С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

4 9 авг 2018, 8:30, 6289 прочитания

20 въпроса: Божина Панайотова

Режисьорката на автобиографичния документален филм "Червено, твърде червено"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Със сигурност рядко си казвате "а какво ли ще се случи после", докато гледате документален филм. Но точно тази реакция провокира автобиографичният "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова – един не само нестандартен филм за жанра си, но и изключително важен за неразрешилата толкова важни въпроси около комунистическото си минало България. В "Червено, твърде червено" по едновременно дълбок и на моменти забавен начин младата Божина (родена е през 1982 г.) изследва възможните връзки на семейството си с Държавна сигурност и обстоятелствата около заминаването им в Париж веднага след промените, през 1990 г.

Филмът, който направи премиера на "Берлинале", е част от програмата на "Дом на киното". Най-близката възможност да го гледате е днес (9 август) от 21:15 ч., а на 20 август, отново в Дома на киното, е предвидена дискусия след прожекцията, с участието на Божина и нейната майка Милена Михайлова.


През октомври филмът ще бъде показан на кино-литературният фестивал Cinelibri в София. Тогава ще бъде представена и вдъхновената от случая книга на майката на Божина Панайотова. Предстои прожекция на "Червено, твърде червено" в Санкт Петербург, както и на фестивала за Историческо документално кино Dock в Бургас (19 - 22 септември). Телевизионната премиера ще бъде по Arte по-късно тази година, а през пролетта на 2019 г. "Червено, твърде червено" ще се завърти по екраните и във Франция.

През есента Божина Панайотова ще започне работа и по първия си игрален филм – тя е съсценарист на следващия проект на френския режисьор Борис Льожкин, а снимките ще са в Централноафриканската република. Филмът ще разказва за фоторепортерката Камил Льопаж, убита по време на конфликтите в страната през 2014 г.

Като какъв човек се определяте?
Интуитивно животно, което първо души и после се опитва да разбере какво е надушило.



Нещото, в което вярвате абсолютно?
Преобразуването. На ларвата в пеперуда, на метала в злато и обратно.

Любимият ви момент от деня?
С нетърпение чакам нощта, за да сънувам. Все повече опитвам да си сложа очила на изследовател и да се ровя в това съкровище, което се подновява всяка нощ.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Възприемам работа си не толкова като майстор, който знае какво прави, а по-скоро като проводник, който трябва да се остави на невидими сили. Затова имам нужда да загубя контрол, без да загубя доверие в себе си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Повечето деца на тази възраст са добре запознати с въпроса, дори някои от тях вече са снимали филмче. Няма значение с какви средства, усещането за филм може да се постигне много лесно. Стига да гледаш през един екран и съзнателно да решиш кога да натиснеш копчето. Запис и стоп.

Как си почивате?
Разхождам се дълго и безцелно с моя любим. Шофирам извън града. Експериментирам с нова рецепта. Понякога дори и да пазарувам може да ме разтовари, ако реша да се забавлявам, вместо да изпълнявам задължение.

Какво ви зарежда?
Когато някой ми говори нещо истинско. Дори и да е тежък разказ, истинското вълнение предизвиква нещо като токов резонанс.

Какво ви разсмива?
Последните експерименти на сина ми.

Какво ви натъжава?
Безразличието. Мисълта, че няма смисъл.

Какво ви вбесява?
Отхвърлянето на Истанбулската конвенция в България. Насилието спрямо бежанците и хората, които се опитват да им помагат. Страхът от другия.

Личност, на която се възхищавате?
Габриел Рот. Съвременен градски шаман. Тя измисля танца на 5-те ритъма - практика, с която можеш да танцуваш живота си.

Кое свое качество харесвате най-много?
Когато съм дива и игрива. И се ентусиазирам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога спирам да съм игрива и ставам прекалено взискателна и критична.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да правя музика и да импровизирам с други музиканти. Струва ми се изключително дълбок и същевременно лежерен начин да обменяш с другите. Все едно правиш любов.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих скок с парашут. И сандали "meduse" от PVC, с които можеш да джапаш в калта, колкото си искаш. Подариха ми книга. «Изкуството на радостта» на Голярда Сапиенза. Култов италиански роман, изпълнен с трансгресия и телесно-духовни открития.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Почти всяка сутрин отварям www.fip.fr, сайта на френското държавно музикално радио. Консултирам архивите от нощта, тогава пускат най-еклектични и редки парчета.
Наскоро открих www.toest.bg, българска авторска медия. Най-любима ми е рубриката "Общество".
Когато съм в Париж, гледам www.bilobaba.com с графика за всички танцови медитации. Всеки ден има поне няколко места, където можеш да танцуваш свободно, без да има нужда да стане полунощ и да си пиян.

Къде бихте искали да живеете?
Мечтая за Южна Америка, защото там всички танцуват.

Любимите ви имена?
Стари български имена като Неда или Мина. Обичам да казвам имената на моите приятели. Никола, Клари, Райна, Диего, Лука, Слава, Зое, Рой, Винсент.

Най-интересното място, на което сте били?
Навсякъде ми е интересно, когато успея да съм със себе си и съответно с другите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Един откъс от поезия на Холделрин: "Там, където има опасност, расте и спасението".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Калоян Илиев – Кокимото 20 въпроса: Калоян Илиев – Кокимото

Новата му изложба, (You Love Kokimoto), е в Gifted до 4 януари

14 дек 2018, 1159 прочитания

Европа над всичко Европа над всичко

Защо писателят и философ Робeрт Менасе продължава да гледа с надежда към Европейския съюз

11 дек 2018, 1331 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Алепо на танц разстояние

Ливанският хореограф Омар Раджех открива One Dance Week със "спектакъл-съпротива", посветен на войната в Сирия

Демонстрацията "Иванчева"

Отмяната на отменения арест на бившият кмет на "Младост" показва истинското лице на специализираното правосъдие

Ще кипне ли Черно море

Колкото и да драматизира българският премиер, Западът по-скоро търси деескалация на конфликта в Керченския проток

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Книга: "Малка история на философията"

Найджъл Уорбъртън запазва лаконичния си стил, за да въведе по разбираем начин читателите дори в най-оплетените философски школи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов мениджър за фонд за стартъпи, размествания в "Стандарт", Ковачки трупа дългове към "Булгаргаз"

Емисия

DAILY @7AM // 17.12.2018 Прочетете