С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

11 сеп 2018, 9:00, 126589 прочитания

Георги Марков, писателят

Penguin ще публикува на английски четири кратки романа на Георги Марков. Защо е важно да го помним и като белетрист?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Профил
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. излиза първата му книга ("Анкета") и сборникът с разкази "Между деня и нощта". След успешни изяви като писател и драматург все по-лошият прием на творбите му го кара да замине при брат си в Италия през 1969 г. Установява се за постоянно в Лондон. Там става сътрудник на BBC, a впоследствие работи с "Дойче веле" и радио "Свободна Европа".

През август 1974 г. пиесата "Архангел Михаил" спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена свалената в България пиеса "Да се провреш под дъгата".

След неговата смърт излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани след 10 ноември 1989 г. През последните години неговите неиздадени есета, които са достигали само до ефира на "Свободна Европа", бяха събрани в три тома от фондация "Комунитас".
Жертва на мистериозно убийство. Автор на "Задочни репортажи за България". Дисидент. Един от гласовете на радио "Свободна Европа". Това са думи, които често описват живота и дейността на Георги Марков (1929 - 1978). "Писател" е също една от тях, но много българи ще се затруднят да цитират негова творба, отвъд "репортажите"

"Трябва да го помним и като писател", каза преводачката, дългогодишен емигрант и приятел на Марков Румяна Еберт в студиото на BBC 4, което отбеляза 40-годишнината от покушението срещу Марков на моста "Ватерло" в Лондон, мястото, на което живее в изгнание от 1969 г. Той е ранен в дясното бедро с отровна сачма, изстреляна от чадър на 7 септември, а четири дни по-късно умира. Докато догадките около самоличността на физическия извършител варират, всички погледи са вперени към тайните служби на комунистическа България като най-вероятния поръчител. Отношенията на Марков с властта и Държавна сигурност остават обект на спекулации.


Представата ни за наследството на Марков като художествен автор, а не само като есеист, постепенно се променя. През 2017 г. "Сиела" преиздадоха сборника "Жените на Варшава" и антология на неговите пиеси, а от няколко дни в книжарниците е и "Портретът на моя двойник". Междувременно Анджела Родел под редакцията на Димитър Кенаров работи по превода на сборно издание с четири кратки романа ("Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник", "Голямото подземно бучене", "Празното пространство"), което ще излезе на английски от Penguin Classics в близко бъдеще, вероятно през пролетта на 2020 г.

Междувременно от няколко години журналистът Димитър Кенаров работи по биография на Марков на английски.

Но защо е важно да помним Георги Марков и като автор на белетристика?



Книгите на Марков внезапно изчезват от книжарниците след бягството му, а през 60-те години той е познат най-вече като писател и драматург.

Романът "Мъже" печели награда за роман на годината, а през 1966 г. е екранизиран. Въпреки че към днешен момент той не е оценяван особено високо заради силния резонанс на комунистически идеи в него, текстът събира в едно концепции, които Марков развива през следващите години: несъвместимостта на бунтаря със система на контрол, хедонизмът, къде е индивидът в по-голямата картина на нещата, отвъд зоната си на комфорт. И най-вече - мъжката идентичност, мъжката чувствителност, какво се очаква от мъжа в контекста на времето и какво не. Често той сблъсква един тип мъж с друг, за да противопостави и самите променящи се ценности.

"Какъв смисъл има в този постоянен ред на нещата? Не издава ли страха на хората от промени, не говори ли за посредствените желания на обикновения човек? Уютен дом, приличен доход, добра професия, уважение в обществото. И да се разхожда всяка неделна вечер под ръка с жена си, облечена в нови дрехи?", пише той в "Мъже", а когато дава глас на една от героините, той събира в едно гласовете на мъжките персонажи: "Много е малко! - казва тя с детско отчаяние. - Не заслужава да се живее! Да се родиш само за да се почувстваш нахранен и облечен, само за да продължиш рода си! Малко е! - тя почти изплака. Отвратително малко е!"

