20 въпроса: Деница Любенова

Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване

У нас, където равноправието е все още обект на дискусии, работата на Деница Любенова е безценна.

Тя е адвокат, част от Младежка ЛГБТ организация "Действие". Признаването на ЛГБТ семействата в България е фокусът на нейната работа, а някои от случаите, на които тя е помагала с професионалните си умения, бяха широко отразени в медиите. В края на миналата година тя водеше делото на сключили брак във Великобритания българки, които искат съюзът им да бъде признат и тук. По-рано тази година Любенова извоюва голяма победа, когато Върховният административен съд взе историческо решение: съпружеска хомосексуална двойка от Франция получи разрешение за постоянно пребиваване в България. (Към днешния момент дирекция "Миграция" към МВР обжалва решението.)

Деница е завършила право в Юридическия факултет на УНСС, специализирала е Европейско право в Университета в Малага и международно публично право в Университета в Утрехт.

Като какъв човек се определяте?
Честен, като човек, който винаги застава на страната на правото.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в справедливостта. Вярвам в силата на правото и равенството пред закона. Дори и в условията, в които сме заставени да живеем в България, не спирам да вярвам в това. Може би именно това ми дава сили да продължавам да работя и да се боря за подобряване на средата, в която живеем.



Любимият ви момент от деня?
Сутрините, още преди да се съмне, когато светът е изпълнен от тишината. Между 4 и 7 сутринта работя най-добре и концентрирано и най-важното - телефонът ми не звъни през 5 минути.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В България системно се погазват законите, корупцията се шири на всички нива, бих си позволила да кажа, че е институционализирана. Това е коренът на всички проблеми в нашата държава. А резултатът от тази корупция и липса на върховенство на закона е крайната бедност; потъпкването на човешките права: на роми, на бежанци, на ЛГБТИ хора, на хора с увреждания, на затворници; системното строене в защитени територии; лошо образование. За да се промени средата ни и за да постигнем справедливост, е нужно широко обединение на хората.

Конкретно по темата за ЛГБТИ правата моето най-голямо предизвикателство е да преборя закона. Когато живееш в страна, в която според закона ЛГБТИ хората не съществуват, често се срещаш с широко затворени врати на институции, на хора, на правото. А когато ти като юрист се бориш за постигане на равноправие, това неизменно означава, че проправяш пътеки, където никой друг не е стъпвал преди това. Понякога се съмняваш в правотата си, но винаги продължаваш, защото знаеш, че не може и не трябва ЛГБТИ хората да бъдат третирани като граждани от втора класа, продължаваш, защото нежеланието на държавата да признае и уважи правото на избор на едно лице при формирането на интимни отношения и формализирането на тези интимни отношения само заради сексуалната ориентация на това лице е нарушение на правото на човешко достойнство.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Правя света по-добро място за живеене. Помагам на хората да се обичат свободно.

Как си почивате?
Пътувам, къмпингувам, карам сноуборд, карам кайт сърф... за последното по-скоро само мечтая напоследък, защото все не ми остава време.

Какво ви зарежда?
Планината и достигането на планински върхове. Въздухът там високо горе зарежда всяка клетка. Зареждат ме любовта и споделените мигове с любимия човек.

Какво ви разсмива?
Кучето ми Азраел и племенниците ми.

Какво ви натъжава?
Безизходицата, в която много хора се намират. Натъжава ме незнанието и способността на хората да отричат това, което не познават.

Какво ви вбесява?
Лицемерието.

Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се и се вдъхновявам от личности, които преследват справедливостта и които биха пожертвали всичко за справедливостта. Махатма Ганди, Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг, Харви Милк, някои от моите университетски преподаватели, а в рамките на България, но, разбира се, надхвърляйки я, се възхищавам на доц. Кристиан Таков.

Кое свое качество харесвате най-много?
Непримиримостта и отдадеността на това, което правя.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Пак същите, понякога ми носят големи главоболия!

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Бих искала да мога да правя къщи от естествени материали и да мога да си направя каравана. Много обичам да бъда сред природата и да мечтая сред звездите и искам моята каравана да отговаря именно на тези мои желания.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Последно подарих любов.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, Google, Airbnb.

Къде бихте искали да живеете?
Мога да живея навсякъде, но бих живяла някъде в планината с изглед към морето.

Любимите ви имена?
София и Вихър.

Най-интересното място, на което сте били?
В една къщурка над Кърджали, собственост на мой приятел, където срещнах и човека, когото обичам. Също така о. Самотраки в Гърция и о. Пи Пи в Тайланд.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Те са три и са много свързани и макар да описват времето на борбата за равноправие на афроамериканците в САЩ, те са еднакво приложими и за времето, в което днес ЛГБТИ хората в България живеят.

"Аз съм така смел да вярвам, че навсякъде хората могат да се хранят по три пъти на ден за своето тяло, да получават образование и култура за своя дух и чест, да имат равноправие и свобода за своята душа."

"Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели."

"Наистина законът не може да принуди някого да ме обича, но може да го спре да ме линчува, което аз намирам за много важно."