In memoriam: Румен Петков

Илюстрация Портрет на Румен Петков с героите му Чоко и Боко от аниматора Стен Дамянов Увеличаване Портрет на Румен Петков с героите му Чоко и Боко от аниматора Стен Дамянов Смаляване

Българският аниматор и носител на "Златна палма" Румен Петков почина на 70-годишна възраст на 11 юни.

Петков е автор на първия български говорещ анимационен филм "Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко". Участва и в комиксите на сп. "Дъга". В биографията му е и първият български пълнометражен анимационен филм - "Планетата на съкровищата" от 1982 г., научнофантастична интерпретация на романа "Островът на съкровищата". Участва в създаването на над 50 анимационни филми само по време на живота си в България.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

През 1993 г. той продължава кариерата си в САЩ. Там той работи по проекти на "Юнивърсъл" и "Картуун нетуърк", като е режисирал епизоди на "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво", "Уди Кълвача", "Крава и пиле", "Реактивните момичета". В съобщение във Facebook бившите му колеги от сп. "Дъга" пишат, че "той съжаляваше, че у нас децата и младите го познават единствено с филмите, които е правил за Cartoon Network."

Петков е носител и на "Гран при" от Международния фестивал за анимация в Отава, Канада. От 1998 преподава режисура и класическа анимация в създадения от Уолт Дисни Калифорнийски университет за изкуствата (CalArts). От 2013 г. той прави майсторски класове в НАТФИЗ. Последно той е работил по анимационните сериали Sky Rat и The Loud House.

"Така и не се запознахме лично с Румен Петков, пътищата ни все се разминаваха. А сякаш цял живот съм бил в неговия кораб. Детството ми мина с неговите откачени "Чоко и Боко", така истински въплъщаващи абсурдната система, в която живеехме", казва пред "Капитал" режисьорът и аниматор Теодор Ушев, който подобно на Петков намира по-добра реализация и международно признание извън страната.



"Мисля, че той беше изпреварил времето си и беше един от най-смелите представители на "Златните години" на българската анимация. В съавторство със Слав Бакалов, негова е първата и единствена за България досега "Златна палма" от Кан. По-късно, след като замина в Америка, ме възхищаваше с привидната лекота и майсторство, с които привнасяше ноти от традиционната българска анимационна школа в големите, световни холивудски студиа като Klasky Csupo и Nickelodeon Studios. А за това се иска голям талант, но и смелост! Иска ми се да вярвам, че е намерил картата на Капитан Флинт, а планетата, към която пътува, ще бъде толкова весела и пъстра, както неговите чудати и смешни персонажи. Моето най-искрено усещане за Румен Петков, който ще съхраня в себе си, е огромен респект и почит!"