Прозата му е и трудно определима: докато "Мъже" е с ясна структура и дължина на роман, творбите, които ще бъдат представени на българския и на англоезичния читател, са между повестта и краткия роман. Белетристиката на Марков има и общо с драматургията му - и на двете места срещаме живи и естествено звучащи диалози.

"Той е страшно интересен автор – най-вече с това, че е бил много близък до властта, а впоследствие е станал дисидент", казва родената в САЩ Родел, на която българската литературна сцена дължи много. През годините тя е превеждала на английски Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Тенев, Милен Русков. "Той е уникален свидетел на този период в българската история и вкарва тази атмосфера и сложност в текстовете си."

Интересно е да се чете Георги Марков през призмата на настоящето, което изисква да срещаме различните от нас все по-често в културата, която потребяваме. В едно от неиздадените си есета, които "Култура" публикува, Марков разсъждава върху липсата на повече турски персонажи в българската литература. Той вече е дал пример през собственото си творчество - както в "Голямото подземно бучене", така и в "Жените на Варшава" се срещат герои от различен произход. Всеки от тях е представител на различен ъгъл в обществото – дали като положение, дали като възгледи. Те са част от по-широка история: когато гледат към небето, Марков често пише, че те гледат към Космоса.

Илюстрация



Ключ към личността

"Ужасно е да имаш амбиции и да се убеждаваш в тяхната непостижимост. От това амбициите стават по-остри, инстинктивният порив по-неудържим и резултатите толкова убийствено отчайващи", пише Марков в "Празното пространство", творба, в която той синтезира и каква агресия и затвореност може да породи нещастието в личния живот: "Навикът ни е лишил от всяка новост, от всяка свежест, ние не се виждаме, колкото и да се гледаме, съществуваме у дома като прастари портрети, с които всички са свикнали и от години никой не е погледнал. Ние сме двама стареещи скопци, принудени да живеят под един покрив, отвърнати един от друг заради взаимната си неспособност"

Ако приемем, че Георги Марков се е чувствал недооценен в комунистическа България, несвободен да разгърне всичките си идеи и на моменти малко арогантен, прозата му ще подкрепи тази теза.

"Портретът на моя двойник" изгражда един потенциално автобиографичен главен герой, който е силно неудовлетворен както от живота и хората около себе си, така и от самия себе си.

"Някога четях непрекъснато, всичко. Сега съм като голям български писател — не чета никого и не се интересувам. Или, обратното, най-нахално лъжа, че съм чел нещо, което никога не съм чел. Или последното: чисто и просто преповтарям чуждо мнение. Щом като искат някакво мнение, що да не го дам!", пише Марков, чийто герой в началото на текста казва: "Ах, каква фантазия имам за правене на мръсотии! Мога да бъда ръководител на обществена организация за услужване с мръсотии."

Докъдето може да стигне това неудовлетворение? За писателя то изглежда така: "Друг път ми се е случвало да си намразя някого така, без причина, просто за да имам къде да си пласирам злобата. Не мога да я задържам, тъй като тя се обръща срещу самия мене и ме трови, а така, като си намеря някого за мразене, много ми олеква."

Георги Марков vs. комунистическа България

Марков винаги е бил ироничен към негативните страни на народопсихологията ни в документалистиката си, прави го и в прозата: "Просто като всеки българин никак не мога да търпя някой да умее повече от мене каквото и да е. Случвало ми се е да мразя и центъра на националния отбор по футбол, загдето вкарва такива ефектни голове, че аз се дразня от общото признание и като се връщам към дома си, измислям разни начини да започна да играя по-добре от него и да взема акъла на публиката още по-ефектно..."

Критиката и сарказмът към другите са явни и в "Голямото подземно бучене": "Много са ми неприятни всички, които непрекъснато показват колко много са честни. Те ме връщат към годините, когато положителният герой на всяка тъпа книжка ме изпълваше с възторг и си мечтаех да изляза като Давид с прашката срещу всякакъв Голиат. И въобще ме предизвикват към куп сравнения, които веднъж намирам за детинщини, а друг път сериозно ме опечаляват, стигало се е даже дотам - от мъка по изгубените добродетели съм се напивал до пълно трупясване. Защото аз съм напълно убеден, че в наше време сражението между Давид и Голиат ни прави повече страхливи, отколкото храбри."

