С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 21 юни 2018, 14:07, 39532 прочитания

Уроци по оцеляване

Как Катерина Стойкова намери смелост и сили да опише травмата от домашното насилие в книгата "Втора кожа"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Ново място: "Хралупата"

През последните месеци "Хралупата" стана едно от основните места за българската литературна сцена

20 юли 2018

Българки от ново време

Две авторки, които изследват женската природа, спорните традиции и какво остава недоизказано между нас и най-близките ни

18 май 2018

Книга: Катерина Стойкова – "Втора кожа"

"В тази книга има всичко, което ни се иска да не се е случвало"

9 фев 2018
Тази книга е по-малко от 80 страници, но чрез емоционалната си тежест и потенциал за по-широк разговор е една от най-важните книги в българската литература през последните години. Във "Втора кожа" живеещата в САЩ поетеса Катерина Стойкова описва травматичното си детство като дъщеря в семейство, системно тормозено от бащата. Понякога спомените са предадени под формата на поезия, в други моменти приличат на надникване в дневник.

"Години след това ме връхлитаха споменът и ужасът от тези сцени", пише Катерина Стойкова в един от прозаическите сегменти в книгата. "Не знаех, че психиатрите го наричат флашбек. Както си играех, така изведнъж се оказвах сред насилието и го изживявах отново. Тогава изтичвах при родителите си и казвах: "Татко, аз почти забравих как онзи път ти биеше майка." Доста пъти те ме гледаха, без да кажат нищо, докато накрая майка ми се скара, че така не се говори. И аз никога повече не го споменах.

Но и не го забравих."

Стойкова пише това, което ще бъде "Втора кожа", в продължение на години, но от нуждата да се изправи пред миналото, без конкретна идея тези стихове да се превърнат в книга. Дали завършването й е било финален етап от превъзмогването на травмата от преживяното или по-скоро начален?

"Не мисля, че превъзмогването на дадена травма има ясни очертания като начало и край", казва Катерина Стойкова, родена в Бургас през 1971 г. "По-скоро има промяна в реакциите към определени случки, спомени, общувания, поведения." Това, което може да каже със сигурност, е, че се чувства различна след създаването на книгата. "И в създаването включвам не само писането, препрочитането, преподреждането и редактирането, а и въплъщаването на "Втора кожа" в книжно тяло. Заставането зад собствената си история, "пускането" на книгата, публикуването й беше от съществена важност за повикването на моята собствена сила под моята истинска кожа."



Потискането на травмата и как тя излиза наяве, независимо колко я игнорираш, е сред повтарящите се теми във "Втора кожа". "Мисля, че травмите ни се въртят в кръг, но всеки път като минаваме по този кръг, сме готови да видим различни неща. Ако в някой бъдещ момент напиша следваща книга по тази тема, ще кажа други неща. Травмата също е и път, и извървяването му има нужда от време. Преди 12 месеца не бях готова да публикувам книгата, както и само преди месец нямаше да се престраша да отговоря публично на тези въпроси."

Катерина изпитва неудобство от думата жертва. В нея тя намира проблемни нюанси. "Не само думата жертва не харесвам. Още по-малко харесвам състоянието да си жертва, както и неговите многобройни капани. Жертвата има редица токсични "права". Има право да се чувства онеправдана. Да се чувства добричка, нещастна, има право да съди, да се сърди и после да очаква извинения или скъпи подаръци, за да "прости" на насилника. Има право да очаква да бъде ухажвана и покорена отново. Жертвата невинаги е в слаба позиция. Жертвата е в състояние да държи обидата като мощен коз, с който да манипулира ситуацията в своя полза. И според мен, докато жертвата не успее сама да се откаже от тези права, от ползите да си жертва, е трудно, ако не и невъзможно, да се спре този уродлив танц жертва - насилник. И е работа именно на "жертвата" да спре да танцува, да слезе от въртележката на домашното насилие. Насилникът почти няма мотивацията да го направи."

За нея има разлика между "жертва на насилие" и "пострадал от насилие". "Пострадалият иска да получи помощ, да се избави от насилието и да продължи живота си по здравословен начин. Жертвата – съзнателно или не – не вярва, че нещата могат да се променят към по-добро, и се опитва да се нагоди към ситуацията. Също така вярвам, че всяка жертва на насилие първо е била пострадал от насилие, който или не поискал помощ, или я е поискал и не я е получил, или е получил помощ, но въпреки това не е успял да се справи със ситуацията."

