20 въпроса: Владимир Тодоров

Срещаме се с аниматора и визуален артист Владимир Тодоров малко преди да отпътува към Созопол. На "Аполония" той ще представи визуалната си книга "Архипелаг Ню Йорк" (изд. "Лексикон"), първоначално появила се в САЩ.

Завършването на преводното издание на фантастиката е един от проектите, по които е работил през последните месеци в България.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От 1990 г. Тодоров живее и учи в Лондон, а от 1997 г. работи в Лос Анджелис. Визитката му включва работа по филми по Тим Бъртън ("Алиса в Страната на чудесата"), Робърт Земескис ("Полярен експрес", "Беулф"), поредицата за Хари Потър. Той е и част от екипа на "Икария", предстоящия нов филм на Явор Гърдев. Към днешен момент не намира достатъчно вдъхновяващи проекти в САЩ и има желание да бъде все по-близо до европейското кино. "Писна ми от истории за супергерои."

Последният му филм, Flutter, спечели наградата за най-добър късометражен анимационен филм на миналогодишното издание на един от най-силните фестивали за независимо кино – Raindance във Великобритания.

Като какъв човек се определяте?
Смятам, че имам прилично чувство за хумор. Ценя самоиронията. Върша работата си отговорно и съвестно, но това не ми пречи да не се взимам прекалено насериозно.



Нещото, в което вярвате абсолютно?
Изразът "Абсолютно" е прекалено краен и ангажиращ. Вярвам на факти, доказателства, наука.

Любимият ви момент от деня?
Варира. Но обикновено вечер, след пълноценен работен ден, когато без угризения мога да отворя бутилка вино.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Вечният страх от изчерпване, повторение, липса на въображение и творческо безсилие.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Е, при мен е лесно. С картинки, разбира се.

Как си почивате?
Обичам да излизам с приятели. Но принципно рядко почивам. А и дори когато си мисля, че почивам, съзнанието ми пак работи на пълни обороти в посока работа.

Какво ви зарежда?
Постоянното и все още неизчерпващо се любопитство към света. Не обичам застоя. Обичам да откривам нови неща, да не застивам самодоволно на едно място, въобразявайки си, че съм научил всичко.

Какво ви разсмива?
О, почти всичко, което ни заобикаля. Имам неприятния навик да обръщам всичко на шега, дори и сериозни теми.

Какво ви натъжава?
Безпомощност, старост, унижение на слабия, липсата на състрадателност.

Какво ви вбесява?
Самодоволен овластен идиот-популист. Няма да споменавам имена. Както и безброй други неща, но няма да ни стигне място, ако тръгнем да ги изброяваме.

Личност, на която се възхищавате?
Много са. Списъкът е дълъг, но примерно Дейвид Боуи е в първата десетка.

Кое свое качество харесвате най-много?
Усещам, че с времето все по-добре се справям с потискането на егото и оценката на грешки и провали. Също така ми харесва и нарастващото чувство за вина, нуждата да търся прошка.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Слабостта и пристрастяването към неща, които бих искал да не са необходимост, а все още са.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Не талант, а по-скоро умение. Години наред мечтаех да се науча да карам самолет. Така и не успях.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга и в двата случая.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Google, Facebook и повечето легитимни новинарски сайтове, които Тръмп определя като врагове на народа.

Къде бихте искали да живеете?
Живея между Лос Анджелис и София. Достатъчно ми е. Какво повече да искам?

Любимите ви имена?
Александър и Ангелина. Децата ми.

Най-интересното място, на което сте били?
Променят се с времето. Места, които са ми се стрували интересни преди години, вече са ми скучни. И обратното. Преоткривам места, които съм пренебрегвал.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Съжалявам, но нямам.