С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

4 9 авг 2018, 8:30, 6715 прочитания

20 въпроса: Божина Панайотова

Режисьорката на автобиографичния документален филм "Червено, твърде червено"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Със сигурност рядко си казвате "а какво ли ще се случи после", докато гледате документален филм. Но точно тази реакция провокира автобиографичният "Червено, твърде червено" на Божина Панайотова – един не само нестандартен филм за жанра си, но и изключително важен за неразрешилата толкова важни въпроси около комунистическото си минало България. В "Червено, твърде червено" по едновременно дълбок и на моменти забавен начин младата Божина (родена е през 1982 г.) изследва възможните връзки на семейството си с Държавна сигурност и обстоятелствата около заминаването им в Париж веднага след промените, през 1990 г.

Филмът, който направи премиера на "Берлинале", е част от програмата на "Дом на киното". Най-близката възможност да го гледате е днес (9 август) от 21:15 ч., а на 20 август, отново в Дома на киното, е предвидена дискусия след прожекцията, с участието на Божина и нейната майка Милена Михайлова.


През октомври филмът ще бъде показан на кино-литературният фестивал Cinelibri в София. Тогава ще бъде представена и вдъхновената от случая книга на майката на Божина Панайотова. Предстои прожекция на "Червено, твърде червено" в Санкт Петербург, както и на фестивала за Историческо документално кино Dock в Бургас (19 - 22 септември). Телевизионната премиера ще бъде по Arte по-късно тази година, а през пролетта на 2019 г. "Червено, твърде червено" ще се завърти по екраните и във Франция.

През есента Божина Панайотова ще започне работа и по първия си игрален филм – тя е съсценарист на следващия проект на френския режисьор Борис Льожкин, а снимките ще са в Централноафриканската република. Филмът ще разказва за фоторепортерката Камил Льопаж, убита по време на конфликтите в страната през 2014 г.

Като какъв човек се определяте?
Интуитивно животно, което първо души и после се опитва да разбере какво е надушило.



Нещото, в което вярвате абсолютно?
Преобразуването. На ларвата в пеперуда, на метала в злато и обратно.

Любимият ви момент от деня?
С нетърпение чакам нощта, за да сънувам. Все повече опитвам да си сложа очила на изследовател и да се ровя в това съкровище, което се подновява всяка нощ.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Възприемам работа си не толкова като майстор, който знае какво прави, а по-скоро като проводник, който трябва да се остави на невидими сили. Затова имам нужда да загубя контрол, без да загубя доверие в себе си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Повечето деца на тази възраст са добре запознати с въпроса, дори някои от тях вече са снимали филмче. Няма значение с какви средства, усещането за филм може да се постигне много лесно. Стига да гледаш през един екран и съзнателно да решиш кога да натиснеш копчето. Запис и стоп.

Как си почивате?
Разхождам се дълго и безцелно с моя любим. Шофирам извън града. Експериментирам с нова рецепта. Понякога дори и да пазарувам може да ме разтовари, ако реша да се забавлявам, вместо да изпълнявам задължение.

Какво ви зарежда?
Когато някой ми говори нещо истинско. Дори и да е тежък разказ, истинското вълнение предизвиква нещо като токов резонанс.

Какво ви разсмива?
Последните експерименти на сина ми.

Какво ви натъжава?
Безразличието. Мисълта, че няма смисъл.

Какво ви вбесява?
Отхвърлянето на Истанбулската конвенция в България. Насилието спрямо бежанците и хората, които се опитват да им помагат. Страхът от другия.

Личност, на която се възхищавате?
Габриел Рот. Съвременен градски шаман. Тя измисля танца на 5-те ритъма - практика, с която можеш да танцуваш живота си.

Кое свое качество харесвате най-много?
Когато съм дива и игрива. И се ентусиазирам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога спирам да съм игрива и ставам прекалено взискателна и критична.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да правя музика и да импровизирам с други музиканти. Струва ми се изключително дълбок и същевременно лежерен начин да обменяш с другите. Все едно правиш любов.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих скок с парашут. И сандали "meduse" от PVC, с които можеш да джапаш в калта, колкото си искаш. Подариха ми книга. «Изкуството на радостта» на Голярда Сапиенза. Култов италиански роман, изпълнен с трансгресия и телесно-духовни открития.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Почти всяка сутрин отварям www.fip.fr, сайта на френското държавно музикално радио. Консултирам архивите от нощта, тогава пускат най-еклектични и редки парчета.
Наскоро открих www.toest.bg, българска авторска медия. Най-любима ми е рубриката "Общество".
Когато съм в Париж, гледам www.bilobaba.com с графика за всички танцови медитации. Всеки ден има поне няколко места, където можеш да танцуваш свободно, без да има нужда да стане полунощ и да си пиян.

Къде бихте искали да живеете?
Мечтая за Южна Америка, защото там всички танцуват.

Любимите ви имена?
Стари български имена като Неда или Мина. Обичам да казвам имената на моите приятели. Никола, Клари, Райна, Диего, Лука, Слава, Зое, Рой, Винсент.

Най-интересното място, на което сте били?
Навсякъде ми е интересно, когато успея да съм със себе си и съответно с другите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Един откъс от поезия на Холделрин: "Там, където има опасност, расте и спасението".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

30 something 30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

22 фев 2019, 1680 прочитания

20 въпроса: Радослав Механджийски и Теодора Константинова 20 въпроса: Радослав Механджийски и Теодора Константинова

Двамата създават по-широка публика за съвременното изкуство и наскоро положиха основите на творческата резиденция Imago

22 фев 2019, 738 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Алепо на танц разстояние

Ливанският хореограф Омар Раджех открива One Dance Week със "спектакъл-съпротива", посветен на войната в Сирия

Свободно отглеждани програмисти

Софтуерната компания Dreamix разработва решения за чуждестранни клиенти

Дяволът е в партидата

Данните на КФН показват леко понижение на средните натрупани лични средства в пенсионните фондове заради понижената им доходност

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Хумус сапиенс

Заведение от европейската верига Hummusbar отвори врати в София

30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2019 Прочетете