправен поглед към новите форми – ретроспективата Sic Transit Media Mundi ("Настоящето е прекалено късо и доста тясно") в Софийска градска художествена галерия и концептуалната изложба "Уютни дистопии" в Sariev Contemporary в Пловдив.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK