Бягай, Затопек, бягай

Емил Затопек е не просто изключителен атлет с осемнадесет световни рекорда, той е преди всичко смел човек, който се опълчва на комунистическия режим в Чехословакия във време, когато това би могло да означава не просто прекратяване на спортната му кариера, но дори и смърт.

През 1952 г., когато трябва да замине за олимпиадата в Хелзинки, се оказва, че неговият приятел и спортист, с когото тренира всеки ден, не е допуснат до участие в състезанието. Станислав Юнгварт не може да замине, защото баща му е имал антикомунистически виждания и е в трудов лагер. Тогава надеждата на чехословашкия спорт Затопек слиза от автобуса за летището и казва, че без Юнгварт няма да участва на олимпиадата. Самолетът с атлетите каца в Хелзинки, но там стотици фенове чакат на летището именно Емил Затопек. Журналисти питат къде е той и от страх да не се развихри голям международен скандал, комунистическите управници пускат Затопек и Юнгварт със следващия самолет. Предупреждават ги, че след като се върнат в Чехословакия ще си изтърпят наказанието.

Знаейки, че се състезава на живот и смърт, в Хелзинки Емил Затопек печели три златни медала. Подобрява олимпийските рекорди във всички дисциплини в бягането на дълги разстояния - 5000 м, 10 000 м и дори в маратона. В кариерата си Затопек е четирикратен олимпийски шампион и има осемнадесет световни рекорда.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Либретото (така се казва текст, писан за комикс) на графичната новела е дело на Ян Новак. Срещаме се с писателя в Чешкия център в София преди да започне маратона си по представяне на книгата си из България. "Подготвях сценарий за филм, посветен на Емил Затопек, но в процеса на работа осъзнах, че всъщност кинаджиите, с които работя, възнамеряват да откраднат сценария ми. Прецених, че докато се занимавам да ги съдя, ще минат години, а либретото на графична новела наподобява сценарий за филм, затова намерих най-добрия художник Яромир Швейдик и така се роди тази книга", разказва Ян Новак. Художникът е по-известен с псевдонима Яромир 99 и получава награди за излезлия първо в Англия, а после и в цяла Европа негов комикс по "Замъкът" на Франц Кафка.



"Затопек" е дебютът на Ян Новак в жанра графична новела, той е вече утвърден писател, получил най-голямата чешка награда за литература Magnesia Litera за документалния си роман "Дотук добре" (Zatím dobrý). "Безспорно едно от най-интересните ми творчески преживявания беше работата ми с Милош Форман по автобиографичната му книга, на която съм съавтор – "Повратна точка" (на български издадена от "Анубис")."

Но още по-вълнуващо е, когато пише заедно с Форман сценария за филма му "Велмон" – "накрая направихме целия филм наново, но в онези времена това беше възможно, защото всяка сцена се снимаше от всички възможни ъгли и можеше впоследствие сценаристът и режисьорът да изберат други кадри", спомня си Ян Новак.

Интересно ми е защо според него Милош Форман така и не прави филм за Чехия, за Пражката пролет например, не се ли чувства достатъчно чех, след като прекарва по-голямата част от живота си в Америка. "Според мен просто не му се е удала възможност или не е имал време, но той определено се чувстваше чех до последния си ден. Беше чех във всичко: и в любовта си към бирата, и в любовта си към кучетата", обяснява Ян Новак.

Самият Новак бяга от Чехословакия с родителите си, когато е на шестнадесет години. "Бяхме на екскурзия във Виена и вечерта баща ми изведнъж каза, че няма да можем да се върнем в Прага. Призна си, че през последните години редовно е крадял от спомагателната каса в работата си и тъкмо са го разкрили и ако се върнем, ще го арестуват." Затова Ян прекарва една година от живота си с родителите си в бежански лагер в Австрия – "повечето хора напускаха лагера по-бързо, но баща ми трябваше да убеди американците, че е политически емигрант дисидент и че затова напускаме Чехословакия".

Накрая заминават за САЩ, където Ян Новак завършва училище и изненадващо дори за него става писател. "Участвах в конкурс в последния клас в гимназията за кратък, за дълъг разказ и текст на песен, наградата беше 1000 долара за всеки жанр и аз спечелих и в трите", смее се Новак. Оттам събитията се развиват много бързо, разказите са публикувани във вестниците, настава дискусия – по-възрастните чешки емигранти пишат писма, възмутени, че е единият от героите му е наругал националния герой Томаш Гарик Масарик. Йозеф Шкворецки обаче му праща предложение да издаде сборник с негови разкази в САЩ и така излиза Striptease Chicagо в легендарното издателство '68 Publishers.

Следваща си книга Новак вече пише на английски език – романът The Willys Dream Kit е донякъде биографичен и разказва историята на баща му и неговата кражба и как напускат Чехословакия. "Баща ми го чете и му хареса, въпреки че на места бях доста твърд."

Ян Новак е преводач на английски език на книгите на Вацлав Хавел, а впоследствие създава и два документални филма за него. "Ако Хавел беше още жив със сигурност нямаше да му хареса какво се случва в момента в Чехия, евроскептичната партия на Бабиш има много избиратели."

В момента Ян Новак живее в Чехия, връща се заради дъщеря си, защото тя започва да играе в националния отбор по хокей. "Тук пиша по-лесно, отколкото в Америка, бирата е по-хубава, въобще животът е по-хубав."

Настоящият му проект е биографичен роман за Милан Кундера. "Опитах се да се срещна с него във Франция, но въобще не ми отговори. Сигурно жена му не го е пуснала, тя е пословично строга и го контролира. Най-добрите му книги според мен са от чешкия му период и звездата сред тях е "Животът е другаде", казва Ян Новак. Първите 50 страници от плануваните 1000 са вече готови. И докато е тук, в България, където разказва на българските читатели за живота на спортиста Емил Затопек, продължава да чете и пише за Кундера,

Графичната новела "Затопек" е в превод на Васил Самоковлиев, издателство "Жанет 45".