С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

17 окт 2018, 8:00, 41092 прочитания

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Иън Макюън е често определян като един от най-влиятелните и награждавани британски писатели за последните десетилетия. Роден е през 1948 г. и прекарва детството си в Сингапур, Германия и Либия. Кариерата му като писател започва в края на 70-те години. През годините Макюън съумява да е едновременно продуктивен автор, но и да отделя години на проучвания за определени книги. Носител е на Man Booker, една от най-престижните награди в литературата, за романа "Амстердам". Голяма част от книгите му са екранизирани, включително "Невинният" с Антъни Хопкинс и Изабела Роселини и номинираният за "Оскар" "Изкупление" с Джеймс Макавой и Кийра Найтли. В момента по кината в София е филма по "На плажа Чезъл".
Иън Макюън не говори с подготвени фрази и смутено се усмихва, когато няма бърз отговор на някой въпрос. Изглежда като отворена книга, въпреки че е написал петнадесет романа, до един успешни. Едновременно успокояващо и притеснително е, че един от големите англоезични писатели днес е също толкова объркан от настоящето колкото всички нас. Особено когато стане дума за политика. Той е разочарован от това какво неговото поколение оставя на следващото.

"Винаги е имало популисти, те не са продукт на дигиталната ера, но със сигурност сега лошите идеи имат по-благодатна среда да пуснат корени. За мен е удивително, че тези крайни явления поникват в различни точки и скоростно се разпространяват", казва Иън Макюън, гост на новото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri.


"Напоследък властта все повече легитимира насилието – виждам го в управлението на Тръмп, в това, което се случи в моята страна с Brexit, с новините покрай предстоящите избори в Бразилия. Моето поколение в Западна Европа не е свикнало да живее в среда, в която има новини за убийства на журналисти например. Струва ми се, че избирането на репресивен лидер провокира тези, които са крили намеренията си, да излязат наяве. И ми се струва, че това насилие все повече е фокусирано върху журналисти – случи се в Малта, случи се в Словакия, виждаме как се случи със замах в Турция, а сега и в Саудитска Арабия покрай изчезването на Джамал Хашоги. Разбирам, че това е голяма тема и в България, независимо дали убийството (на Виктория Маринова) има връзка с работата й." (Разговорът с Макюън е проведен, преди полицията да обяви убийството за разкрито и несвързано с работата на Маринова - бел.авт.)

Ако има статукво, което Макюън иска да запази, то е идеята за обединена Европа, с която израства след Втората световна война.

"С времето човек става все по-консервативен. Като че ли биологично колкото повече остаряваш, толкова по-нетолерантен си към риска. Със сигурност съм бил по-радикален в мислите си, когато съм бил на 20 и нещо години. Сега може би съм малко по-ревнив към установения ред в обществото. В случая на Brexit и подобните явления на национализъм по света днес - те развалят реда, който аз познавам."



Макюън е на 70 години, но не е призрак от миналото. Има няколко актуални повода, за които да говори. Романите му "Законът на детето" и "На плажа Чезъл" намират нова вълна читатели покрай екранизациите си. По-рано през октомври на български излезе неговият най-скорошен роман - "В черупката", в превод на Надежда Розова. Сюжетът, вдъхновен от "Хамлет" на Шекспир, е изцяло предаден от перспективата на все още неродено дете, което в корема на майка си разбира и чува всичко, което се случва в живота на бъдещите му родители. "Ако животът, подобно на пиеса, се състои от три акта, то "В черупката" е началото на третата, последна част за мен", казва Иън Макюън. Но дали му се говори за неща, които е написал преди няколко години?

"Всъщност нямам нищо против да говоря за отминали книги, тъй като, когато някой се интересува от тях, мисля за тези романи в сегашно време. Ако писането ми все още вълнува хората, то за мен е актуално. Обожавам, когато по време на среща с читатели или по време на интервю някой сподели как определена книга го е докоснала. Мисля, че се случи в Рим преди няколко години – давах автографи в една книжарница и двойка с две деца дойде при мен. Мъжът разказа как се запознал с бъдещата си съпруга - видял това красиво момиче в автобуса и забелязал, че чете моя книга, която и той харесва. След това дойде семейство с три деца – бащата и майката се бяха запознали по подобен начин. Интересно е, че това са общо пет деца, които нямаше да бъдат родени, ако родителите им не бяха намерили тази обща тема."

Макюън е вече готов със следващия си роман – Machines Like Mе, очакван през пролетта на 2019 г. С него той ще направи нетипичен за себе си завой от сюжетите в днешно време. Историята ще ни върне към Лондон през 80-те години, но "с някои променени исторически събития", а първите публикации дори определят книгата като научна фантастика.

"Мисля, че казвам едно "довиждане" на реалността с последните две книги." А тя винаги е била важна за Макюън – често има лични прототипи за героите си (от неврохирурзи през композитори до съдии), чиято работа и живот наблюдава с години, преди да превърне в художествен текст. В момента за него личната връзка с написаното е на преден план.

"Формата на романа предразполага към едно много лично преживяване за пишещия. Не мисля, че някой може да каже "нищо лично, но не харесвам романа ти" и това да не те засегне - та ти влагаш толкова много от себе си в книгата. Имам чувството, че е близко до привързаността, която понякога хората развиват към вероизповеданието си и ако то бъде обидено, те съответно са афектирани от това."

Ако той се променя като автор, усеща ли, че се променят и читателите му? "За тях не съм сигурен, но системата около издателската индустрия определено се променя. Ако си говорехме през 1972 г., вие нямаше да зададете въпрос за следващата ми книга, тъй като нямаше да знаете, че я пиша. Дори нямам идея защо това е публично известно, казвал съм само на съпругата си за нея..."

Сред въпросите, които вълнуват писателя, е как днес човек може да намери пространство за личното си аз. "Винаги съм смятал самотата за цивилизационен лукс. Имам чувството, че в тази високотехнологична епоха, с тези малки компютри в джобовете, тя ни е отнета", казва той.

"Наскоро попаднах на снимка, която като че ли описва живота ни съвсем точно. На нея група от десетина тийнейджъри в Лондон са на погребение на свой съученик, загинал по време на пътен инцидент – всеки от тях беше обърнат на различна страна от другия и всеки гледаше в телефона си, вероятно в контакт с други опечалени приятели. Но когато започна да мисля за тези неща, винаги се сещам за една приятелка, която веднъж каза "със сигурност съвременният начин на комуникация не е толкова изолиращ, колкото четенето на една книга". И наистина е така: смятаме, че четенето на книги е нещо велико, но когато го правим, всъщност сме изолирани от другите."

Какво го държи млад? "Любопитството. Все още съм любопитен към това какво се случва по света, в изкуството, в науката. Ако любопитството секне, развитието също спира."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да откриеш звука на дървото Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

20 сеп 2019, 1578 прочитания

20 въпроса: Магдалена Малеева 2 20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

20 сеп 2019, 2494 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Йордан Дъбов

Тази есен кафе брандът Dabov отбелязва 10-годишнината си

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата