С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

22 фев 2018, 8:00, 14301 прочитания

Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова за дългоочакваното "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015"

13 юни 2018
Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. и е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници и от първите съвременни артисти в страната. Работи в различни направления: инсталация, фотография, рисунка, обект, текст, видео, перформативни лекции. Бояджиев е съосновател на Института за съвременно изкуство в София.
Какво ни обединява и какво ни разделя като общество е една от темите, които вълнуват Лъчезар Бояджиев вече 30 години. Можем да видим различните проявления на проблема в две изложби на съвременния художник, един от първите в страната с ясно отправен поглед към новите форми – ретроспективата Sic Transit Media Mundi ("Настоящето е прекалено късо и доста тясно") в Софийска градска художествена галерия и концептуалната изложба "Уютни дистопии" в Sariev Contemporary в Пловдив.

Има два начина да усетите ретроспективната му изложба истински – да я разглеждате сами в продължение на час и да откриете тематичните връзки или да отидете на някой от туровете с автора, на които той подробно и с чувство за хумор обяснява за работата си. За разлика от повечето си колеги Лъчезар Бояджиев няма нищо против да повдигне завесата пред идеите си. До голяма степен разказът е част от преживяването на творбите и не пречи да си създадете собствена интерпретация.

Илюстрация



Ретроспективата събира и проектите му от 90-те години, които се заиграват с християнското изкуство и понятието за вяра. За него темата е по-различна от просто задълбаване в религията.

"Днес не можеш да имаш вяра в нищо – трябва постоянно да задаваш въпроси към това, което ти пробутват. От човека днес се изисква да мисли повече", казва Лъчезар Бояджиев. "През 90-те години ме занимаваше въпросът как може човек, сам или в рамките на една общност, да повярва в нещо. Нещо извън себе си, приятелите си, семейството си. Може ли да повярва в кауза?" Описва се като вярващ, но в "нещо", което не е част от официална доктрина.



"Около 1997 г. като че ли изчерпах темата и не съм се връщал към нея. След това повече ме занимаваха изборите, които правим. В демокрацията невинаги правото на избор означава, че резултатът ще ти хареса. От 20 години не съм гласувал за партия, която да е влизала във властта – изкушението да спра да гласувам е голямо."

Илюстрация


Така темата за вярата се превръща в тема за вярата в новата икономика, новата политически система. Личното, общото и политическото са част от работата му, независимо от периода или десетилетието – ретроспективата включва творби, които се занимават с лични депресивни моменти (изразени най-вече чрез автопортретите му), промените в града и как през 90-те години за кратък период от време различни поколения имат различни "картография" в названията си за определени локации, териториалните конфликти в Балканите, критиката му към социалистическия строй и произвеждането на "герои за временна употреба" в политиката и поп културата. Понякога го прави по директен начин, а друг път по силно метафоричен.

Илюстрация


"Системите на терор са произведени от хората и като такива те могат да бъдат ограничавани от хора – и тези хора сме ние. Трябва да поемем отговорност, че сме допуснали определени явления да се случат. Такива, които не трябва да допускаме пак." Убеден е, че ако нямаме силата да премахнем личностите, които съсипват средата, ние ставаме като тях.

"Опитвам се да гледам на политическите проблеми в България през призмата на големия свят. Аналитично можем да сведем всеки местен проблем като проблем на цялото човечество и да забележим подобни прояви в САЩ, Русия, Китай, Европа като цяло. Няма никаква гаранция, че волята на обществото няма да се излее в посока популизъм, особено когато проблемите са избутвани в ъгъла през годините. Крайно консервативните реакции и избирането на консервативните лидери са недоразумения, но те не са случайни. Не си позволявам краен песимизъм и не ми се иска да мисля, че ситуацията ще става все по-тоталитарна, авторитарна, задръстена."

Илюстрация



Изложбата му в Пловдив "Уютни дистопии", където показва творби, създавани между 2004 - 2018 г., е свързана по-директно с тази тема.

"Утопията е визия за бъдещето, в което най-желаните сценарии за човечеството са се сбъднали, дистопията е обратното – но като че ли в реалността има баланс между двете. От дистопична гледна точка ни се показва, че ще става все по-невъзможно за живеене и ще ни се показват все повече средни пръсти оттам, откъдето не очакваме да ги видим. Но това не е защото човекът има среден пръст, а защото е простак."

Илюстрация



Работите са посветени на различни идеи, които биха направили определени градове по-ефективни за гражданите си – Бояджиев предлага втора Айфелова кула на Париж, разсъждава защо тълпите във Венеция ще се разсеят с построяването на метро и защо на София й е нужна повече мъдрост. "Проблемите ни не са много различни от тези на хората по целия свят. Абсолютизирането на национализма означава да се отдръпнеш, да потънеш в утопични илюзии. Всеки има семейство и традиции, които е готов да защитава."

Говорим малко след като Истанбулската конвенция беше отхвърлена след система дезинформация и малко преди провеждането на националистическия "Луковмарш". Той вижда позитивното в самото съществуване на дебатите, тъй като те означават, че по определен проблем все пак се мисли. Съотнася ситуацията и към нееднозначно приеманото построяване на Бронзовата кула на мястото на бившия Мавзолей от живеещия в Австрия български съвременен артист Пламен Деянофф – ако не друго, то поне съвременното изкуство най-сетне ще влезе в публичното пространство на София и ще бъде тема на разговор.

"Реалността ни през последните 20-30 години се състои от кръпки. До такава степен сме свикнали да живеем така, че не ни прави впечатление. Има един писател на име Йордан Йовков и един разказ "Серафим" - България е като главния герой, който винаги ходи с едно палто, кърпено навсякъде и загубило оригиналния си цвят. От друга страна, тези кръпки са като разказ – това не прави живота по-лек, но дава малко повече яснота. А и от време на време някои кръпки съшиват нещо по-цяло."

Илюстрация


Ретроспективата Sic Transit Media Mundi е в Софийска градска художествена галерия до 11 март. Новата изложба "Уютни дистопии" е в Sariev Contemporary до 24 март. Лъчезар Бояджиев ще разказва за творчеството си в СГХГ на 24 февруари от 16 ч., 6 март от 17:30 ч. и 11 март от 16 ч.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш) 20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш)

Възможно е да я познавате в различни превъплъщения и под различни имена

17 авг 2018, 7030 прочитания

Годината на DENA 1 Годината на DENA

Изпълнителката за новия си албум и живота след Cash, Diamond Rings, Swimming Pools

16 авг 2018, 7730 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Класиците могат да танцуват

Вокалистката на Dead Can Dance се завръща в България за концерт с диригента Йордан Камджалов

Властелинът на компютърните поръчки

"Лирекс БГ" е основен достачик на ИТ оборудване за държавните ведомства

Технологични съвети за родители

Има различни решения и приложения, за да бъде интернет по-приятно, безопасно и полезно място за малчуганите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат"

Може да излъжете всички, но не и "Гугъл"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Ралица Агайн вече не е в КФН, стартът на Търговския регистър е отложен

Емисия

DAILY @7PM // 21.08.2018 Прочетете