20 въпроса: Емилиян Гацов-Елби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Емилиян Гацов-Елби

20 въпроса: Емилиян Гацов-Елби

Музиката му се ражда от неговата философска и медитативна чувствителност

28158 прочитания

© Цветелина Белутова


Той не просто композира музика за театрални и танцови постановки. Той измисля нови светове, в които човек преживява най-интимните и дълбинни вибрации на света. Парчетата, които Емилиян Гацов – Елби създава, се раждат от неговата философска и медитативна чувствителност за невидимото – красиви, многопластови, нощни, емоционални – от умението му да забелязва неща, които другите не могат, от прецизността и отдадеността му, от необикновеното му виждане за заобикалящото, от чистото му и честно съществуване.

"В композирането не може да има никакъв фалш", подметва той, докато в детайли обяснява разлика в употребата на тамян в ароматите на Etat Libred’Orange, какво представлява "Черния лебед" на Насим Талеб и защо масовото залитане по дадена тема трябва да подлежи винаги на съмнение.

Преди няколко седмици се върна от фестивала Camp-Festival в Щутгард, където участва в творческа резиденция с група международни артисти. Последното му актуално занимание е звуков дизайн за софтуерни инструменти, а сред композициите са тези за "Танца Делхи" на режисьора Галин Стоев в Народния театър, документалния филм "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова и танцовото представление "Съвършено розово" на Ива Свещарова и Виолета Витанова. Скоро по фестивалните програми ще се завърти и "Мостът" с режисьор Явор Веселинов и с музика на Елби.

От години работи по проектите на Мариус Куркински, с Касиел Ноа Ашер, печели "Икар" за "Психоза 4:48" и е номиниран за наградата неведнъж.

Като какъв човек се определяте?

Любопитен и неспокоен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Интуицията.

Любимият ви момент от деня?

Нощта, когато спираш да мислиш колко е часът. Зазоряването, когато почват да пеят първите птици.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Проблемите с егото, самозаблудите. Да се откажеш да полираш нещата до блясък и по учебник. Като човек на свободна практика да се научиш да забравяш за несигурността, иначе блокираш и става още по-зле. Да се научиш да обръщаш страницата и да започваш нова, когато е дошло времето. Да казваш точно колкото трябва и да го казваш просто.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Същото, но с по-скъпи играчки и пред по-намръщени хора. Истинският въпрос е защо изобщо да се мъчим с обяснения, вместо да му покажа.

Как си почивате?

Гледам в една точка или в каквото имам пред погледа. Или ходя на места с много хора, защото в работата си съм основно сам.

Какво ви зарежда?

Нощите, сутрините, морето, слънчева светлина, моментът, когато намеря решение на проблем, дъщеря ми.

Какво ви разсмива?

Всичко може да бъде смешно, когато ти е леко на душата.

Какво ви натъжава?

Тази странна смесица у човека между ранимост и смелост, вяра и отчаяние, величие и космическа незначителност.

Какво ви вбесява?

"Не забравяйте да ни следвате и в Инстаграм." Цялата битка за мозъци и внимание, в която нахъсани индивиди се опитват на всяка цена да ти кажат нещо супербанално.

Личност, на която се възхищавате?

Уилям Гибсън. Дано не ми се налага да обяснявам на петгодишно дете защо.

Кое свое качество харесвате най-много?

Искреността, най-прекият път към всичко. По-ефектно е да си искрен с другите, но по-трудно – със себе си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Това, че ми отне 5 дни да върна тези отговори, вместо пет минути. Разпиляването. Понякога има своя смисъл, но най-често пречи.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Архитект. То май не се води талант, но това е положението. Този начин на мислене ме очарова.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Направих – розов чадър с котета, свирка-птичка, която се пълни с вода.

Получих - час за флотация. Още не съм се вдигнал да отида, но си го представям от близо месец.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Tumblr, Aeon, Yoox.

Къде бихте искали да живеете?

В метрополис, но да има и море.

Любимите ви имена?

Хм.

Най-интересното място, на което сте били?

Празен морски плаж. Библиотеката на Софийския университет. Интернет през 90-те.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Училището свърши.

Той не просто композира музика за театрални и танцови постановки. Той измисля нови светове, в които човек преживява най-интимните и дълбинни вибрации на света. Парчетата, които Емилиян Гацов – Елби създава, се раждат от неговата философска и медитативна чувствителност за невидимото – красиви, многопластови, нощни, емоционални – от умението му да забелязва неща, които другите не могат, от прецизността и отдадеността му, от необикновеното му виждане за заобикалящото, от чистото му и честно съществуване.

"В композирането не може да има никакъв фалш", подметва той, докато в детайли обяснява разлика в употребата на тамян в ароматите на Etat Libred’Orange, какво представлява "Черния лебед" на Насим Талеб и защо масовото залитане по дадена тема трябва да подлежи винаги на съмнение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK