Уроци по оцеляване

Как Катерина Стойкова намери смелост и сили да опише травмата от домашното насилие в книгата "Втора кожа"

Катерина Стойкова    ©  Борислав Пенков

Тази книга е по-малко от 80 страници, но чрез емоционалната си тежест и потенциал за по-широк разговор е една от най-важните книги в българската литература през последните години. Във "Втора кожа" живеещата в САЩ поетеса Катерина Стойкова описва травматичното си детство като дъщеря в семейство, системно тормозено от бащата. Понякога спомените са предадени под формата на поезия, в други моменти приличат на надникване в дневник.

"Години след това ме връхлитаха споменът и ужасът от тези сцени", пише Катерина Стойкова в един от прозаическите сегменти в книгата. "Не знаех, че психиатрите го наричат флашбек. Както си играех, така изведнъж се оказвах сред насилието и го изживявах отново. Тогава изтичвах при родителите си и казвах: "Татко, аз почти забравих как онзи път ти биеше майка." Доста пъти те ме гледаха, без да кажат нищо, докато накрая майка ми се скара, че така не се говори. И аз никога повече не го споменах.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • Леля Гичка
    • - 1
    • + 6

    Както каза един господин по тИлИвИзУра - "В България няма домашно насилие. Това са болни фантазии на едни хора, които искат да усвояват еврофондове". Тук намирам отговора на това разсъждение, за нас насилие няма, защото ние така сме свикнали с него, че не го отличаваме от живота без насилие. Ругаят ни и в детската градина, крещят ни и в училище, първо като деца, после като родители. Така сме свикнали с агресията, че някоя жена трябва да умре, за да го забележим. Но дори и тогава жертвата сама си е виновна... Защото всички ние сами сме си виновни. Болни сме като общество.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал