20 въпроса: Зорница Христова

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване

Вече осем години основаното от Зорница Христова издателство "Точица" внася свеж въздух в българската детска литература и разбирането ни за естетика в книжното оформление. Наскоро под знака на издателството излезе "Умножение без уморение – забавни трикове и математически стратегии", на която Христова е съавтор с Миглена Папазова. Скоро очакваме книгата без думи "Балконът" по мотиви от поезията на Атанас Далчев, с илюстрации от Калина Мухова.

През последната година заглавията на "Точица" намериха първите си чуждестранни читатели. "Когато искам да мълча", "Кратки приказки за досънуване" и "Сладоледена реторика" излязоха на руски в превод на Мария Ширяева, като "Кратки приказки за досънуване" излезе и на македонски в превод на Дарин Ангеловски. Скоро "Градска география" се очаква на сръбски благодарение на Мария Стоядинович.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Зорница Христова продължава и да е продуктивен преводач от английски. Вече в книжарниците е "Гаргите от Белокруша" на Олдъс Хъксли, част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". До края на годината от "Жанет 45" трябва да излязат и преводите й на поезията на Робърт Фрост.

Като какъв човек се определяте?
Разсеян и доста глупав.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в много неща, но в никое – абсолютно. Не обичам принципи, прави като релса, която прегазва всичко. Предпочитам да гледам къде стъпвам и да спазвам посоката, но не на всяка цена.



Любимият ви момент от деня?
Разсънването, когато светът още се побира в главата ми. Първата глътка кафе в леглото. Сутрешният хор на птиците, когато успея да го улуча.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не оставям съмненията да пречат на последователния труд.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Измислям си разни неща и каня приятелите си да ги нарисуват.

Как си почивате?
В прегръдка. Или когато пътувам с градския транспорт – използвам времето, за да рисувам спътниците си, да превеждам стихотворения или да уча думи от чужд език, който надали ще ми потрябва. Страшно ми е приятно, че човек може да отдели време за себе си, без да се чувства виновен, че не отмята задачи.

Какво ви зарежда?
Близостта. Шансът да потъна в работа, от която разбирам. Присъствието на децата. Разходките в планината или, ако не може там, в един албум с ботанически градини.

Какво ви разсмива?
Неочакваните обрати в уж сериозни семейни разговори.

Какво ви натъжава?
Доброволното свиване на хоризонтите.

Какво ви вбесява?
Жестокостта.

Личност, на която се възхищавате?
Много труден въпрос, всяка добра работа ме изпълва с възхищение – от художниците, с които работя, до съседката, която поддържа градината пред блока с обич и постоянство. Какво умение е да свириш на инструмент! А да бъдеш учител? А какво умение е да живееш в заразителна радост! Или, обратно, да гледаш право там, откъдето всички други извръщат очи, да направиш непосилното поносимо и произносимо. Смелостта също, едно е да си доблестен на теория. Атанас Далчев, Илия Бешков, Януш Корчак, Примо Леви, Нина Симон, Кирил Златков, Мирослава Тодорова, Бояна Петкова, Иглика Василева, Манол Пейков, Нева Мичева, Ема Гатева, Весела Герчева, Мария Тонова, Дона Куюмджиева, Стефан Русинов, Албена Тодорова, Марин, Анна и Ния.

Кое свое качество харесвате най-много?
Умението да си намирам поводи за радост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Нетърпението, разсеяността. Лошата организация.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Всякакъв! Най-много ми се иска обаче да имам някаква дарба в нещата, които така или иначе правя. А, и да танцувам малко по-добре, моля.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Диск с музика / Шоколад с просеко.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, Уикипедия, YouTube.

Къде бихте искали да живеете?
У дома си, но ако може, да има пряк излаз към Ботаническата градина в Балчик. В родната си къща – такава, каквато беше преди 30 години, с врабците, които гнездяха в кухите глави на нимфите над прозорците, с тайните проходи и килерчета, с хортензиите в двора и вишнята пред кухненския прозорец. Ако не може там, в каравана.

Любимите ви имена?
На хубав човек всичко му отива.

Най-интересното място, на което сте били?
Казиното в Констанца. То е затворено от години, но пазачът ни пусна. Вътре беше като филм на Фелини – огромни кръгли прозорци, прашни и изпочупени, в тях – морето. От тавана до пода – дървени греди и снопове светлина. Горе – гипсов корниз с накацали гълъби. Като издълбан отвътре хляб. И неясна, неловка носталгия – аз съм от Добруджа, баба ми и дядо ми се караха на румънски, а тази част на света дълго време ми е била като бяло петно.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Научи ме, господи велик, да живея като всички хора.