С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 20 юли 2018, 14:16, 23718 прочитания

Жак Перети: Бизнесът ще спаси света

Разследващият журналист, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Роботизацията решава проблема с ниските маржове на банките

Nordea е единствената шведска банка, която е отчела спад на разходите си през второто тримесечие

2 авг 2018

Китай подготвя данъчни облекчения и инвестиции в инфраструктура

Целта на Пекин е по този начин да стимулира икономическия растеж на страната

25 юли 2018
Журналистът Жак Перети разследва най-важните бизнес сделки, които променят съвременния живот. Книгата му "Уговорено" (преведена и на български) анализира първостепенни глобални въпроси като: ще изчезне ли кешът; как петте технологични гиганта ще владеят света; човешки роботи или роботизирани човеци; захарта като общоприет наркотик.
Жак Перети е разследващ журналист от Лондон, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post. Автор е на документалните филми за BBC - "Хората, които ни направиха дебели" (2012), "Хората, които ни направиха слаби" (2013), "Хората, които ни накараха да харчим" (2014), "Супербогатите и ние" (2015), "Британски остров за трилион паунда - вътре в Кайманите" (2016). Автор е на книгите "Уговорено. Тайните сделки, които променят нашия свят" (2017) (издадена в България от "Книгомания") и "Сделките, които създадоха света" (2018).

Жак Перети пише аналитично, увлекателно и от първа ръка за най-важните измерения на съвременния живот, като ги обяснява през конкретни бизнес сделки. Например - кое убива кеша и защо. Или защо работата се превръща от нещо, което правиш, в нещо, което си. Разговаряме с него за някои аспекти на сделките, които променят света, в който живеем.


Повечето глобални сделки, които променят живота ни, имат обща концепция: да създадат проблем и след това да продадат решение. Но целият този механизъм е функция на съвременната глобална икономика, на световния пазар. Защо все пак е важно да знаем за тези сделки?

Хората са наясно, разбира се, че светът се движи от бизнеса. Исках да покажа на читателя, че всичко, което правим, от пастата за зъби, която ползваме, през проверката на електронната поща още докато сме в леглото, или лекарствата, които взимаме, до пристрастеността ни към захарта - всичко това е резултат от интелигентни нововъведения на бизнес умове, които са намерили начин да ни препрограмират и да вкарат неусетно конкретно потребителско поведение в живота ни.

Да разгледаме някои от важните въпроси, които книгата ви поставя. Например изчезването на кеша. Позовавате се на невро-психологическо изследване от Масачузетския технологичен институт (MIT). Според него, когато плащаме с пари в брой, изпитваме подсъзнателна "невро-психологическа болка". Когато плащаме с карта или онлайн – не боли. Изглежда, че кешът е напът да изчезне. Наистина ли ще се случи и до какво ще доведе това?



Правителствата по целия свят искат да се отърват от парите в брой, защото така паричните потоци ще станат по-лесни за контрол. Ще могат да облагат черния пазар, да събират приходи, които преди не са могли и да наблюдават точно движението и разпределението на парите, както никога досега. Технологичните гиганти също искат да настъпи краят на кеша, защото това ще означава, че те ще могат да поемат ролята на банките. Но иронията е, че колкото повече се опитват да сложат юзди на кеша, толкова повече той ни залива - никога досега не е имало толкова много пари в обращение. Това е така, защото банкнотите се използват като валута от последна инстанция по начина, по който златото преди. Парите са нужни не само на престъпниците, но и на огромни финансови институции. Винаги ще има нужда от валути, които да действат извън контрола на правителството. Ето защо в последно време толкова важни стават биткойн и блокчейн (данните като нов тип валута). Не можете да убиете идеята за пари, дори ако убиете банкнотите.

Описвате проблема с данните преди разгара на световния скандал с Facebook и "Кеймбридж аналитика". Всъщност и според вашия анализ по-големият проблем с данните е, че петте големи технологични компании, които споменахте - Facebook, Google, Microsoft, Amazon и Apple, се борят да притежават пространството между онлайн транзакциите. Защото то съдържа данните за нас. Ние самите се превръщаме във валута. Как ще се развие тази тенденция?

В Китай Си Цзинпин въвежда "Социален кредит" - всеки мъж, жена и дете получават оценка на техните социални данни, според това доколко успяват да бъдат добри граждани. Измерването се определя от всичко, което правят: колко редовно плащат данъци, техните онлайн покупки и историята им в интернет, дори дребните шофьорски нарушения. Целта е да се създаде тотално контролиран гражданин. Тази оруелска визия в момента се проучва от германското и британското правителство, за да се установи как социалният кредит може да се използва в демократичните общества. Мисля, че това ще бъде върхът в използването на данните като инструмент за поощряване и контролиране на доброто поведение. Тези, които не приемат определени правила, буквално ще стават не-граждани - с второкласно здравно обслужване, образование и т.н.

И банково обслужване. Според вас петте големи технологични компании ще заменят нуждата от банки именно чрез властта си върху данните и чрез посредничеството при онлайн разплащанията. Но хората ще продължат да имат нужда от кредити или от физически посредник - банковите служители например. Как ще се регулират тези взаимоотношения?

Цялата финансова система е изградена върху дълга. Дължим пари на банките чрез ипотеки или заеми, но банките дължат на правителството, а правителствата са длъжници едни на други. Китай наистина е просто една гигантска HSBC банка, Дойче банк или Bank of America, която удължава лимита за овърдрафт на страни като САЩ. Що се отнася до технологичните компании, които стават банки, те просто ще ни дават пари, както банките правят сега. В Кения мобилният гигант M-Pesa отпуска пари на физически лица, които нямат банкови сметки. Технологиите днес дават възможност старата парична система да бъде напълно заобиколена. M-Pesa революционизира парите, като позволява на хората, напоследък и все по-често - жените - да управляват бизнес за пръв път, като парите са в цифров портфейл, а не в брой, както в миналото, когато жените са ограбвани или изнудвани, което прави започването на бизнес трудно. M-Pesa премахна необходимостта от банкова сметка и се превърна в банка по подразбиране, ето защо Марк Зукърбърг се интересува толкова от начина, по който работи M-Pesa, и от това как Facebook може да адаптира тази стратегия за целия свят.

Първите работници в света, които изцяло са заменени от изкуствен интелект, са 34 служители на японската застрахователна компания Fokoku Mutual Life. Това става през март 2017 г. Така за една година софтуерът Wаtson спестява на компанията 1 милион паунда. Това е само пример за бързото навлизане на роботи и изкуствен интелект (AI) в икономиката. Но кои са рисковете в този процес според вас?

Роботите и бъдещето са големият въпрос. Илън Мъск и покойният Стивън Хокинг нарекоха AI най-голямата заплаха за човечеството след изобретяването на ядрената бомба. Застъпниците на машинната епоха, като Google Deep Mind например, фанатично отстояват използването на AI - от алгоритми, които да управляват болниците, до роботи, работещи в атомни електроцентрали. Те не виждат разлика между роботите и хората и казват, че хората са просто вид машина, която работи на базата на биологичен код, наречен ДНК.

Кой знае какво ще бъде бъдещето, но предполагам, че реалността ще бъде оформена от кръстоска между човека и робота. Ще има 100% хора и 100% роботи в двата края на спектъра, а всичко в средата ще бъде амалгама от двете с различни степени на човечност и роботизация.

Ще станем отчасти машини с технологични хакове, като например нанороботи, които ще почистват нашия кръвен поток, или пък с генните редакции на Crispr-9 - за изкореняване на наследствени заболявания. Някои роботи ще станат хуманоидни като модела Blade Runner 2049 от филма - с хора, които имат аватар партньори. А след като машините са направени от когнитивна тъкан, те ще бъдат форма на живот и съответно ще искат и права. Неравенството между хората ще стане и биологично, а не само икономическо - между обикновените хора и Човек 2.0: - по-богатата и подобрена версия. Но така или иначе, дотогава може да живеем и на отделни планети.

От друга страна, според вас EdTech, образователните технологии, ще дадат шанс на децата да се върнат към отвореното обучение и откривателството. Пишете, че децата се превръщат в "роботизирани" участници в пазара на труда чрез реформи като тази на правителството на Тони Блеър от 2000 г. насам, защото, вместо да бъдат стимулирани да мислят, децата трябва да решават тестове. Днес обаче, с роботизацията на икономиката, оказва се, имаме нужда именно от оптимизация на човешките ни умения. Какви са верните ни ходове в тази ситуация?

Интересно е, че в момента "Гугъл" например търси да наеме по-скоро хора, които са изучавали поезия и изкуство, отколкото кодиране и технически науки. Пътят, по който хората да оцелеят и след революцията на роботите, е да максимизират своето USP (от термина в маркетинга unique selling point - изключително предложение за продажба - бел. авт.) като човешки същества. Ерик Браньолфсон и МакАфий от MIT са пресметнали, че цялото човешко поведение може да бъде оценено през четири категории - ръчно, неръчно, когнитивно и некогнитивно. Те смятат, че машините ще могат да реализират три и половина от тези четири категории. Затова ние, хората, трябва да можем да работим върху тази половина, която остава - творческото и латералното мислене, което ни прави човеци. Но кой знае - може да се появи алгоритъм, който да репликира и него.

А кое е по-опасно - че роботите ще приличат повече на хора или че хората ще приличат повече на роботи?

Добър, но и труден въпрос. Ние вече роботизираме нашето поведение и може би надценяваме това, което ни прави специални като човеци. AI експертът Мартин Форд казва, че няма нужда роботите да стават по-човешки, а просто да извършват специфични дейности на работното място, които така или иначе са много ограничени. Обикновено правим грешката да сливаме двете неща. Мисля, че бъдеще като това в Star Wars или Blade Runner, където трудно се различава човек от робот - ще бъде трудно да се узакони.

Бил Гейтс има предложение работата на роботите да се облага с данъци. Доколко това е добра идея?

Универсалната работна заплата е идея на дневен ред, но според мен тя възпроизвежда проблемите, които работодателите и сега имат с плащането на служителите си. Затова мисля, че ще има огромно отстъпление от корпорациите, които няма да виждат смисъл да се автоматизират, ако на роботите ще се плаща.

Вместо роботи, които правят хората излишни, може да стане обратното.

Автомивката е пример за това как автоматичното миене на автомобили се заменя в градовете с хора. Машините остаряват, струват повече, за да бъдат поддържани, и се произвеждат бавно. А на хората може да се плаща минимално, да се местят на различни места в града и да не се спазват трудовите им права. Конфронтацията между хората и роботите може да доведе до подобни непредвидени резултати, макар и не непременно окуражителни за нас, хората. Бъдещето може да бъде и пълна заетост за всички хора на нулева заплата.

От днешна гледна точка това звучи плашещо. Както и климатичните промени, замърсяването и т.н., които са вследствие на това, че от 1950 г. насам животът на Земята става антропоцентричен. Вие твърдите, че повратна точка в този процес ще бъде моментът, когато бизнесът открие, че повече пари може да се изкарват от спасяването, а не от погубването на планетата. Колко близо сме до тази повратна точка?

Там сме вече. Рисковите инвеститори и предприемачите в Силициевата долина говорят, че технологиите са златна мина отпреди 20 години, а спасяването на Земята е златна възможност. Те я наричат apocatunity (от apocalypse - края на света, и opportunity - възможност - бел. авт.). Ние сме в жизненоважна повратна точка в нашата история като вид и покровител на тази планета. Пиша нова книга за последната епоха на Земята, в която разказвам за тези извънредни планове, които се излюпват от бизнеса в момента. Бизнесът, който смята, че правителствата нямат нито воля, нито способност да прокарат сами плана за спасяване - справка - конференцията в Париж за промените в климата.

Друг важен аспект на живота ни е изхранването на човечеството...

В книгата на Капушчински "Императорът" етиопският лидер Хайле Селасие отговаря на въпрос на Би Би Си защо е допуснал гладът да надделее в страната му така: "Съжалявам, не разбирам въпроса. Глад има от хиляди години и винаги ще има." Ние оформяме нашето разбиране за планетата през призмата на белия мъжки западен постпросвещенски светоглед, че нещата могат и трябва да се подобрят. Аз лично вярвам за разлика от Селасие, че имаме властта да променим живота на Земята за най-бедните и това е наше задължение. Дали това е и ролята на бизнеса - питайте бизнеса. Хора като Пол Полман от "Юниливър" говорят за огромната корпоративна отговорност за справянето с измененията в климата и неравенството в света и виждат в тези проблеми шанс и за добър бизнес, и за изпълнение на морален дълг.

Какви са впечатленията ви от срещата с най-богатия китаец, Уанг Джанлин?

Когато се срещнах с Уанг, на опашка да се видят с него чакаха британският премиер Дейвид Камерън и кметът на Лондон Борис Джонсън. Те чакаха както всички и не бяха по-специални. Урокът, който научих, беше, че властта в света е изместена - от политиците към супербогатите. Сега световните лидери се чувстват удостоени с голяма чест да са в присъствието на бизнес магнати, докато навремето беше обратното. Вижте само как сенаторите се отнасят към Марк Зукърбърг.

Пишете, че в началото на ХХ век собствениците на медии внасят сеизмични промени в политиката. Как стои въпросът с истината днес, когато фалшиви новини могат да повлияят на избирането на президента на САЩ?

Истината винаги е била конструкт. Чия истина? Моето мнение е, че "истината" е отклонение, анормалност - като пълната заетост или пък националната държава. След ужаса на двете световни войни се появява необходимост от декларацията на ООН за правата на човека и базова линия, с която да измерваме човешкото поведение като морално или не. Може би възходът на фалшивите новини съвпадна с ерозията на чувството за справедливост.

Интервюто взе Даниел Ненчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Колев 20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

21 сеп 2018, 1448 прочитания

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски 20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

14 сеп 2018, 126574 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 8036 прочитания

21 сеп 2018, 4362 прочитания

21 сеп 2018, 3488 прочитания

21 сеп 2018, 3162 прочитания

21 сеп 2018, 3079 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Алла Георгиева

Изложбата "Животът е песен" е в галерия "Структура" до 28 юли

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете