С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 28 сеп 2018, 8:00, 28102 прочитания

Има нещо гнило в България

Хелле Далгор е единствената активна преводачка от български на датски. Защо България я вълнува вече над 40 години?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Комунистка!" Това е обвинителната реакция на майката на Хелле Далгор, когато разбира, че дъщеря й иска да следва руска филология – това е езикът, който първоначално изучава и който впоследствие я води към българския в началото на 70-те години. Сред авторите, които са намирали датски читатели, благодарение на нея, са Блага Димитрова, Виктор Пасков, Генчо Стоев, Георги Господинов.

За Хелле Далгор няма нищо политическо в това да се потопи в източноевропейската култура. "В руската литература имаше различно и по-тежко задълбочаване. Прочетох всичко, което имаше от Достоевски и Чехов в библиотеката", казва сега 73-годишната Хелле, която живее в Орхус. Първата книга, която превежда, е събрана поезия на Владимир Висоцки, единственият автор, по който е работила, без да има личен контакт с него.


Родена е в централната част на страната, в семейство, в което няма хора, които да се занимавали с литература. Баща й е фармацевт по образование, впоследствие работи в дестилерия, и е по-толерантният в семейството към нетрадиционния път, по който поема.

Когато завършва руска филология към университета в Орхус, тя вече е майка на две деца. Но мисълта за още ново академично начало не я плаши. Случайно вижда обява за летен семинар в София и веднага я привлича възможността да работи с език, който друг около нея не познава.

Посещава София за първи път през 1972 г. Пристига с влак на Сточна гара рано сутринта. Спомня си, че е почувствала всичко наоколо някак познато и близко, усещала още тогава, че с България ще има по-специална връзка. Описва тези първи впечатления като "странно състояние." "Бях сигурна, че това място ще стане част от живота ми."



Често на крачки от нея са хора, предполагаемо от ДС, които я следят. "Знаех за това явление от Съветския съюз. Там имах контакти с писатели и художници, които бяха дисиденти, така че когато дойдох тук, бях подготвена за това."

През годините се занимава с книжна търговия, като винаги се е старала да популяризира източноевропейските автори чрез работата си. "За мен беше важно да използвам своето знание." През 1975 г. основава дружество за културен обмен между Дания и България – така тя участва в организирането на прожекции на филми, кулинарни събития, екскурзии в България, гостувания на български писатели в страната. Последното не винаги е лесно – спомня си за случай, в който на Блага Димитрова й е забранено да замине, а близкият с властта Любомир Левчев се обажда, за да извести, че ще гостува вместо нея. След като Хелле заплашва, че ще разгласи случая в датските медии, Блага Димитрова в крайна сметка заминава. "Много често питах българските писатели защо не протестират. Казваха ми, че изпитват голям страх. Виждах как доверието на Блага Димитрова в режима постепенно намаляваше. "Живеем в затвор", така ми казваше."

Илюстрация



Първият писател, с чието творчество се запознава, е Йордан Радичков, а първият, когото превежда - Генчо Стоев, чиято книга "Цената на златото" излиза на датски през 1982 г. Така Хелле допринася за нарушаването на над 80-годишна пауза в присъствието на българска литература в Дания: това е първата книга на български, която излиза на датския пазар след "Под игото" на Иван Вазов през 1900 г.

Както и тогава, така и сега тя усеща предубеждение към авторите от "по-малки" литератури и дали ще има читателски интерес към тях. Надява се тази представа постепенно да се разсее. "Физика на тъгата" на Георги Господинов привлече вниманието на местната критика, а "Естествен роман" скоро ще излезе във второ издание. В момента тя работи по сборно издание с разкази на Господинов. Хелле се радва, че той не е възприеман по екзотичен начин, а като пълноправен европейски писател. Надява се в близко бъдеще да преведе и "Черна кутия" на Алек Попов, автор, когото също много харесва.

Илюстрация


Кога е разбрала, че вече е овладяла българския? "Не бих казала, че е имало такъв момент, в който съм си казала "дотук" - мозъкът ми постоянно глътва нови думи. Изучаването на един език е постоянно развитие."

От средата на 90-те години гостува почти всяка година и винаги за нея това е удоволствие. "Не мога да кажа същото за бившия Съветски съюз. Посещавам Русия по работа или за да видя приятели, но не ми е приятно да съм там. Хората са под голям натиск. Издателската дейност е монополизирана. Промъкват се напред само тези с контакти или които въртят черни дела. Това е едно общество, което не се държи на нравственост. Не се получи тази свобода на многообразие, на която обществото се надяваше", казва Хелле, която през 1978 г. е задържана за една нощ в Минск заради пренасяне на дисидентски книги и получава двегодишна забрана за посещение в Съветския съюз. "Много ми е жал за руското общество, тъй като тo искаше повече, но не беше дораснало до разбирането, че само трябва да вземе свободата в ръцете си вместо да очаква някой да го спаси."

Работата й с български език включва и сътрудничество с датската полиция, когато българин престъпи закона – често за опасно шофиране. Това означава, че има две възможности Хелле да ви бъде преводач – да сте добър български писател или лош български шофьор. "Мога само да уверя, че се старая да помагам и на двете групи хора."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 1043 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 1175 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Светослав Станков

Новата му изложба "Дефиниция на чувствата" открива на 14 октомври

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10