Последното напомня за финала на "Задочни репортажи за България" и "чувството на непоносимост", което Марков описва в есетата: "Самото живеене в страната представляваше безкрайна верига от компромиси. Дори борбата срещу компромисите беше компромисна. Нивото на отношенията между общество и индивид беше извънредно низко. И старият закон, че човек постепенно възприема чертите на онова, срещу което се бори — ми се струваше, че действува безпогрешно. Все по-често откривах у себе си (макар и с обратен знак) същите елементи на примитивност, инстинктивност, безчувственост и дори безогледност, присъщи на хората, които ненавиждах. За разлика от мнозина, които съзнаваха, че с тях ставаше същото, но вярваха, че това беше временно, че нещата щяха да се оправят, аз нямах никакви илюзии, че по отношение на мен нещата бяха поправими. Може би моето чувство беше по-себично, може би бях прекалено зает със собственото раздвоение."

Реални чувства и истории стоят и зад "Жените на Варшава", история за запознанството на двама мъже - млад човек, оставил зад себе си бохемския живот на полската столица, и стар овчар отшелник. Сюжетът до голяма степен почива на разказаното от приятел на Марков, което той написва, след като Дечко Узунов и Павел Вежинов го увещават да го превърне в роман.

Илюстрация



Георги Марков като герой

Покрай 40-годишнината от смъртта на Марков предстои пускането на аудиовариант на "Господин М." от "Колибри", романа на Георги Тенев от 2010 г. В него той предава последните седмици от живота на Марков в България (по силно фикционализиран начин).

"Бих препоръчал да се чуе първо гласът на Георги Марков, има достатъчно записи. Това ми се струва важно - да четеш, като слушаш в главата си тембъра на автора", казва Тенев, който препоръчва на новите читатели на прозата на Марков "Празното пространство". "А пиесата "Комунисти" е много интересно изпитание за разбиранията на съвременния читател. За клишетата в главата ни, за убежденията и предубежденията."

Тенев има и една по-неочаквана препоръка към бъдещите читатели на прозата на Марков. "Нека да вземат няколко книги – една на Марков и няколко на други български писатели от същата година. Да се чете в контекст. Много важно е да се осъзнава, че българската литература е едно общо дело, в него има и едно, и друго, но четенето в контекст е толкова интересно, така полезно, за да си съставиш представа за самите книги и за времето", казва Георги Тенев. За него в писането на Марков има взиране в човека и в дълбокото.

"Без да са непременно дисидентски или политически критични, те се отличават с огромната свобода да се твори извън рамката на социалистическия реализъм. Много негови съвременници, отлични автори, са правили това в някаква рамка или под някаква маска - например в историческия роман. Георги Марков го вълнува човекът - не политиката, не обществото толкова, не системата - а на първо място човекът. Марков, струва ми се от всичко четено и изследвано, е бил много витален. Живял е на високи обороти, ненаситно. За него животът на човека е интересен. И го вълнува личността, живият човек като "място на действието".

Това прави прозата и драматургията на Марков устойчиви на времето. Не малко биха припознали и днешната реалност в тази, която той описва. Както казва Началникът, един от героите в спомената от Тенев пиеса "Комунисти": "Бъдещето е ваше, а настоящето е наше! Ние живеем, а вие чакате! Тъжното е, че някои от вас, някои фанатици като тебе, може и да не го дочакат! Или ти си на друго мнение?"
Откъде да започнем с прозата на Георги Марков? Препоръките на Димитър Кенаров, поет, журналист и автор на предстояща биографична книга за Марков:
"Портретът на моя двойник"
"Голямото подземно бучене"
"Жените на Варшава" (оригиналния вариант)
Пиесите "Атентат в затворената улица" и "Архангел Михаил"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Уроци по футуризъм Уроци по футуризъм

Датският дизайнер Микел Кристофер и "лабораторията за бъдещ живот" SPACE10

21 ное 2018, 516 прочитания

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6684 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете