20 въпроса: Маргарита Борисова и Явор Ганчев

Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване

Двамата основават добре познатия на меломаните в София музикален магазин "Дюкян Меломан" през 1994 г., а единадесет години по-късно започват и да организират събития под името "Джаз Плюс Концерти".

Този месец са заети с третото издание на Olé Festival! - фестивал за музика от Испания и Латинска Америка. В рамките на събитието в Sofia Live Club гостуват виртуозният изпълнител на хармоника Антонио Серано и китариста Антонио Санчес (тази вечер, 11 октомври), испанската флейтистка Мария Торо (18 октомври) и психеделик рок групата от Севиля Quentin Gas & Los Zingaros (24 октомври).

Има и още новости около тях: албумът Al Este del cante на проект Estruna (испанския певец Арканхел и хора "Нови български гласове") е номиниран за "Латин Грами" в категорията за "Най-добър фламенко албум". "Джаз плюс" са продуценти на колаборацията, в която се съчетава фламенко и български фолклор.

Като какъв човек се определяте?
М: Емоционален, понякога много енергичен, друг път съзерцателен.
Я: Меломан, доста разсеян.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
М: В любовта, безгранично и абсолютно.
Я: Любовта за цял живот.



Любимият ви момент от деня?
М: Следобед, към 17, когато светлината е божествена и предразполага да се потопиш в безвремието.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
М: Да бъда търпелива и да не се отчайвам, че това, което правя, няма смисъл.
Я: Накрая всички да са доволни от свършената работа.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
М: Бих му показала, бих го поканила да пипне и да попита, децата разбират по-добре от възрастните всичко, стига да им кажеш.
Я: Бих му пуснал любимите си албуми и бих му разказал за това как работят грамофонът и машината за записване на плочи. Така го обяснявам и на 55-годишните деца.

Как си почивате?
М: Като се гмуркам в четенето, музиката, пътуванията, танцуването.
Я: Същото, като изключим танците.

Какво ви зарежда?
М: Близостта до морето, изкуството във всичките му форми, красотата във всичките й проявления.

Какво ви разсмива?
М: Животът.

Какво ви натъжава?
М: Несправедливостта и най-вече това, че хората са свикнали с нея и живеят удобно по този начин.
Я: Безразличието.

Какво ви вбесява?
М: Лицемерието, не понасям хората с маски.
Я: Носталгията по диктатурата.

Личност, на която се възхищавате?
М: Владимир Свинтила - той беше изключително важна личност в живота ни, Яков Хехт - защото е сбъднал мечтите си и е невероятен идеомоторен тип, радост е да общуваш с него; Естрея Моренте - пее божествено.

Кое свое качество харесвате най-много?
М: Умението да изслушвам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
М: Нетърпеливостта си.
Я: Имам склонност да отлагам.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
М: Да правя изкуство, което обръща погледа ти към висините.
Я: Да мога да правя повече от едно нещо едновременно.

Последният подарък, който направихте/получихте?
М: Най-хубавият подарък, даден и получен, е времето, прекарано с приятели.
Я: Подарих диск на клиент. Получих целувка от детето.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
M: Instagram, Facebook и Youtube.

Къде бихте искали да живеете?
M: На юг, на брега на което и да е море.

Любимите ви имена?
Я: Маргарита и Мария – имената на моите прекрасни момичета.

Най-интересното място, на което сте били?
М: Приказната къща на един англичанин в Дания в едно селище, което е имало значение като пристанище преди векове, а днес освен неговата къща - бившата капитанска къща, реставрирана с много грижа от него, се намира и един от петте най-известни гурме ресторанта в света, а мястото съвсем не го предполага на пръв поглед. Когато пристигнах там късно вечерта и слязох от колата, се почувствах като в илюстрация (онази под ябълковото дърво) от приказката "Елиза и дивите лебеди".

Я: Ресторант в Галисия сред гората, с хиляда места, пълен в събота вечер, в който клиенти участват в пиеса, написана от собственика на ресторанта, на непознат за тях език.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
М: Понякога най-важното е скрито от погледа.
Я: Свобода и всекиму своето.