По-рано тази пролет тя направи поредица от срещи с читатели из различни градове на България. Вместо да създаде неудобно мълчание, темата провокира разговори.

"Обикновено при представяния на поетични книги не присъстват случайни хора. Всеки е там, защото иска да бъде – дали защото познава автора, или иска да прочете конкретната книга, или просто има интерес към поезията. При срещите с читателите тази тенденция беше още по-изявена. Голяма част от публиката вече беше чела книгата, а който не я беше чел, поне знаеше за какво се отнася. Никой не очакваше лек разговор. Всички срещи досега бяха много различни, в зависимост от присъстващите. За пръв път на мои представяния присъстват психолози и терапевти, представители на организации за подкрепа на пострадали от домашно насилие. Свещеник доведе дузина непълнолетни роми, които посещават неговата църква. Терапевтка доведе своя група жени, пострадали от насилие. Имаше споделен дух, но обмяната на истории ставаше очи в очи, по време на разписването на книгите. Тогава присъстващите успяваха да ми разкажат за тях самите – някои почти без думи."

Катерина не е сигурна какви могат да са стъпките към това обществото да разсъждава повече върху темата за домашното насилие или как тя да е по-често на дневен ред. И въпреки че не вижда ясен път, за нея развиването на състрадание е част от намирането на правилната посока. "Необходимо е от много ранна възраст децата да възприемат, че насилието не е нормално. Че тялото им е неприкосновено и че могат да се оплачат на някого, ако у дома има физическо малтретиране. Нека децата усетят, че не са беззащитни в собственото си семейство. Много по-малко вероятно е деца, които са научили, че имат право на уважение, впоследствие да търпят насилие или да го причиняват на други. За много от нашите родители беше най-нормалното нещо "да ядеш бой", да те наказват физически и да те заплашват. Не, не е нормално. И правилно не е, и полезно не е. Унищожително е."

"Втора кожа" е в книжарниците под знака на ICU, а произнасянето на издателство се доближава до "аз те виждам" на английски. Именно видимостта на тези проблеми е част от мисията на книгата.

"Да бъдеш видян е едно от най-ценните неща за един човек. Родени сме с тази нужда. Вчера вървях по улицата и слушах детенце да вика към майка си: "Мамо, виж ме. Мамо, виж ме." Ние, обикновените хора, можем да видим пострадалите от насилие като хора, които имат нужда от помощ. Но също така можем да видим и насилниците като хора, които имат нужда от помощ. Често те самите са пострадали от насилие в детството си и впоследствие предават щафетата на собствените си деца."

Не е мислила за бъдещите читатели или как близките до нея ще реагират. "Има един американски израз - "Танцувай все едно никой не гледа". По същия начин аз вярвам, че е добре да пишем, все едно никой няма да прочете нашите думи. И, честно казано, в повечето случаи това е (почти) така. Едно е да се напише дадена книга, второ е да се публикува, трето и четвърто е да се прочете от някого."

Докато пише "Втора кожа", Катерина Стойкова мисли изцяло за своята истина и как всичко да отразява обективно преживяванията й. "Тази книга не е предназначена за близките ми по кръв, а за близките ми по съдба. За децата, които мълчат. Които знаят какво е да израснеш в страх и омраза и се чувстват виновни дори за това, че са живи. На които им бликват сълзите, без да могат да кажат и думичка. По много причини, една от които е, че не се чувстват достатъчно важни някой да ги изслуша. Или защото все още горят от срам от това, което им е било причинено. Докато пишех книгата, мислех за себе си. Но когато я публикувах, мислех за тези Деца. Епиграфът на книгата е: "Как се чувстваш, Дете?".



По-рано тази година темата за домашното насилие стана актуална покрай Истанбулската конвенция, но бързо беше изместена от fake news, изопачаване и опасения, че традиционната семейна структура е под заплаха. Така основната и единствена цел на документа не стана предмет на разговор, а впоследствие България отказа да ратифицира конвенцията. "Не можах да понеса дискусията и стоях далеч от нея. Може би всички се страхуваме. Някои се страхуват, че нещата ще се променят, а други са ужасени, че нещата няма да се променят. Нека погледнем в сърцата си и да видим от какво ни е страх и защо. И също да си спомним, че страхът е лош съветник."

Катерина Стойкова ще чете от стиховете си на 22 юни от 19 ч. в пространството за култура и изкуство "Хралупата".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Колев 20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

21 сеп 2018, 3345 прочитания

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски 20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

14 сеп 2018, 142654 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Дончо Папазов

Мореплавател и пътешественик

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете