20 въпроса: Божина Панайотова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Божина Панайотова

20 въпроса: Божина Панайотова

Режисьорката на автобиографичния документален филм "Червено, твърде червено"

10004 прочитания

© Цветелина Белутова


Със сигурност рядко си казвате "а какво ли ще се случи после", докато гледате документален филм. Но точно тази реакция провокира автобиографичният "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова – един не само нестандартен филм за жанра си, но и изключително важен за неразрешилата толкова важни въпроси около комунистическото си минало България. В "Червено, твърде червено" по едновременно дълбок и на моменти забавен начин младата Божина (родена е през 1982 г.) изследва възможните връзки на семейството си с Държавна сигурност и обстоятелствата около заминаването им в Париж веднага след промените, през 1990 г.

Филмът, който направи премиера на "Берлинале", е част от програмата на "Дом на киното". Най-близката възможност да го гледате е днес (9 август) от 21:15 ч., а на 20 август, отново в Дома на киното, е предвидена дискусия след прожекцията, с участието на Божина и нейната майка Милена Михайлова.

През октомври филмът ще бъде показан на кино-литературният фестивал Cinelibri в София. Тогава ще бъде представена и вдъхновената от случая книга на майката на Божина Панайотова. Предстои прожекция на "Червено, твърде червено" в Санкт Петербург, както и на фестивала за Историческо документално кино Dock в Бургас (19 - 22 септември). Телевизионната премиера ще бъде по Arte по-късно тази година, а през пролетта на 2019 г. "Червено, твърде червено" ще се завърти по екраните и във Франция.

През есента Божина Панайотова ще започне работа и по първия си игрален филм – тя е съсценарист на следващия проект на френския режисьор Борис Льожкин, а снимките ще са в Централноафриканската република. Филмът ще разказва за фоторепортерката Камил Льопаж, убита по време на конфликтите в страната през 2014 г.

Като какъв човек се определяте?

Интуитивно животно, което първо души и после се опитва да разбере какво е надушило.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Преобразуването. На ларвата в пеперуда, на метала в злато и обратно.

Любимият ви момент от деня?

С нетърпение чакам нощта, за да сънувам. Все повече опитвам да си сложа очила на изследовател и да се ровя в това съкровище, което се подновява всяка нощ.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Възприемам работа си не толкова като майстор, който знае какво прави, а по-скоро като проводник, който трябва да се остави на невидими сили. Затова имам нужда да загубя контрол, без да загубя доверие в себе си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Повечето деца на тази възраст са добре запознати с въпроса, дори някои от тях вече са снимали филмче. Няма значение с какви средства, усещането за филм може да се постигне много лесно. Стига да гледаш през един екран и съзнателно да решиш кога да натиснеш копчето. Запис и стоп.

Как си почивате?

Разхождам се дълго и безцелно с моя любим. Шофирам извън града. Експериментирам с нова рецепта. Понякога дори и да пазарувам може да ме разтовари, ако реша да се забавлявам, вместо да изпълнявам задължение.

Какво ви зарежда?

Когато някой ми говори нещо истинско. Дори и да е тежък разказ, истинското вълнение предизвиква нещо като токов резонанс.

Какво ви разсмива?

Последните експерименти на сина ми.

Какво ви натъжава?

Безразличието. Мисълта, че няма смисъл.

Какво ви вбесява?

Отхвърлянето на Истанбулската конвенция в България. Насилието спрямо бежанците и хората, които се опитват да им помагат. Страхът от другия.

Личност, на която се възхищавате?

Габриел Рот. Съвременен градски шаман. Тя измисля танца на 5-те ритъма - практика, с която можеш да танцуваш живота си.

Кое свое качество харесвате най-много?

Когато съм дива и игрива. И се ентусиазирам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Понякога спирам да съм игрива и ставам прекалено взискателна и критична.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да правя музика и да импровизирам с други музиканти. Струва ми се изключително дълбок и същевременно лежерен начин да обменяш с другите. Все едно правиш любов.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих скок с парашут. И сандали "meduse" от PVC, с които можеш да джапаш в калта, колкото си искаш. Подариха ми книга. «Изкуството на радостта» на Голярда Сапиенза. Култов италиански роман, изпълнен с трансгресия и телесно-духовни открития.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Почти всяка сутрин отварям www.fip.fr, сайта на френското държавно музикално радио. Консултирам архивите от нощта, тогава пускат най-еклектични и редки парчета. Наскоро открих www.toest.bg, българска авторска медия. Най-любима ми е рубриката "Общество".

Когато съм в Париж, гледам www.bilobaba.com с графика за всички танцови медитации. Всеки ден има поне няколко места, където можеш да танцуваш свободно, без да има нужда да стане полунощ и да си пиян.

Къде бихте искали да живеете?

Мечтая за Южна Америка, защото там всички танцуват.

Любимите ви имена?

Стари български имена като Неда или Мина. Обичам да казвам имената на моите приятели. Никола, Клари, Райна, Диего, Лука, Слава, Зое, Рой, Винсент.

Най-интересното място, на което сте били?

Навсякъде ми е интересно, когато успея да съм със себе си и съответно с другите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Един откъс от поезия на Холделрин: "Там, където има опасност, расте и спасението".

Със сигурност рядко си казвате "а какво ли ще се случи после", докато гледате документален филм. Но точно тази реакция провокира автобиографичният "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова – един не само нестандартен филм за жанра си, но и изключително важен за неразрешилата толкова важни въпроси около комунистическото си минало България. В "Червено, твърде червено" по едновременно дълбок и на моменти забавен начин младата Божина (родена е през 1982 г.) изследва възможните връзки на семейството си с Държавна сигурност и обстоятелствата около заминаването им в Париж веднага след промените, през 1990 г.

Филмът, който направи премиера на "Берлинале", е част от програмата на "Дом на киното". Най-близката възможност да го гледате е днес (9 август) от 21:15 ч., а на 20 август, отново в Дома на киното, е предвидена дискусия след прожекцията, с участието на Божина и нейната майка Милена Михайлова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK